Силата на любовта

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

От страниците на светото Евангелие знаем, че когато Христос обикаля със Своята проповед градовете и селищата на Палестина, около Него винаги се събират тълпи от народ. Сред този народ, освен избраните Христови апостоли, Спасителят винаги е съпровождан от група жени. Те придружават своя Божествен Учител не само за да се поучават от думите, които излизат от Неговите уста, но и по силата на постоянно нарастващата любов към Него, да Му служат с всичко, с което могат. Те се грижат за нощуването на Иисус, за Неговата храна и питие.

Те, казва светият евангелист, служат на Господ, като Му „услужват с имотите си“ (вж.: Лук. 8:3). И по думите на св. Йоан Златоуст: „Не е толкова учудващо, че те се привързват със сърцата си към Спасителя в дните, когато на земята се разпространява Неговата проповед. Но за нашата мисъл е удивително да ги вижда непоколебими в любовта си към Христос, когато Той, изтерзан и оплют, е предаден на смърт“. Тези жени стоят в подножието на Христовия Кръст. Заедно с Никодим и Йосиф, тайните Христови ученици, те участват в погребението на своя Учител.

Чрез своя пример светите жени мироносици ни казват каква трябва да бъде любовта към Господ. Истинската любов не е краткотраен порив на сърцето. Тя е постоянна, крепка и никога не намалява. Тя е неизменна и в радост, в благополучие, и с еднакъв огън гори в сърцето на всеки истински християнин в минутите на скръб, в дните на изпитания. Не трябва да приличаме на онези, за които Спасителят казва: „временно вярват, а във време на изкушение отстъпват“ (Лук. 8:13).

В лицето на мироносиците имаме ярък пример за това каква трябва да бъде любовта и към Бога, и към нашите ближни. Всичко, което правим на нашите ближни, го правим на Самия Господ (вж.: Мат. 25:40).

Тези жени ни напомнят не само за свещения дълг на нашата любов към Господ и един към друг, но и за дълга на любовта ни към починалите братя и сестри. По примера на жените мироносици, нашата любов към починалите трябва да бъде действена, да се изразява в дела. И първото такова добро дело е молитвата ни за тях. По молитвите ни, по молитвите на цялата Църква за починалите, Господ изпраща утешение и облекчение на душите на онези, които са преминали при Него макар и с начатъци на вяра, покаяние.

Когато самите ние отидем там, ще почувстваме как се нуждаем от тази молитва за себе си; с какъв трепет ще очакваме молитвите на онези, които ще останат да живеят след нас и ще принасят молитва за нас.

Молитвата не е само средство за общение на нашата душа с душата на починалия, но е добро дело, дело на любов, което всеки от нас извършва в името на любовта към Спасителя.

Ако искаш да направиш още някое добро дело за душата на починалия, подай милостиня в негова памет, извърши някоя добрина според желанието на сърцето ти заради упокоението и спасението на душата на скъпия за тебе човек. Чрез тези добри дела, които извършваме в името на покойниците, Господ подава на душите им Своето благословение, Своята Бащинска любов.

Така, чрез подвига на любовта си към Спасителя, светите жени мироносици научават всички нас как трябва да изпълняваме Христовата заповед: „Възлюби Господа, Бога твоего, с цялото си сърце, и ближния си като себе си“. Да обичаме Бога и в името на тази любов да обичаме ближния – и живия, и починалия – е свещен дълг на всеки истински християнин.

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru; от сборника „Радост и утешение на християнина“

Дарение с кредитна/дебитна карта