Библейското разбиране за човека vs трансхуманизма

Biblical understanding of man vs transhumanism

Dimitar Popmarinov

Summary

With regard to the conference topics about the new ideologies and rising ideas about the nature of man and humanity, it is important (for Christianity and the Church) to place these questions and challenges in the light of the Divine Revelation. In a world of relativism and uncertainty it is possible only through a reference to the only solid and permanent foundation of the Christian faith to provide adequate responses to the problems, raised by transhumanism, post-humanism and other similar ideas. They affect directly the church’s teaching about man and the relevant Biblical narrative.

In this text I pinpoint some basic principles of Transhumanism which relate to the Biblical understanding of Man. They refer to a very limited portion of the many truths of faith which are a subject of Biblical anthropology and which contradict Transhumanism; I also raise the issue of the historical circumstances that lead to it and its Biblical and theological interpretation; I present the basic postulates of Transhumanism and the biblical arguments against it. Finally, I review Transhumanism as contrary to the teachings on resurrection and transfiguration and the transformation of the world in the light of the Holy Scripture.

When comparing the issue with the Holy Scripture and the spiritual experience of the Church, it is clear that Transhumanism and its similar teachings, emerging from the material dimensions of existence, deprived from strict criteria and ontological foundations, suffer from a loss of spiritual orientation. The sink in the depths of a spiritual world, hostile to God. Transhumanism, through the eyes of a Biblical perspective, is part of man’s efforts to achieve immortality within the limits of existence, already damaged by sin. It replaces eternity with the infinity of space and time. Its eschatological ideal is to build a perfect earthly material kingdom which would “dematerialise” matter by virtualising it – which is an imitation of the spiritual.

The conclusion is that Transhumanism, after adopting matter as finite and final reality, “dissolves” man in a pantheistic reality – mostly consciously, sometimes unconsciously – which leads to self-deification: “Ye shall be like Gods”. This is a diversion from the path to God and salvation.

Keywords: transhumanism, ideology, technology, Bible, Christianity, medical care, health, ethical code, immortality, Eucharist, eschatology

℘℘℘

С оглед на заложения кръг от теми на конференцията (научна конференция Църква, идеология, трансхуманизъм, София,  06/2022 год.) и вдълбочаване в проблематиката се натъкнах на много въпроси и предизвикателства, които пряко засягат християнското учение за човека като цяло и библейския наратив за него. Тъй като проблематиката като цяло не е в тесния кръг на моите научни занимания, беше необходимо да се запозная с различната литература, анализи и изследвания по въпроса, правени в страната и чужбина. В това отношение ми беше много полезно краткото обзорно изследване на колегата Георги Герджиков Бъдещето на човека II: Трансхуманизъм и постхуманизъм в българското академично пространство. То ми помогна да се ориентирам в общи линии не само по отношение на българските изследователи и областите, от които те правят своя анализ, но и за чуждестранните автори, занимаващи се с темата. Така смятам, че успях да надникна в техните идеи и разбирания и проблемите, които те поставят. От този анализ се вижда, че в областта на трансхуманизма и сродните идейни течения в българския академичен свят, към тях се проявява все по-засилващ се интерес. От страна на богословието обаче, и в частност на библеистиката, почти липсват изследвания. Явно за в бъдеще предстои да се работи по въпроса.

В този мой текст ще се опитам да изложа основните принципи, на които се гради трансхуманизмът, и които съответно имат отношение към библейското разбиране за човека. Няма да се спирам върху изходни предпоставки, които вече са известни и добре изведени в научната сфера. На първо време ще се спра на основните идеи на трансхуманизма, които по някакъв начин се допират или засягат библейското разбиране за човека. На второ място ще поставя въпроса за историческите развития и предпоставки, които водят до трансхуманизма и техния библейско-богословски прочит. На трето място ще се опитам да изведа библейски контрааргументи срещу трансхуманизма. На последно, четвърто място, ще разгледам трансхуманизма като противовес на учението за възкресението и преобразуването на света в светлината на Свещеното Писание.

