Англиканската църква и тежестта на миналото

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Архиепископът на Кентърбъри потвърди ангажимента към фонда за „възстановителна справедливост“

Посещението на архиепископа на Кентърбъри Сара Мълали в замъка Кейп Коуст в Гана се превърна в едно от най-символичните събития от началото на нейното служение като предстоятел на Англиканската църква. На мястото, откъдето в продължение на векове десетки хиляди африканци са били изпращани през Атлантическия океан като роби, Мълали потвърди, че Църквата на Англия няма да се откаже от спорния си фонд от 100 милиона британски лири, предназначен за инициативи по т.нар. „възстановителна справедливост“ (reparative justice) за общности, засегнати от трансатлантическата търговия с роби.

Изявлението идва в момент, когато проектът е обект на сериозни обществени и политически спорове във Великобритания. Поддръжниците го разглеждат като морално признание на историческата отговорност на Църквата, докато критиците поставят под въпрос както размера на средствата, така и самия принцип на подобни репарации.

Кейп Коуст Касъл е една от най-известните крепости по западното крайбрежие на Африка. През XVII и XVIII век тя служи като основен център за задържане на пленени африканци преди транспортирането им към плантациите в Северна и Южна Америка.

По време на посещението си архиепископ Мълали разгледа подземните килии, в които са били държани поробените хора, както и известната „Врата без завръщане“ – последната точка, през която пленниците са преминавали преди да бъдат качени на корабите.

След обиколката тя заяви, че преживяното е било „дълбоко разтърсващо“ и че мястото ясно показва „ужаса и злото на трансатлантическото робство“. Именно там тя подчерта, че покаянието не може да остане само на думи, а трябва да бъде съпроводено с конкретни действия.

Фондът на стойност 100 милиона британски лири беше обявен от Църквата на Англия през 2023 г., след като независимо историческо изследване установи, че Queen Anne’s Bounty – един от предшествениците на днешния инвестиционен Фонд на църковните комисари – е имал финансови връзки с трансатлантическата търговия с роби чрез инвестиции в компании, участващи в тази дейност.

Проектът, известен днес като Project Spire и официално наричан Fund for Healing, Repair and Justice (Фонд за изцеление, възстановяване и справедливост), не предвижда изплащане на индивидуални компенсации. Вместо това средствата са предназначени за дългосрочни програми в области като образование, научни изследвания, развитие на местни общности икономически инициативи и укрепване на връзките с държави и общества, пострадали от робството.

Според ръководството на църквата целта не е „изкупуване“ на миналото чрез пари, а практически израз на християнско покаяние и стремеж към възстановяване на нарушеното доверие.

Още през 2023 г. тогавашният архиепископ на Кентърбъри Джъстин Уелби публично се извини за историческото участие на институции, свързани с Църквата на Англия, в системата на робството.

Избирането на Сара Мълали за първата жена архиепископ на Кентърбъри през 2026 г. не промени тази политика. Напротив, първата ѝ пастирска обиколка в Африка ясно показа, че новото ръководство възнамерява да продължи започнатия курс.

Освен Гана, Мълали посети и Камерун, където отправи призиви за мир, междуцърковно сътрудничество и национално помирение на фона на продължаващите въоръжени конфликти в страната.

Въпреки символичното значение на посещението, инициативата продължава да поражда остри спорове във Великобритания. Някои депутати и обществени организации смятат, че огромните средства следва да бъдат насочени към подпомагане на финансово затруднени енории и социални дейности в самата Англия, вместо към международни програми. През последните седмици се появиха и критики срещу начина, по който е подготвен проектът, както и въпроси относно управлението на фонда.

От другата страна стоят активисти за репарации, които твърдят, че 100 милиона лири представляват сравнително ограничена сума предвид мащаба на историческите печалби, реализирани от британски институции по време на колониалната епоха. Част от тях настояват също за връщане на културни ценности, изнесени от Африка през колониалния период.

В изявленията си архиепископ Мълали последователно използва богословски език, говорейки за „покаяние“, „изцеление“ и „възстановяване“, а не за юридическо обезщетение. Според нея християнската вяра изисква не само признаване на историческата вина, но и готовност за практически действия, когато една институция установи собственото си участие в тежка несправедливост. Именно затова тя защити фонда като конкретен израз на християнското разбиране за покаянието – не само като съжаление за миналото, а като промяна, която води до възстановяване на отношенията между хората.

Посещението в Кейп Коуст показа, че въпросът за историческата отговорност на западните институции остава актуален и продължава да разделя обществото. За едни фондът е необходим знак, че Англиканската църква е готова честно да погледне към собственото си минало. За други той е пример за пренасяне на отговорност между поколенията и за спорно използване на църковни средства.

Независимо от различните оценки, позицията на архиепископ Сара Мълали е категорична: Църквата на Англия няма намерение да се отказва от проекта за възстановителна справедливост. С това тя потвърждава, че процесът на осмисляне на историческата връзка между британските църковни институции и трансатлантическото робство ще остане сред водещите теми в управлението на новия архиепископ през следващите години.

Дарение с кредитна/дебитна карта