Румен Денев (Димитров) е роден на 21.04.1958 г. в гр. Казанлък. За първи път публикува стихотворения през 1973 г. Следвал е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Българска филология“ в периода 1978-79 г. От...
В Клуба на дейците на културата в Русе се проведе литературно-музикална вечер в памет на изтъкнатия български поет и писател Змей Горянин, псевдоним на Светлозар Димитров, роден на 11 януари 1905 г. в Русе,...
През миналата година се навършиха 200 години от рождението на великия черногорски поет, Цетинския митрополит Петър II Петрович Негош (1813-1851). На български език в превод на Андрей Романов излезе най-голямата творба на Негош, националния...
Те не бяха от Брюксел, Ню Йорк и Маями. Те дойдоха по краткия – братския път. Те говореха руски и бяха славяни. Тук намериха българска обич и смърт…
Извънкласно четене на К.П. Когато Константин Павлов е умирал (29 септември 2008 г.), съм бил в някакво телевизионно предаване да превеждам интервю с един немец (проверих това в личния си календар). Докато поетът е...
На Варвара Диоскор говори, дума ѝ суровото си слово: — Чуй, Варваро, чуй ме, дъще моя: кула робите ще ти издигнат. На самия бряг, покрай морето ще живееш във висока кула.
Под черна мантия – венчалната ми дреха, притиснал силно с две ръце сърцето, дочаках в храма с вяра и утеха и свойта чудна сватба с небето.
Жребият на изгнанието, емигрантството е типичен за балканския човек. Хиляди, да не кажем милиони българи, сърби, румънци, черногорци са изпитали и изпитват горчивината му. Дали заради войните, мъката, мизерията, това сякаш проклятие на безредие...
Суети се празнично народа, А встрани от шумната тълпа, Аз обливам с миро благородно Твоите пречисти стъпала.
Далеч е още до зори. Все още в тъмнината тъй силно звездното гори небе с елмазени искри, че и Великдена дори проспала би земята…
В живота ти неканен се явих, нечакан и незван – порой, стихия, повикан от болезнения стих, горчиви истини да ти разкрия.
Валери Станков Катунарите тръгват. И скрива ги древната кал. Подир тях издълбаха очища огнища бакърени. И какво? Със луната – парче разтопена печал – калайдисвам сега кандилата на моите мъртви. Сякаш пламъкът хвърля искрици...
Валери Станков Хоризонтът ли стисна далечното слънце за гушата? Или облаци мъкнат подути кореми едва? Сякаш Господ разстила дюшеци над мен изтърбушени и се кани да спи върху моята тежка глава.
С голямо удоволствие и радост представяме на читателите на Православие БГ известната руска поетеса Любов Турбина. Родена в Туркмения, тя е завършила радиобиология и Литературния институт «Горки» в Москва и е работила в Института...
Една жена… като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги… (Лука 7:37)
Книги: поръчка онлайн
Вероучение: за учители и ученици