 

1. Трансхуманистични идеи

По отношение на самото понятие трансхуманизъм в науката няма еднозначно определение и разбиране. Вярва се, че на основата на технологичното развитие трябва да се постигне такова качество на живот, което ще доведе до радикална промяна в съществуването на човека. Предполага се, че посредством изкуствения интелект тази цел може да се осъществи чрез симбиоза между човека и технологията. Скокът в този технологичен рай ще се случи единствено и само на основата на вътрешно присъщите на човешката природа заложби. Според тези цели, заложени в идеологията, би могло да се твърди, че трансхуманизмът се стреми да създаде ново човешко същество. Всичко това, според идеологията, ще се осъществи като се разчита единствено на човешките усилия и разум. Това ще е такова преобразуване на света и човека, което изцяло ще промени неговото битие, смисъл и цел на съществуване – ще го прехвърли в нова реалност. Към това насочва и етимологията да думата: отвъд човека.

Как на практика се постигат целите и задачите на трансхуманизма. Например, според Световната трансхуманистка асоциация Humanity+, целта на трансхуманизма е „хората да са по-добри от добри“¹. В преходния етап, по пътя към безсмъртието, се минава през удължаването на живота чрез новоизникващите технологии на основата на изкуствения интелект: нанотехнология, наномедицина, биотехнология, стволови клетки, генна инженерия и пр. В най-близкото бъдеще се предвижда разширяване на човешките възможности чрез подобряване на физиологията посредством роботизирането на някои функции от човешкия организъм; свързването на човешкия мозък с компютър и създаването на едно цяло; прехвърляне на паметта от мозъка на човека в мозъка-компютър и пр. Същевременно се отчита, че тези технологии извеждат човека от нормалното му състояние на съществуване. За трансхуманистите думата „нормално“ е в кавички, защото за тях това вече е „нова нормалност“.

В едно свое интервю известният философ трансхуманист David Pearce, съосновател на асоциацията Humanity+, представя като основен проблем, който трябва да реши трансхуманизмът, страданието. Трансхуманизмът, според него, трябва да изгради съставките на биологичния живот, които ще доведат до биохедонизъм, биоблаженство. Идеалът е да се създаде цивилизация на тройното „С“ – свръхинтелигентност, свръхдълголетие и свръхщастие на всички съзнателни същества. Според него най-големите пречки за постигане на целта са етично-идеологически, диктатът на статуквото. Той смята, че за да се постигнат целите основната промяна трябва да настъпи чрез преработка на човешкия геном. За него половото възпроизводство е традиционна генетична глупост. Той отхвърля дарвиновата идея за естествения подбор, който предполага неизбежното страдание. Също така екологичните мерки са само „заигравания“ и бягство от истинския проблем. Също проблем е и неразбирането за т. нар. „дизайнерски бебета“. Ако не се преработи изходният генетичен код на човека то неговото страдание ще остане завинаги гарантирано². На друго място същият изброява двадесет и четири цели, които трябва да постигне трансхуманизмът в края на настоящото хилядолетие. Те започват с постигане на свръхчовешко блаженство, вечна младост, свръхиентелигентност, трансхуманистична психоделия, минава се през постчовешката естетика (свръхчовешка красота), джендър трансформацията, физическото свръхздраве, през будисткото разбиране за живота като страдание и се завършва с идеята за световно правителство, за галактическа колонизация с „познание на непознаваемото“³.

Разбира се, сред привържениците на идеологията се задават въпроси относно възможна злоупотреба и опасностите, които могат да предизвикат тези развития. От опонентите на тази идеология се поставят и радикалните питания: докъде ще доведе всичко това? Превръща ли се трансхуманизмът в дехуманизация? Към такъв отговор насочват развитията според н. нар. трета технологична революция, в която е навлязъл, според трансхуманистите и подобните идеологии, съвременният свят. Целта на тази революция е да се промени природата на човека чрез различни технологични средства. Основната предпоставка е, че човекът е несъвършен и той трябва изцяло да се промени. Тази концепция идва да смени християнското разбиране за човека като връх на творението, което е създадено от Бога съвършено (Бит. 1:31)⁴.

За да се защити това разбиране и съответното развитие на света от идеолозите на трансхуманизма се изисква ценностно оправдание, необходимо е да се стъпи на определени ценности. Така се създава трансхуманна ценностна система, в която се включват идеи за:

• Здравословно дълголетие;

• Материално благосъстояние;

• Постоянно научно и технологично развитие;

• Образованост на обществата;

• Предвиждане и решаване на конфликти;

• Развитие на човека и биологичния свят чрез генни и нано-бионични технологии;

• Извеждане на съзнанието извън биологичното физическо естество на човека;

• Постигане на виртуално безсмъртие⁵.

