Category: Поезия

Видях Христа

Видях Христа. Той беше в две очи усмихнати и пълни с топла влага, – и чух Гласа Му кротко да звучи във детска реч – забъркана и блага.

Към небето

Отлетяха гълъбите рано – попиляха цъфнала липа, мойто братче оттогаз не стана, кротко дигна поглед и заспа. И свалиха тъмната икона да светят чемширена вода, – Божията майка в небосклона гледа като утринна звезда....

Бог и добродeтелта

Яви се Добродeтелта Пред Бога И каза му: -Напразно ходя, Боже, по света, Напразно проповядвам обновление; не мога Души заспали да пробудя, мрачни умове Да осветля! И мойте трудове За да не сгинат без...

Божията ръка

Запитаха един арабин: – Как се увери Че съществува Бог? Той каза: – Господ се не крий. Преко пустинята животни всякакви минават И отминават, Ала низ пясъка стъпунките им ги издават. . . Така...

Стих за уверението на Тома

Дълбините на Твоите тайни ми разкрий, покажи ми ръцете прободени – дланите – с рани пронизани, светли лъчи на любовта и на болката.

„Що да правим, Равуни, що да правим?“

Той им отвърна: това стига.Лука 22:38. Що да правим, Равуни, що да правим? Пет хиляди гладни в пустинята – а ние имаме само две риби, а ние имаме само пет хляба? Но Ти казваш:...

Аз наведох глава…

Аз наведох глава. И разбирам, о, Господи, всичките: леопарда ударен на смърт и свален във степта, и цветеца, що дига в пустинята жълти езичета и задъхан зове, и умира за капка вода. Аз разбирам...

Старата гора

Публикувано в СкайФорум Сред всички църкви – в най-добра се моля, най-желана. Стар бор сред старата гора ехти като камбана.

Стих за благоразумния разбойник

Източник: LiterNet Положи ме като печат на сърцето си, положи ме като пръстен на ръката си, понеже любовта от смъртта е по-силна и ревността от преизподнята е по-люта* –

L’enfer, c’est les autres

А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили тована едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Мат. 25:40 Казвам ви, че наказваните в Геената от бича...

Яко земля си

Научи ме да поменувам и помня: че аз съм само щипка пепел, шепичка от смет злочеста, малко прах, разпиляван при повей, пръст, що в пръстта ще се върне. Ведно ми дай да видя всичко:...

Скинията на Завета

Слово и друго слово – в Храма крила Херувимски. Слово до Слово полягва нито близко, нито далеко; от едно слово до друго – безмълвие, измерено с мяра; а между тях си почива непостижимата Шехина*....

Манастирска тишина

Към сините планински върхове, към тишина с молитви напоена, клепалото със равен глас зове душата ми, от мъки уморена.

Нощта шуми

Нощта шуми с крила над планината, снегът на бели гроздове вали. И, сгушен мълком, дебне светъл вятър там в меките люлякови мъгли.

Споделете в социалните мрежи