Финландски депутат сезира ЕСПЧ за дело за език на омразата
Бившият министър на вътрешните работи на Финландия и депутат от Християндемократическата партия Пяйви Рясянен (Päivi Räsänen) официално сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург след продължилото няколко години съдебно производство срещу нея заради нейни публични изявления относно християнското разбиране за брака и сексуалността. Жалбата поставя въпроси, които могат да окажат влияние върху бъдещата съдебна практика относно свободата на изразяване и свободата на вероизповеданието в Европа.
Случаят започва през 2019 г., когато Рясянен публикува в социалните мрежи библейски цитати и отправя критика към решението на Евангелско-лутеранската църква на Финландия да подкрепи събитие на ЛГБТ движението (прайд). Впоследствие прокуратурата разширява обвиненията, включвайки и радиоинтервю, както и брошура, написана от Рясянен още през 2004 г., посветена на християнското разбиране за брака и човешката сексуалност.
През 2022 г. районният съд оправдава Рясянен по всички обвинения, като приема, че макар изразените позиции да могат да бъдат възприети като обидни от част от обществото, наказателното право не следва да санкционира изразяването на религиозни убеждения само поради тяхната спорност. Това решение по-късно е потвърдено и от Апелативния съд.
През март 2026 г. финландският Върховен съд постановява частично различно решение. С единодушие съдът оправдава Рясянен по обвинението, свързано с публикацията ѝ в социалните мрежи, приемайки, че цитираният библейски текст и придружаващият го коментар не представляват престъпление по финландския закон.
По отношение на брошурата от 2004 г. обаче петчленният съдебен състав се разделя с минимално мнозинство от 3 срещу 2 гласа. Мнозинството приема, че някои използвани определения по адрес на хомосексуалността представляват обида към защитена обществена група и не попадат под закрилата на свободата на религиозно изразяване. Рясянен е призната за виновна по това обвинение и е глобена с 1800 евро.
Според мотивите на съда проблемът не е самото цитиране на Библията, а допълнителните оценки и медицински квалификации, използвани в брошурата, които съдът намира за унизителни спрямо хомосексуалните хора. Двама от върховните съдии са изразили особено мнение, че всички обвинения следва да бъдат отхвърлени.
След постановяването на окончателното решение във Финландия Рясянен обяви, че ще потърси защита пред Европейския съд по правата на човека. В свое изявление тя заявява, че не само защитава собствените си права, но и се стреми към съдебно решение, което да даде яснота относно границите между наказуемото подбуждане към омраза и мирното изразяване на религиозни убеждения. Според нея „мирното изразяване на убеждения никога не бива да бъде престъпление“.
Юридическата ѝ защита се осъществява от международната организация Alliance Defending Freedom International, която определя делото като потенциално знаково за свободата на словото и свободата на религията в Европа.
Финландската прокуратура последователно поддържа тезата, че делото не засяга религиозните убеждения сами по себе си, а начина, по който определени публични изявления могат да засегнат достойнството на защитени обществени групи. Върховният съд също подчертава, че решението му не поставя под съмнение правото на гражданите да цитират Библията или да защитават традиционното християнско учение за брака. Според съда обаче това право не е абсолютно и може да бъде ограничавано, когато конкретните формулировки представляват незаконно унижение на определена група хора.
Решението предизвика широк международен отзвук. Организации, защитаващи свободата на словото и религиозната свобода, изразиха тревога, че наказателното преследване може да има възпиращ ефект върху публичното изразяване на религиозни убеждения. Според тях делото показва все по-сложния баланс между законодателството срещу езика на омразата и основните човешки права.
От друга страна, правозащитни организации, защитаващи ЛГБТ общността, подчертават, че законите срещу подбуждането към омраза имат за цел да защитят достойнството на уязвими обществени групи и че свободата на словото не предоставя неограничено право на публични квалификации, които могат да бъдат възприети като унизителни. Тази позиция намира отражение и в мотивите на финландския Върховен съд.
Жалбата до Европейския съд по правата на човека поставя въпроса дали финландските съдилища са намерили правилния баланс между две основни права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека — свободата на изразяване (чл. 10) и свободата на мисълта, съвестта и религията (чл. 9), от една страна, и защитата на правата и достойнството на други лица, от друга.
Ако ЕСПЧ допусне делото и постанови решение по същество, то вероятно ще бъде внимателно следено както от правозащитни организации, така и от европейските държави, тъй като може да даде по-ясни критерии за това къде се намира границата между защитеното религиозно изразяване и наказуемото слово срещу определени обществени групи.

