България се противопоставя на санкции на ЕС срещу патриарх Кирил

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

България се обяви против включването на Московския патриарх Кирил в подготвяния 21-ви пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Позицията на София предизвика широк международен отзвук и постави страната сред държавите, които настояват за по-предпазлив подход към мерките, засягащи религиозни лидери.

Според министъра на външните работи Велислава Петрова българското правителство подкрепя санкции, които имат реален икономически ефект върху държавата, водеща войната, но не и мерки със „символичен характер“. Тя заяви, че санкционирането на патриарх Кирил не би допринесло за прекратяване на конфликта в Украйна и би могло да се окаже контрапродуктивно.

Предложението за включването на патриарх Кирил в санкционния списък е част от новия пакет мерки, представен от Европейската комисия на 9 юни. Аргументът на Брюксел е, че предстоятелят на Руската православна църква многократно е подкрепял публично руската военна операция в Украйна и официалната политика на Кремъл.

Българската позиция не е изолирана от по-широкия дебат в Европа относно границите на санкционната политика. София изразява опасения, че подобна мярка може да бъде възприета като намеса в религиозните дела и да предостави аргументи за антизападна пропаганда. Външният министър подчерта, че замразяването на евентуални активи на патриарха няма да има съществен практически ефект върху неговата дейност.

Темата придоби допълнителна актуалност след като Европейският съюз вече наложи санкции на руския митрополит Тихон (Шевкунов), смятан за близък до президента Владимир Путин. На този фон въпросът дали санкционният режим трябва да обхваща и висши духовници остава предмет на разногласия между държавите членки.

Международни медии като Reuters, Politico, The Sofia Globe и Украинска правда отбелязват, че българското правителство има резерви не само към санкциите срещу патриарх Кирил, но и към някои енергийни мерки, включени в новия пакет. Според премиера Румен Радев част от предложенията могат да засегнат икономическите интереси и енергийната сигурност на страната.

Решението за приемането на 21-вия пакет санкции предстои да бъде взето от държавите членки на ЕС с единодушие. Това означава, че възраженията на България могат да се окажат съществен фактор в предстоящите преговори. Засега София остава на позицията, че санкциите трябва да бъдат насочени към мерки с доказуем политически и икономически ефект, а не към действия, които според правителството имат предимно символично значение.

Използвани източници: OrthoChristian, БТА, Reuters, The Sofia Globe, Радио България (БНР), Euronews България, Украинска правда.
Снимка: Патриархия.ру

Дарение с кредитна/дебитна карта