Валеа Плопулуй – селото с 26 църкви



Източник: crestinortodox.ro

Валеа Плопулуй (Valea Plopului – долината на тополите) е едно уникално селце в Румъния. Уникално не защото е модернизирано и хората там са по-цивилизовани от други, а заради броя на църквите – 26. Свещеникът на селото смята, че за да бъде човек по-близо до Бога, е най-добре да се издигнат повече църкви. Така започнало всичко. Църква има в детската градина, в училището, в дворовете на хората, на кръстопътища, по хълмове и долчинки. Ако се случи нещо лошо или пък нещо хубаво, местните не се вълнуват много. Те смирено казват, че е по-добре да се осланят на свещеника, който ги облича и храни.

За да усетиш красотата на долината, трябва да тръгнеш пеша. Да вървиш бавно и с търпение и внимание да гледаш нагоре – към небето. Да се оставиш да те водят белите сгради, покрити с куполи, и на думите на селяните, носещи красотата на това богатство. Както си вървиш, изведнъж ще видиш един кръст: как се издига и изгрява зад хълма. Малко по-късно се явява друг. Още един – трети – тънък и малък, но блестящ като безценен камък и оставащ дълбока диря в ясното небе, а църквата изглежда, сякаш в сребърните й обятия се е разположило Царството небесно. Три кръста. Три църкви. Като грозд израснали в центъра на селото. Поглеждаш всяка поотделно, но тъкмо си поел въздух и виждаш друга църква – може би по-малка и ниска, и още една – по-голяма и по-внушителна. Обръщаш поглед и още един храм те кара да доближиш с ръка челото си. Опитваш се да ги изброиш. Напразно. И разбираш, че имаш шанса да видиш това, което може да се види поне в десет града взети заедно: нито повече, нито по-малко от 26 църкви, издигнати в това село за по-малко от 15 години.

“Нищо повече не можем да кажем”

Жената стои на портата. Сега, когато има с кого да говори, не смогва да изговори похвалите си за човека, който “ни изведе на светло” – отец Николае Тънасе. Как носи дрехи за децата; как, когато съпругът й се разболял на легло, отецът скочил в колата и го завел чак в Букурещ; как няма дете сираче, за което той да не се грижи, и младеж, от който и край на Румъния да е, да не е помогнал. Всичко това жената разказва на един дъх. После спира за малко и почва да смята, да не е да е пропуснала нещо. Усмихва се и казва: “Такова нещо не вярвам да може да се види на друго място. Уникално е. Дали е безумие или не е – нищо не казваме. В началото се чудехме и ние, когато виждахме, че отецът взе да строи без да спира, но после, си казахме – какво ни пречи!?”

Една църква на 11 семейства

На улицата, удавена в кал, няколко майстори се опитват да преминат, носейки на рамо различни материали. Отец Тънасе им е задал мисия: да подновят работата по една от църквите, почнала преди време, но спряла поради липса на средства. “Като изключим няколко църкви, нито една не е довършена”, казва отецът. „Една не е изписана, друга трябва да бъде измазана и за всички имаме нужда от отопление.” Но отецът не се притеснява много. Той знае, че всичко с времето си. “21 години откакто съм разпределен тук. Първото нещо, което направих, е да построя тоалетна. Хората казваха: имаме си един свещеник, който дойде и построи тоалетна. После направих кладенец. Селото пак заговори. Когато се захванах със строежа на първата църква в селото (по онова време единствената църква беше съборена от земетресението през 77-ма година), майсторите искаха да използват тоалетната. Тогава им казах: “Не може да отидете, защото казахте, че на мен ми е нужна тоалетна.” После поискаха да пият вода: Казах им: “Не можете да пиете, защото се оплакахте, че съм построил кладенец. Едва тогава хората разбраха и започнаха да имат доверие в начинанията ми. С тяхна помощ успяхме да построим 26 църкви. Ако те не ми бяха дали съгласието си, работната ръка и парите, не бих успял да се справя с всичко това” – казва отецът, притеснен да говори за постиженията си. “Да издигнеш църква е нормално нещо, но хората ще милеят повече, ако са се включили и те”, обяснява внимателно отецът, съзнателно съобразявайки се с думите на някой, който бил казал, че може би по-добре било вместо да се построят толкова църкви, да се дадат тези пари на нуждаещите се. Отецът не се ядосва на това. Погледнал в очите този човек и попитал кое е по-добре от това, 250 човека, които идват на църква и знаят, че са направили нещо добро, което ги доближава до Бога. Тези хора довели в Божия дом децата си, които до тогава знаели само да ругаят, крадат и да се карат родителите си.

Разкази…

Неслучайно Николае Тънасе е построил църкви навсякъде, където намерил място и разбирателство между хората: в двора на училището, в двора на детската градина, в двора на три семейства, на хълмове, на кръстопътища, в дома на деца и майки в нужда, за които се грижел. И за да почете живота, дарен ни от Бога, отецът издигнал и една църква в памет на 17-те милиона неродени заради аборти деца от Революцията насам. “Имаме и една църква на децата, в която палавниците се събират и участват в службата. Момчетата пеят. Така научиха църковните песни и около десет молитви”, разказва Кристи – певец и художник, дясната ръка на отеца – посочвайки малките и ниски столчета.

Отецът самарянин

В китното селце, в пазвата на долината, се събират хора, нуждаещи се от помощ. “Отче, дошли сме да ни помогнеш”, казала Йонела, едно младо момиче на 22 години, когато пристигнала в енорията на отец Тънасе. Отецът казал да й приготвят топло легло и гореща супа. Цялата настръхнала и със зачервени очи, тя прегръщала силно до гърдите си бебе едва на няколко дена. Родителите й я изгонили от къщи, а бащата на детето бил заминал за Испания и хабер си нямал, че някъде по пътищата на страната живее неговото дете. “Не би приел детето. Тук ни приеха като част от семейството. Дадоха ни и дрехи, и храна – всичко, от което се нуждаехме”, казва Йонела.

Ленуца, майка на шест деца, също получила помощ от отеца. Тя дошла от Сучава преди 13 години. Напуснала мъжа си, защото той настоявал тя да убие детето, което вече живеело в утробата й. Отецът я приютил и й дал работа, за да може да изхранва децата си.

Божествен мотив

С окаляни по краищата панталони, с дълга и черна брада, в която вече се виждат бели нишки, отецът се е забързал по пътищата на Валеа Плопулуй, за да следи работата по църквите, живота на 20 души, подслонени в задния двор на църквата, или дали всичко е наред във Валея Скрези – “една улица”, както я нарича отец Тънасе, където е построил къщички за 218 човека, от деца на 1 година и 6 месеца до жени с пеленачета. Проектът за селището е реализиран през 1994 година от основаната от отеца фондация „Pro – Vita за родени и неродени”. Отец Тънасе се радва на това, което е постигнал, и не се отказва да построи още една църква – “ако има нужда” – защото, както казва той: „така се чувстваме по-близо до Бога и Този, Който е на небесата може и да ни прости греховете.”

Превод: Камелия Константинова

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...