„Библейско богословие. Академични есета“ от проф. д-р Димитър Попмаринов – вече в електронен формат

„Творческият Божий акт, като решение на Божията воля, бидейки извън времето, извършен веднъж във вечността, има своята измеримост и проследимост в пространството и времето, в историята. Божията творческа дейност никога не е спирала. Тя е в процес, постоянно развитие в историята. Иисус Христос Сам потвърждава това: „Моят Отец досега работи, и Аз работя““ (Иоан 5:17).

Сборникът от академични есета от проф. Димитър Попмаринов – „Библейско богословие“, е пример за боговдъхновена и отдадена богословска работа върху особено важни въпроси на старозаветната библеистика, от гледна точка на дисциплината Библейско богословие: Богът като Творец, Божият промисъл за човека и света, Божието откровение. Благодарение на издателство „Омофор“, изданието вече е достъпно и в електронен вариант.

Проф. д-р Димитър Попмаринов е богослов, един от първите преподаватели на основания през 1991 г. Православен богословски факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и негов дългогодишен декан. Преподавател по старозаветна библеистика, специализирал в Русия, Швейцария, Холандия. Той е сред основателите и пръв председател на Православно християнско движение „Свети Евтимий, патриарх Търновски“ в София. Участва в основаването на Балканския православен младежки съюз през 1992 г. През 1994 г. участва в създаването на фондация „Покров Богородичен“, чийто председател е и до днес. В продължение на много години е участник и лектор в множество научни прояви у нас и в чужбина – в Женева, Санкт Петербург, Солун, Виена, Москва, Ню Йорк, Сеул и др. Автор е на книгите „Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература“ („Омофор“, 1999); второ допъплнено и преработено издание („Омофор“, 2021), „Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет“ („Фабер“, 2001), „Съвременни богословски проблеми“ („Омофор“, 2004), „Между вярата и разума“ („Омофор“, 2016), четвърто издание („Омофор“, 2020), „Библейско богословие: академични есета“ („Омофор“, 2018), „Свещеното Писание: Херменевтика – богослужение – диалог“ (в съавторство с д-р Стефка Кънчева и свещ. доц. д-р Павлин Събев) („Омофор“, 2018). През 2021 г. беше удостоен със званието „Почетен професор на Православния богословски факултет“ за значим принос в популяризиране, издигане и утвърждаване името на Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Сборникът от академични есета е разделен на четири части, които следват ясното разграничаване на отделните научни области на Библейското богословие. В уводната първа част са разгледани изходните позиции от гледна точка на конфесионалния контекст, като се изясняват основните предпоставки, и методологичните различия. Във втората част е засегнат въпросът за Божието откровение в Стария Завет. В третата част е поставен въпросът за човека и неговото разбиране според Стария Завет в светлината и претълкуването му през Новия. В четвъртата част са предложени някои теми с оглед историческото разбиране и прочит на Откровението в Стария Завет в навечерието на Новия.

Особена ценност представляват сведенията и ситуирането на библейските и исторически реалии за православното тълкуване на важните теми, които проф. Попмаринов изследва: Сътворението и проблемите с разбирането му; отношенията между вярата и науката в контекста на разказа за сътворението; понятията за време и вечност; парадигмата за състава и произхода на човека.

Отличителни са и изследванията на терминологията, през които проф. Попмаринов извежда точни аналитични доводи за вечните истини на Свещеното Предание:

„Терминът „образ“ пряко се обвързва и с термина „подобие“ (демут). Той има абстрактно значение, за разлика от „образ“. Затова много библеисти приемат израза „подобие Божие“ като граматическа конструкция за наречие, с която се описва активността на Създателя, а не природата на създаденото (Бит. 1:26-27). Този прочит приема, че хората не са образ Божий, но те са създадени „по“ образа на Бога, според образа на Бога, т.е. те не притежават образа на Бога, а са според него, уподобяват се на Него. В този смисъл подобието, демут, предполага божествена активност, нещо, което не е довършено, и има да се довършва. Това разбиране съвпада с древното църковно разбиране за подобието като зададеност, която обаче се отнася не само до творческата дейност на Бога спрямо човека, но и на стремежа на човека към Бога“.

В своите академични текстове проф. Попмаринов разглежда темите за живота, смъртта и възкресението, природата на човека, законовите норми и свещеността на пола, брака и брачните отношения в Свещеното Писание – въпроси, които са с особена актуалност и днес.

Грехът променя човешката природа – естественото се заменя с противоестествено. Сред човешкия род се разпространява такава нравствена развала и поквара, че Бог е принуден да унищожава цели градове (Бит. 18:20). Злоупотребата с пола е изключително голяма и поради това тя е ограничена със специални закони в Моисеевото законодателство, припомня проф. Попмаринов, описвайки трите основни нива в йерархическия състав на човека по отношение на пола: биологично – тяло; жизнен принцип – душа; и дух – умът, самосъзнанието:

„И накрая идва третото равнище – духът. Тук е мястото, където между мъжа и жената няма разлика. Това е нивото на самосъзнанието. То не съществува у животинския свят. То е коренната разлика между животното и човека. При човека на това ниво няма мъжки нито женски пол. Тук всеки човек има своето „аз“. ( … ) Азът е носител на най-неизменното от Божия образ – вечността, която е вложена в човека при сътворяването му (Екл. 3:11). И тъй като вечността е състояние, чисто духовна категория, тя не е зависима от пространството и времето, от материята. Тук тази божествена част в човека, именно като божествена, е познаваема докрай само и единствено от Бога, защото тук пребивава и Светият Дух, Който животвори. Тук се преодоляват разликите между мъжкия и женския пол. И мъжете, и жените чрез своя дух и самосъзнание казват „аз“. На никой език в 1 л. ед. ч. няма лично местоимение, което да е различно за мъжки и женски род. Навсякъде е „аз“. Тук намира потвърждение отговорът на Иисус Христос на садукеите, когато те Го изкушават (Лука 20:27-39). Такъв е смисълът и на думите на св. апостол Павел, отправени към галатяните: „няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса““ .

Изданието е насочено към всички, които биха искали да задълбочат разбирането си на Библията, то е задължително четиво, както за богослови, така и за широката читателска аудитория. Рецензенти са проф. протопрезв. д-р Николай Ст. Шиваров и проф. д-р Иван Ж. Димитров – имена, които редом до това на автора, са достатъчна заявка книгата да е безценна част от всяка духовна и академична книжовна съкровищница.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”:  ТУК>>>

За онлайн поръчки от сайта на ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>