Участие на православни богослови на завършилия наскоро Епископски събор на римокатолическата църква



Източник: Пресслужба на Ватикана

На провелия се от 2 до 23 октомври 2005 година ХІ Общ редовен събор на  епископите във Ватикана, чиято основна тема е била „Евхаристията – извор и връх на живота и на мисията на Църквата”, са взели участие и четирима представители на Православната църква – Пергамският митрополит Йоан Зизиулас (Вселенска патриаршия), йеромонах Филип Василцев (Московска патриаршия), епископ Силуан Марсилианул, викарий на Западно- и средноевропейска епархия (Румънска православна църква) и архимандрит Сотириадис Игнатиос (представител на Атинската архиепископия в Европейския съюз).

Тук публикуваме техните изказвания.

Митрополит Йоан Пергамски (Зизиулас):

За мен е голяма чест, че имам възможност да се обърна към този дълбокоуважаем Събор на епископите и да му предам братските поздрави и най-добрите пожелания на вселенския патриарх Вартоломей и на Константинополската църква. Поканата до нашата Църква да изпратим братски пратеник на това събрание е жест с голямо вселенско значение, на който отвръщаме с признателност и любов.

Ние, православните, сме дълбоко удовлетворени от това, че вашият Събор също разглежда Евхаристията като извор и връх на живота и на мисията на Църквата. Това, че римокатолиците и православните могат да го кажат в един глас, е от съществено значение. Може би все още съществуват някои неща, които разделят двете ни църкви, но ние вярваме, заедно, че Евхаристията е сърцето на Църквата. Именно върху тази основа можем да продължим официалния богословски диалог между нашите две църкви, който сега навлиза в нова фаза. Евхаристийната еклисиология може да ни води в усилията ни да надминем хилядолетното разделение. Също така, жалко е да имаш същото убеждение за важността на Евхаристията и да не можеш да споделиш същата Трапеза.

Еклисиологията на причастието, популяризирана от Втория ватикански събор и впоследствие задълбочена от известни римокатолически богослови, не би могла да има значение, освен ако изворът й не е в евхаристийния живот на Църквата. Евхаристията не принадлежи само на bene esse[1], но на esse[2] на Църквата. Целият живот, словото и структурата на Църквата са евхаристийни в същността си.

Йеромонах Филип Василцев (Московска патриаршия):

За мен е голяма чест да говоря днес пред високопоставени личности и да представлявам Московската патриаршия на Руската православна църква. Темата на събора на римокатолическата църква ни засяга отблизо и е също много актуална в нашата Църква. Евхаристията е в центъра на живота на Църквата и на всеки християнин. Ето защо отслабването на евхаристийното съзнание води до понижаване на църковното съзнание, до изместване на акцентите и до грешки в разбирането на християнските ценности.

В проповедите си Негово високопреосвещенство митрополит Кирил е казвал многократно, че ние, римокатолическата църква и Православната църква, сме носители на същата парадигма на духовни ценности и че, от тази гледна точка, духовният опит и на едните, и на другите може да ни бъде взаимно полезен и ценен.  Ще бъдем много щастливи, ако нашият исторически и настоящ опит на евхаристийния живот може да бъде от полза и помощ за римокатолическата църква.

Възраждането на Църквата в Русия днес е факт, добре известен на всички. Този факт засяга всички аспекти на живота на Църквата, но събитието, което ни радва най-много, е възраждането на евхаристийното съзнание, претърпяло дълбоки промени през последните години. В средата на ХІХ век свети митрополит Филарет Московски е писал в краткия си Катехизис: „Който иска да води богоугоден християнски живот, трябва да се причастява четири пъти годишно”, според броя на основните пости – Великия, Рождественския, Богородичния и Петровия. В днешните условия, получаването на причастие поне веднъж на месец понастоящем е част от християнската практика. Тази практика със сигурност е започнала да се формира през периода на гоненията. Свети Серафим Звездински, Московски викарен епископ, е писал през 20-те години на ХХ век, че християнинът трябва да живее така, че да бъде винаги готов да получи причастие. В следвоенния период честото причастяване се е практикувало в манастирите и е било поощрявано от известните изповедници като архимандрит Таврион Батоски и други. Все пак, не бива да се забравя, че в Руската православна църква подготовката за причастие включва не само вътрешната подготовка, но също така и задължителното говеене (строг тридневен пост, посещаване на храма през тези три дни, молитви преди причастие, специален евхаристиен пост след полунощ) и изповедта.

