Архимандрит Никанор обяви, че напуска БПЦ

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В изявление, разпространено днес, монахът от Църногорския (Гигинския) манастир “Св. св. Козма и Дамян” архимандрит Никанор (Мишков) обяви, че не възнамерява да се отзове на покана за среща от патриарх Даниил. В изявлението си клирикът заявява, че досегашната му принадлежност към БПЦ е резултат от насилствени действия покрай възстановяването на собствеността на БПЦ върху църковни имоти, ползвани от “алтернативния Синод” до 2004 г.

Това е второто подобно изявление след подадената оставка през 2024 г., когато архимандрит Никанор, тогава игумен, не прие избора на патриарх Даниил и заяви, че “неговият епископ се казва Вартоломей I”. Тогава, след среща с патриарха, молбата за напускане на БПЦ беше оттеглена.

Като основания за напускането си архимандрит Никанор изтъква съмненията си за съпричастност на сегашния патриарх към убийството на о. Стефан Камберов от Неврокопска епархия преди 24 години, позицията на патриарха към войната в Украйна и други, като патриархът е наречен “лакей на руския империализъм”. В изявлението се дава “последен шанс” на патриарх Даниил да подпише отпусно писмо на архимандрита и се отправя предупреждение за “благословено непослушание”, ако това не се случи.

Публикуваме изявлението без редакторска намеса.

ОФИЦИАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

Вчера, на 27 юли по телефона ми се обади викарният епископ на Софийска Митрополия, за да ми каже, че патриарх Даниил ме бил викал да се явя днес в 14:00 ч. в Митрополията. В тази връзка, с настоящото уведомявам патриарх Даниил, че нито днес в 14:00ч., нито когато и да било друг път, ще се ява в сградата на ул.”Калоян” 7 в София, докато той я обитава. Бог да съкрати тези дни!

Може би не всички знаят, но аз никога не съм подавал писмена молба да бъда приет в организацията “Българска православна църква”. На 21 юли 2004г. тежко въоръжени мъже нахлуха в нашия манастир и със сила ни “присъединиха към каноничния Синод”. За което българската държава впоследствие беше осъдена в Страсбург.

Вече част от структурата на БПЦ-БП, съм се трудил по съвест за нейното материално и духовно добро. Какво съм направил и какво ще оставя като мое наследство след смъртта си, е известно на всички. Патриарх Даниил не е допринесъл и една хилядна спрямо това. И всички около него да се съберат – също.

Още при избирането му за патриарх понечих да се махна от БПЦ, тъй като счетох – и считам – това за особено мерзостно престъпление спрямо православната вяра и спрямо българския народ. Ще видите, че с времето всички ще се съгласите с мен. Явих се на разговор с него, но той ме задържа с лъжливи обещания, че сме щели да работим с него за доброто на БПЦ. И почти веднага започна подмолна административна война срещу мен и срещу братството на Църногорския манастир.

Преди година и половина, както се полага по Устав, аз се оттеглих от игуменството на манастира, за да мога да получа отпусно от БПЦ и да се потрудя другаде на Божията нива. Патриарх Даниил презря волята на манастирското братство и не спази Устава на БПЦ.

Оттогава и ние го презряхме.

Игумените на Дивотинския и Бистришкия манастир получиха отпусни писма в рамките на 24 часа. Аз чакам близо 550 пъти по 24 часа – това ако не е дискриминация, какво е?

Напомням на патриарх Даниил, че църковната дисциплина се основава не на принуждение, а на обич и на духовен авторитет. Поради тази причина аз няма как по съвест да бъда негов клирик, нито да проявявам и най-малкото “послушание” спрямо него, тъй като:

– същият не е доказал безспорно, както изискват каноните, че няма отношение към убийството на свещеник Стефан Камберов преди 24 години. Аз не мога да правя послушание към набеден в съучастие в убийство;
– същият многократно оправдава престъпното руско нападение над Украйна, досега не е проявил и капка състрадание на дело към страдащия украински народ и неговите деца. След като през есента приехме група украински деца в манастира бях извикан в митрополията и ме наказаха с “аргос”. Вчера изпратихме втора група деца и – отново ме викат в митрополията. Случайност? Не мисля. Аз нямам дял с тези хора;
– същият обеща, но отказа да се срещне с младеж, който искаше лично да му свидетелства за възможни педофилски попълзновения в манастир под негово ръководство. Аз не мога по съвест да имам послушание към епископи, които отказват да разследват докрай подобни сигнали;
– същият вместо да работи за консолидацията на нашето общество, за възцаряването в него на дух на търпимост, състрадание, търпение и любов, насърчава и участва в прояви, които насаждат нетърпимост и злостна омраза към цели групи от обществото. За мен това е подмяна на православната вяра;
– същият не се е отрекъл публично от ереста на “руския свят” и “православния шахидизъм”, които със своите действия още като митрополит е доказал, че подкрепя. Докато не се отрече публично от тези ереси, аз не мога да го приема за православен патриарх и не мога да служа под негов омофор;
– нарече избора на един чужд президент “завръщане на нормалността”, но аз не мога да приема за нормално да не се оказва подкрепа на нападнатия по-слаб и да се създават нови военни конфликти по земята. “Нормалното” за патриарх Даниил не е нормално за мен и поради това не мога да имам нищо общо с него и иже с ним.

Този списък може да бъде продължен до безкрай, защото се попълва всекидневно. Още са пресни самочинните му, без надлежно решение на Св.Синод, намеси в работата на светската власт у нас и на независимия съд в Украйна.

Считам, че нормално мислещ, психически и морално здрав човек, не може да служи едновременно на Христос и под омофора на патриарх Даниил. Поради това от година и половина чакам отпусно писмо. Вместо това Атанас Трендафилов, играещ го “патриарх”, си е внушил, че има някаква власт над мен.

Е, с настоящото му заявявам, че няма никаква!

Нещо повече.

Давам му последен шанс да ми подпише отпусно писмо и да се разделим поживо, поздраво. Не мислете, че ми е много забавно да се занимавам само с неговите глупости.

Реши ли пак да ме “наказва” и т.н., този път няма да си играя на църква и ще го пренебрегна.

Поисках сам да си тръгна от Църногорския манастир – не рачи. Остана ли, обаче, ще трябва да ме изведе от там мъртъв! Зная, че той има опит в тези работи, но пък мен не ме е страх!

Ако Бог ме е призовал да се опитам да запазя и да служа на евангелската проповед в България в благословено “непослушание” към Атанас Трендафилов, ще последвам този призив свише без колебание! Още повече, че много наши сънародници спряха да посещават храмовете след неговия “избор” – и за тях някой трябва да се погрижи да не остават без духовно окормление.

Преди 180 години българският народ започна наглед обречена борба против фанариотството, което беше превърнало Църквата в оръжие срещу българщината, против неговата идентичност и народна свяст.

Днес в ръцете на Атанас Трендафилов – “патриарх Даниил”, Църквата отново е враг на своя народ и работи против интересите на тези, които я издържат материално, бидейки пленена и заробена, вкарана в демоничните кремълски коловози.

Отново сме призвани към църковно-народна борба, ако искаме да имаме истински православна и истински народна църква, за каквато се бореха нашите възрожденски будители, а не жалко подобие на църква – лакей на руския империализъм!

Време е т.нар. “патриарх Даниил” да си ходи!

Източник: Фейсбук профил на архим. Никанор

Дарение с кредитна/дебитна карта