Несправедливостта на райтизма

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Понятието райтизъм (от английското rights – човешки права) е неологизъм в съвременната публицистика и богословие, използван за критичен анализ на крайната или обсесивна ориентация към субективните човешки права.

В Църквата разглеждаме всички въпроси в светлината на нейното богословие, тълкуваме ги, като се учим от словото на апостолите и светите отци. Няма част от творението, в която Бог да не присъства. Няма дори безкрайно малка част от атома, която да е извън съзидателната, поддържаща и промислителна енергия на Бога. Така че не можем да видим нашия живот, живота на човеците, извън творческото слово на Бога.

Във връзка с горното е очевидно, че не можем да разглеждаме дори гражданския брак на хомосексуалистите извън светлината на богословието. Фактът, че това е граждански, а не църковен брак, не отнема възможността и правото на пастирите и членовете на Църквата да го преценяват по богословски критерии, извън конституционните и юридическите усложнения, които създава. Разбира се, подобна критика е насочена към ушите на слушащите вярващи; тя не е за онези, които са избрали да живеят извън Църквата, в едноизмерно материален свят, без богословска перспектива.
Ще разгледаме богословски хомосексуализма чрез добре известните думи на апостол Павел в Посланието му към римляните. Преди това обаче ще дадем описание на ситуацията, преобладаваща в днешния свят, като черпим от две статии – едната от психиатър (М. Мелетиадис), а другата от професор по геополитика и съвременни военни технологии (К. Гривас), публикувани на slpress.gr.

М. Мелетиадис пише: „Несъмнено въпросът за хомосексуалността, смесен с този за брака и осиновяването, който се появи през последните години, се намесва в немалка степен във формата и структурата на семейството“.

Въпросът се представя като социокултурно „завоевание“, като се пренебрегват или омаловажават сериозни проблеми, като например формирането на човешката идентичност, като се започне от първообраза на човека въз основа на пола, който е биологично определен – „формиране, което, както е описано от квитесенцията на психоаналитичното разглеждане и опит, се осъществява чрез възприемане на парадигмата на същия пол и отхвърляне на противоположния и същевременно отваря пътя към многообразието на назоваването на идентичността и нейното произволно избиране“. Мелетиадис подчертава:
“По тази тема има множество психологически трудове, насочени главно към самата предпубертетна и юношеска възраст, където преобладава съответната рефлексия. Много от разсъжденията го свързват с развитието на Едиповия комплекс, т.е. с възприемането и осъзнаването на физическата прилика с бащата и контраста (разликата) между майката и сина, а по същия начин и между дъщерята и майката и бащата… Фройд вижда всички корени на психичното развитие, от „нормалното“ до максималното „нарушеното“, в този ход, чиято кулминация е юношеството.“

Гривас разглежда въпроса през кризата на западната цивилизация, „която сякаш е обявила безмилостна война на всички форми на колективни идентичности, утвърждавайки „безкрайния“ индивид като абсолютно доминиращ и неконтролируем граждански субект”. Тоест индивидът, който не е изправен пред никакви ограничения, дори от самата природа, и който чрез своя избор може да определя всичко, дори собствения си пол!
Той отбелязва, че тези възгледи са се появили „в резултат на дългогодишни, многостепенни, упорити и систематични усилия, които са повлияли дори на модата чрез „джендър-флуидно“ облекло.

Именно в академичните зали беше организирана тази тоталитарна атака срещу природата. Така например известната постструктуралистична философка от Бъркли професор Джудит Бътлър, чието влияние в Гърция е огромно, твърди, че полът „е действие“ и се формира от културни императиви, а не от природата.“
По-нататък К. Гривас изтъква едно още по-трагично мнение, което витае в академичните среди. Той пише: „Променливостта на пола, а още повече отричането на биологичния пол, създава неяснота относно това какво е човекът и в крайна сметка води до злощастно отричане на самото понятие за човек. Оттук до възгледите на други академични кръгове и активистки групи, които отричат спецификата на човека спрямо другите живи същества и призовават за елиминиране на човешкия вид, тъй като той потиска останалата част от биосферата, има много малка стъпка.“ Той дори споменава Патриша Маккормак, професор по философия в Кеймбриджкия университет, която е представител на движение, призоваващо за самозаличаване на човека, за да „не унищожава природата“. В книгата си „Манифест на човека“ тя аргументира необходимостта от прекратяване на антропоцена – (т.е. новата епоха) чрез доброволна смърт на човешкия род посредством прекратяване на възпроизводството. Очевидно „прогресивният“ начин за прекратяване на възпроизводството е институционализирането на хомосексуалните бракове.

От гореизложеното става ясно, че съществува омраза към Божието творение и особено към човека, който е създаден по образ и подобие Божие. Това е демонична омраза към славата, в Бога, на човека, чрез която е озарено и цялото творение. Те не искат да видят Бога в творението, „вечната Му сила и Божеството“. Те се отъждествяват с езическите идолопоклонници, които св. ап. Павел споменава в Посланието си към римляните и за които пише: „онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри“ (Рим. 1:19). Бог им „открил“, но те не видели това, което им открил. Те не пожелали „чрез Божиите дела“ и от творението, което Той създал (това е „познанието за Бога“), да се издигнат до познанието за Бога, Неговата доброта и мъдрост.Трагичното, разбира се, е, че „като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха“, затова са неразкаяни. Според свети Фотий те са Го познали „чрез творението, не какъв е по същност и природа“, а че е Творец, Промислител, добър, Владика и че трябва да Му отдават почит. И докато си представяли тези възвишени неща за Бога, те ги отдали не на Бога, а на творенията, на идолите. Затова Бог ги „според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си“ (1:24). Той ги предал „на срамотни страсти“ (1:26).

Тъй като те „се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича“ (1:28).
Началната точка на „нечестивите страсти“ е нежеланието на хората да придобият правилно познание за Бога. Животът на хората е повърхностен без отнасяне към Бога и искрена връзка с Него.

Давид пее: „Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? “ (138,7). Св. ап. Павел пише за Словото Христос: „и всичко чрез Него се държи“ (Кол. 1:17) и „чрез Него“. Той държи всичко. Неговото съзнателно пренебрегване е трагедия за човека; човекът сам безчести себе си, саморазрушава се. Характерни са и думите на св. ап. Павел: „Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда“. Свети Никодим в своето тълкувание между другото пише:
“Какво ни казва изразът „онези, които държат истината в неправда“? Истината, тоест познанието за Бога, е посята в хората от самото начало. Тази истина идолопоклонниците държали в неправда, с други думи я осквернили, като посветили славата на Бога на бездушни идоли, които обожествили“.

Когато св. Василий Велики бил попитан „как човек държи истината в неправда“, той отговаря: „Когато злоупотребява, според собствената си воля, с благата, които Бог ни е дал, нещо, което апостолът осъди, като каза: „Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина “ (2 Кор. 2:17), и отново – „защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел! Нито човешка слава дирехме – било от вас, било от други: “ (1 Сол, 2:5-6)“ (Обширни правила, 76).
В контекста на съвременния абсолютен “райтизъм” човекът злоупотребява с природата, дадена му от Бога, според индивидуалната си лекомислена воля. Църквата, следвайки апостолите и светите отци, не злоупотребява със словото на истината, не ласкае, не се грижи за материалния интерес, не търси честта на хората. Тя изповядва словото на истината и помага на хората да не попадат в категорията на онези, които подчиняват истината на несправедливостта на техния райтизъм.

Източник: www.parembasis.gr
Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта