Френският парламент одобри закон за асистираното самоубийство

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Френското Национално събрание прие с окончателно гласуване законопроект, който легализира асистираната смърт при определени условия. Решението бележи една от най-съществените промени във френското законодателство относно края на живота през последните десетилетия и поставя Франция сред европейските държави, които са въвели подобен режим. Законът беше одобрен с 291 гласа „за“ срещу 241 „против“, след продължили няколко години политически, медицински и етични спорове.

Законодателната инициатива беше подкрепена от президента Еманюел Макрон, който още през 2022 г. обеща да отвори национален дебат по темата за края на живота. Предложението премина през няколко четения в парламента, като срещна сериозна съпротива в Сената, но в крайна сметка Националното събрание даде окончателното си одобрение. Преди законът да влезе в сила, той трябва да бъде разгледан от Конституционния съвет на Франция.

Какво предвижда новият закон

Според приетия текст право да поискат асистирана смърт ще имат само пълнолетни лица, които:

• са френски граждани или законно пребиваващи във Франция;
• страдат от тежко и нелечимо заболяване в напреднал или терминален стадий;
• изпитват постоянно физическо или психическо страдание, което не може да бъде облекчено по приемлив за тях начин;
• могат свободно и ясно да изразят информираното си желание.

Процедурата предвижда искането да бъде разгледано от лекуващия лекар след консултация с поне още един лекар и друг здравен специалист. Предвиден е и задължителен период за размисъл преди предоставянето на смъртоносното лекарство. По правило пациентът трябва сам да приложи медикамента, но ако физическото му състояние не позволява това, той може да бъде приложен от лекар или медицинска сестра.

От приложното поле на закона са изключени лица, страдащи единствено от психични заболявания, както и пациенти с деменция или болестта на Алцхаймер, когато не могат да дадат свободно и информирано съгласие.

Защитни механизми и право на отказ

Законът съдържа редица гаранции, които според неговите автори целят да предотвратят злоупотреби. Освен многоетапната медицинска оценка и периода за размисъл, медицинските специалисти получават право на т.нар. клауза на съвестта, позволяваща им да откажат участие в процедурата. В същото време законът предвижда осигуряване на достъп до друг специалист, ако лекуващият лекар откаже участие по морални или религиозни съображения.

Паралелно с приемането на закона парламентът подкрепи и мерки за разширяване на достъпа до палиативни грижи, като правителството обяви намерение за допълнително финансиране в тази област.

Дълбоко разделено общество

Решението предизвика силни реакции както сред привържениците, така и сред противниците на закона. Поддръжниците определят реформата като акт на уважение към човешкото достойнство и свободата на пациента сам да взема решения за края на живота си. Те подчертават, че законът е значително по-рестриктивен от подобни режими в някои други държави и съдържа множество предпазни механизми.

Критиците обаче предупреждават, че дори при строги ограничения съществува риск най-уязвимите хора – възрастни, тежко болни или социално изолирани – да почувстват косвен натиск да поискат смърт, за да не бъдат „бреме“ за своите близки или за здравната система. Част от лекарската общност също изразява опасения, че законът променя традиционното разбиране за ролята на медицината като призвана да лекува и облекчава страданието, а не да причинява смърт.

Реакцията на религиозните общности

Католическата църква във Франция се противопостави категорично на закона. Френските епископи определиха решението като исторически поврат, който според тях променя основното разбиране за защитата на човешкия живот. Те призоваха държавата вместо това да инвестира повече в палиативните грижи и подкрепата за тежко болните и техните семейства.

Подобни опасения изразиха и представители на други християнски общности, които настояват, че развитието на съвременната медицина следва да бъде насочено към облекчаване на болката и съпровождането на умиращите, а не към ускоряване на настъпването на смъртта.

Франция дълго време поддържаше по-консервативен подход към края на живота, допускайки единствено отказ от непропорционално лечение и дълбока непрекъсната седация при определени условия. Новият закон представлява съществена промяна в тази политика.

В Европа различните държави следват различни модели. Белгия, Нидерландия, Люксембург и Испания вече разрешават евтаназията при определени условия, докато други страни, включително Великобритания и Германия, продължават да обсъждат законодателни промени. Френското решение вероятно ще даде нов тласък на европейските дебати относно медицинската етика, автономията на пациента и границите на държавната намеса в решенията за края на човешкия живот.

Дарение с кредитна/дебитна карта