Впрочем, Църквата не възприема тези строги правила като задължение, а като прилагане спрямо себе си на едно правило, оформило се исторически според традициите. Както показва опитът на свещениците изповедници, целта е да се накара този, който не се причастява често и рядко посещава църквата, да спазва точно това правило и така да „събуди”, да се докосне до своята душа, защото за мнозина непрактикуващи християни пътят на църквата минава през „външното” и им се показва само като песнопения и обреди, докато истинските християни отдават повече важност на вътрешния живот. Без съмнение, този общ подход към външните правила не може и не трябва да бъде разбиран в абсолютния смисъл. В този смисъл, изповедниците влияят много на евхаристийния живот на Църквата, защото имат възможността да дават насоки, имайки предвид конкретния случай на всеки човек, като вземат под внимание и съвременната традиция на Църквата.

Следователно, можем да кажем, че църковното съзнание следва пътя на проучване на нормите, като се позовава на древните традиции. 80-тото правило на Шестия (Трулски) вселенски събор казва: „Ако някой не се причастява три недели поред, той се отлъчва от Църквата”.

В заключение, благодаря още веднъж на Ваше светейшество, високопреосвещените членове на Синода и на римокатолическата църква за възможността, която ми бе дадена да участвам заедно с вас на откритите заседания на събора, посветен на Светото тайнство на Евхаристията, и да кажа няколко думи за евхаристийния опит на Православната църква.

Викарен епископ Силуан Марсилианул (Румънска западно- и средноевропейска епархия):

Темата за Евхаристията е централна и в Преданието на Православната църква. Загрижеността на католическата църква се доближава до тази на нашата Църква в много пунктове, и особено в следните:

І. Изключителната загриженост за една тайноводствена катихеза, която да позволи на вярващите да задълбочат своя опит на Божествената литургия.

ІІ. Подготовката за причастие с Тялото и Кръвта Христови. Мястото на изповедта и ролята на поста преди причастие, и т.н. Ползата, която произтича от това, е от все по-голямо значение, както в личен план, така и в църковен:

1. Осъзнаването важността на причастието в личния живот, и едновременно с това, очевидността на разделението между християните пораждат едно искрено евангелско страдание, което върви заедно с копнежа за единството, желано от Самия Христос.

2. Пораждането на съзнание за общност, което се корени в причастяването с единия Хляб и едната Чаша, и което заменя съзнанието за индивидуално, егоцентрично благочестие; на един истински евхаристиен начин на мислене, в противовес на самодоволството.

3. Централното място на Евхаристията придава истинския смисъл на свещеническото служение и оттам на епископството, чрез утвърждаването свише, откривайки перспективата на една харизматична власт, която понякога трудно прозира през административните структури. Тя усилва светотайнствените отношения вътре в йерархията, като прави от епископа не само председател на евхаристийното събрание, но и духовен отец на общността.

4. Автентичният опит на Евхаристията може и трябва да бъде свидетелство от голямо значение и важност за съвременното общество, що се отнася до насочването на живота към „висшата действителност”, към Небесното царство, което „не е от тоя свят” (Иоан. 18, 36).

Архимандрит Сотириадис Игнатиос (Атинска архиепископия):

Гръцката църква поздравява сърдечно този ХІ Епископски събор на католическата църква, първи след интронизацията на Негово светейшество папа Бенедикт ХVІ. Всеки повод за съборното изразяване на Църквата представлява благословение и извор на радост за членовете на Тялото Христово. Вземайки участие в тази радост като братски пратеник на Гръцката църква, изказвам пожеланието нейните резултати да бъдат отлични и да принесат плод както за вярващите на католическата църква, така  и за диалога на любовта между християните.

Темата на събора е важна за живота на Църквата като служение, и още повече особено в този момент, когато богословският диалог между католици и православни подновява работата си, поставяйки акцент върху въпроса за Църквата и ролята на епископа. Богословската оценка на Светата евхаристия е тясно свързана с преживения опит, с вярата в тайната на Църквата и със специалното служение на епископа. Върхът на явяването на единството в Тялото Христово е участието на верните в Светата евхаристия, която епископът отслужва като служба за слава Христова и за Неговото неделимо и единствено явяване в света като Изкупител. Това служение е отговорност за съработничеството на всеки християнин, според мястото, което заема по Божия милост, така че да бъде извършено възможно най-пълно. Нашата молитва сега е да достигнем всички до осъзнаването на тази отговорност чрез пълнотата, давана от благодатта на Светия Дух. Нека Духът на Истината вдъхновява делата на този важен събор, за да може животът на всеки верен в Църквата да бъде, по благодатта на Нашия Господ Иисус Христос, сила на безкраен живот (Евр. 7, 16), нелицемерна вяра (2 Тим. 1, 5), непосрамваща надежда (Рим. 5, 5) и съвършена любов (1 Йоан. 4, 18).


[1]Благоденствие, благосъстояние (лат.).

[2]Битие, живот, същност (лат.).

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...