Слово в похвала на Божията Майка

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

О, как щастливи сме да познаваме Божията Майка, да вярваме в силата на нейните молитви за нас, да я честваме и прославяме! Това с особена сила се осъзнава от нас в дните на нейните празници.

И това усещане за щастие да бъдем под покрова на Пресвета Богородица ни напомня, че е имало време, когато хората не са познавали нито Спасителя, живял на земята, нито Неговата Майка. Вярващите хора от онези далечни старозаветни времена са живеели и са дишали само с вярата в бъдещия Спасител на света. Вековете са минавали, изчезвали са едни народи и са се появявали нови народи и държави, но е оставала непоколебима вярата в Спасителя, Който ще се роди от жена, от Пречиста Дева. Много хиляди години хората са носели в себе си тези очаквания…

Повече от хиляда години преди Рождество Христово в един от псалмите си псалмопевецът цар Давид пророчески възкликва: „… застана царица Теб отдясно…” (Пс. 44:10). Пророк Давид вече съзерцава в духа си славата и величието на Божията Майка: той я вижда вече стояща отдясно на Бога, в царствения блясък на славата: „Всичката слава на царската дъщеря е вътре…“ (Пс. 44:14). Пророкът се възхищава на вътрешната духовна красота на Пресвета Богородица, пред която ще се преклонят милиони вярващи човешки сърца и която Църквата ще нарича: „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“.

В друг свой псалом цар Давид изрича следното пророчество: „Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество“ (Пс. 131:8). Според тълкованието на светите отци, псалмопевецът тук говори не само за възкресението на идващия Спасител, но и за възкресението на Неговата Майка, която Го е носила в утробата си.

Повече от 700 години преди Рождество Христово на пророк Исаия е било дадено да види девството на Божията Майка. Всички знаем думите на това пророчество: „… ето, Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“ (Ис. 7:14; Мат. 1:23).

Накрая, в определеното от Божиите съдбини време, се изпълнили всички пророчества, изчезнали дните на Стария Завет, настъпил изгревът, а след него на духовното небе се появило Слънцето, появило се, за да не залезе никога. Това духовно Слънце е нашият Спасител, нашият най-Прекрасен Иисус, източникът на земното и вечното ни щастие.

Евангелието ни разказва за следното вълнуващо събитие от земния живот на Господ Иисус Христос – заобиколен от тълпата, Той проповядвал. Отворените сърца на хората жадно попивали всеки звук от Божествения глас, всяка дума от проповедта Му, както пресъхналата земя попива в себе си падащата върху нея дъждовна влага. И ето, от едно докоснато от Христовата проповед сърце, от устата на неизвестна жена в тези минути се раздало възклицанието: „…блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“ (Лук. 11:27). Това било първото облажаване на Божията Майка, първата проява на възхищение пред онази, която е родила такъв необикновен Проповедник и Чудотворец, дошъл, за да спасява хората за вечен живот.

Ето, виждаме я в годините след възнесението на небето на нейния Син. Тези първи години били не само години на начало на апостолските трудове, но и години на първите гонения срещу християните от страна на юдеите и езичниците. Пресвета Богородица, живяла тогава в Йерусалим, в дома на ап. Йоан Богослов, за апостолите и първите християни станала център, където те се събирали, за да подкрепят духа си дори само от съзерцанието на Майката на Спасителя на света. А тя, която по думите на евангелиста „слагала в сърцето си“ онова, което се извършвало в земния живот на нейния Син, разказвала за Него, повтаряла Неговите думи и завети и утешавала християните.

Любовта на вярващите сърца към нея и славата за нея се разпространявала от град в град според разширяването на кръга от апостолски пътешествия.

Божията Майка напуска земята, отива там, където се е възнесъл нейният Син, и както нейният покров се е прострял върху всички вярващи в Сина й хора, така и славата й е изпълнила всички ъгълчета на света. И сега не знаем нито един православен храм, нито едно православно вярващо сърце, за което Пресвета Богородица да не е най-голямата, скъпа и родна светиня. Тя е нашата радост, нашата надежда, нашето упование (утешение) и наша молитвеница и Застъпница пред Бога.

От първите времена на християнството вярващите са познавали силата на нейните молитви и винаги са се обръщали към нея, търсели са нейната помощ. Ние вярваме, че Спасителят не може да откаже в нищо на Своята Майка, когато тя ходатайства за хората пред Него. И тя не може да не се грижи за съдбата на всекиго от нас, ако нейният Син е претърпял мъчителните страдания заради всички. Тя не може да не обича онези, които с кръвта на Сина й са „изкупени“ за царството небесно. Само трябва да бъдем достойни за нейната любов. Св. Григорий Богослов казва: „Както облакът закрива сиянието на слънчевите лъчи, така грешникът, който не иска да осъзнае греховете си и да се отрече от тях, закрива за себе си лъчите на Божията любов и милосърдието на Божията Майка“.

Нека да бъдем истински християни, достойни чеда на своя Небесен Отец и на Небесната Майка! – Пресвета Богородице, спаси ни!

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru; от сборника „Радост и утешение на християнина“

Дарение с кредитна/дебитна карта