Според идеологията, всички тези ценности се осъществяват от световните лидери в глобален план на основата на „правилно“ ориентирана ценностна система, която върви по  установен път. Тя има динамичен характер, не стъпва на предпоставки, които имат твърд, онтологичен характер, а се развива на основата на обществените отношения и съгласие. Следователно тя би могла да се определи като ситуационна ценностна система. Като залага в основата си предпоставката, че човекът е преди всичко биологично същество (животно), което еволюира и се развива, тя приема, че и идеята за „нормално“, „правилно“ също търпят развитие и е въпрос на съгласие как те биват разбирани. Това дава възможност за постоянно разширяване на човешките способности, подобряване и усъвършенстване на физиологичните функции, като се започне от интегрирането на човека с най-елементарните външни устройства: интелигентни телефони, часовници с биомонитори, очила и пр. и се стигне до медицинската технология, която предлага кохлеарни импланти, бионични очи и пр. Съответно, регенеративната медицина лекува със стволови клетки, интелигентни протези и пр.; развиват се генното инженерство, нанотехнологиите, криониката, ноотропиците (smart drugs), неврофармакологията и пр.

Привържениците на трансхуманизма отхвърлят идеята за антропоцентричност⁶ на света. До голяма степен последователите на тази идеология приемат, че животът като синергия включва равнопоставено всички живи същества на Земята, част от които е и човекът. Техният идеологически лозунг е „По-добре от добре!“ (Better than well!)⁷. За постигане на целта се използват освен физиологични упражнения, като анаеробика, пилатес, танци, различни диети, начини на хранене, също и окултни техники, обвързани с различни видове медитация, дзен будизъм, йога, сциентология и пр.⁸ Идеологията на трансхуманизма си поставя като крайна цел да постигне чрез науката и технологиите такива промени в човека, които да доведат до състояние, което да преодолее физическата смърт. Човекът да преодолее биологичното си естество, т.е. да придобие виртуално безсмъртие – прехвърляне на самосъзнанието в областта на виртуалната реалност (човекът става фантом!). В този смисъл трансхуманизмът е еманация на изкуствения интелект.

Трансхуманизмът обещава свобода, но предоставя робство. Трансхуманизмът е рожба на технологичния оптимизъм. В него обаче има нещо от Оруел, както твърди Люк Фери – „Идеалът на общество на универсалната свързаност и на всеобщата прозрачност, благовидно представена тоталитарна претенция да се контролира всичко, да се предвижда всичко, вселената, в която всеки ще може да знае всичко за всички, отвореният свят, в който ще бъдем – благодарение на личните данни, любезно предоставяни от Марк Зукърбърг via Фейсбук на Националната агенция по сигурността – непрекъснато подслушвани, проучвани, декодирани, вселена, в която нашите свързани вещи – от кантарчето до хладилника чрез часовника – непрекъснато ще надзирават хранителния ни режим, броя крачки, извървени през деня, ударите на сърцето ни, нивото на холестерола ни и други симпатични неща от същия тертип, придавайки на живота ни напълно нормативен характер. Добре дошли в Гатака⁹, в новата ера на подобрения човек и на универсалния социален контрол!“¹⁰

2. Исторически предпоставки – библейско-богословски прочит

За библейското съзнание трансхуманизмът и близките до него идейни течения, като постхуманизма например, са брънка от дългата верига на отдалечаването на човека от Бога. Показателен е примерът с Каин от зората на човешката история. Бог постоянно търси Каин – събирателен образ на отдалечилия се от Бога човек – и го кани да се върне (Бит. 4:7, 16). Но той и неговото потомство постоянно се противят. Ярък пример в Стария Завет за това отдалечаване е отказът от пряко управление на Бога (теокрацията) и искането за опосредстващо управление – монархията. Израилтяните казват – искаме цар! В книга Съдии Израилеви ясно е показано какво се случва с народа след като се отдалечава от Бога. В нея като постоянен рефрен върви изразът: „В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право (курс. Д.П.)“ (17:6; 18:1; 19:1). С този израз завършва и самата книга (21:25).

Това искане добре показва докъде е стигнало състоянието на тогавашното общество. То отразява степента на отдалечаване от Бога, която започва от покварата на водачите, които са призвани да водят народа. Синовете на свещеника Илий, Офни и Финеес, двамата свещеници в светилището в Силом, развратничат пред входа на скинията и не приемат упрека на баща си, че развращават „народа Господен“ (1 Цар. 2:22-24). Същото се случва впоследствие и със синовете на пророка и съдия на Израил, