Подкаст на списание „Свет“ – войната и миротворците в един дехристиянизиран свят
Новият епизод на подкаста на списание „Свет“ – единственото българско онлайн списание за религия и култура, е посветен на войната. Трудна и тежка тема, която няма как да бъде заобиколена, не само заради войните, които се водят по света, но и заради войната, която се е настанила в умовете ни и върши своето разрушително дело в българското общество, казва главният редактор, Илиана Александрова. Подбраните от нея текстове в подкаста следват актуалните и навременни въпроси, които би трябвало да си зададем в този нажежен от конфликти днешен свят:
Кои са истинските причини за злото? Има ли Църквата знание и проповед, които да осветяват събитията и да водят хората в мрака на тази катастрофа? Има ли богословско оправдание на войната? Съществува ли надежден критерий за истината? С каква конотация използваме думата „миротворец“ днес?
„Войната е трагично премеждие или изпитание за човека, създаден да живее в любов, мир и достойнство. Отчуждението от Бога е отчуждение от любовта и мира, както и от основата на човешкото достойнство. Когато човек се отчуждава от Бога на любовта и мира, Който е Първообраз на неговото битие, той унижава себе си и неизбежно потъва в смут и разруха“.
Това са думи на професор Георгиос Мандзаридис, богослов, преподавател по християнска етика и социология в Богословския факултет на Аристотелевия университет в Солун, които днес звучат по-актуално отвсякога.
Можем ли обаче да бъдем безразлични към несправедливостта?
Проф. Мандзаридис припомня примера, който св. Амвросий Медиолански дава с Моисей, който защитил малтретирания израилтянин в Египет и смята, че този, който може, но не се бори срещу несправедливостта във вреда на неговия ближен, извършва същото престъпление като този, който причинява несправедливостта.
Изключително ценните виждания на проф. Мандзаридис за перспективата на мира, причините и заплахите, безизходицата и преодоляването на тероризма може да чуете в подкаста.
Темата за християнската позиция спрямо войната продължава и Иван Стамболов – Сула, писател и публицист, автор на няколко романа и сборници с новели и публицистика. По думите му, войната е изпитание, през което всеки трябва да мине по свой специфичен начин, но със смирение и благодарност. Защото дори и най-тежките страдания, приети правилно, в крайна сметка носят полза:
„Всичко е Божия воля – по благоволение или по допущение – и Божи промисъл. Следователно всичко е за добро и за душеспасение. И нека позамълчим и да оставим Бог да си свърши работата. И после да не оценяваме резултата със самочувствието на експерти, а смирено да благодарим. И да не забравяме: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“.
С хирургическа точност поставя тежка диагноза на обществото ни и Платон Беседин, руски писател, литературен критик и публицист:
„Понякога не можеш да разбереш по какво се отличават патриотите от либералите, вярващите от атеистите. Но частично и едните, и другите влизат в определението за мракобесие. Злобните хора остават такива, независимо от това какви политически програми декларират и зад какви политически лозунги се крият. Хората повече се вълнуват от чуждия, а не от своя морал и лична отговорност“.
Като очакванията му за бъдещето са не по-малко мрачни:
„Главната трагедия на великото „почистване” е в това, че заедно с хулителите, безумците, лицемерите и богохулците ще загинат нормални, мирни хора. Бесовете винаги взимат колкото може повече жертви.“
Протойерей Радован Бигович сякаш продължава мислите на Беседин в статията си „Християнство без Христос“:
„Злодейците стават жертви, а жертвите – злодейци и вече не се знае кой e по-жесток: убийците или техните убийци, палачите или техните палачи, (раз)рушителите или техните (раз)рушители, подпалвачите или техните подпалвачи, насилниците или техните насилници. Миротворците и пацифистите воюват срещу военните, a военните срещу миротворците“.
Де християнизиран – така нарича днешния свят Бигович и смята, че самите християни стават заточеници на своите собствени християнски вярвания и убеждения:
„Как християните могат да „излязат от себе си”, от своите институции, от своите убеждения, от своите становища, от своя морал и да приемат риска на личностното отношение, да заживеят с другите, да заобичат другия?“
И все пак, как да се молим за света?
С напътствията на именития митрополит Антоний Сурожки, почетен доктор по богословие на университетите в Кеймбридж и Абърдийн, и на Киевската и Московската богословски академии, завършва този изключително актуален и навременен подкаст на списание „Свет“:
„Не е достатъчно само да покажем малко съчувствие, не е достатъчно да казваме, че „ние нищо не можем да сторим“, че от нас не зависи. Но ако се молим с молитвата на състраданието, и ако тази молитва очисти живота ни от всичко дребнаво, така че да се озовем лице в лице с ужаса по земята – тогава бихме станали достойни за Христос. И може би тогава молитвата ни също ще се възнесе като прогарящ и просвещаващ пламък. Тогава може би нямаше да цари такава инертност, такова безразличие, такава ненавист, които процъфтяват сред нас, понеже, независимо къде се намираме, ние не сме препятствие за никое зло.“
Чуйте останалото тук:
Spotify: https://podcasters.spotify.com/pod/show/spisanie-svet1/episodes/ep-e2c9461
Apple Podcasts: https://podcasts.apple.com/us/podcast/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/id1692556585?i=1000635693113
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
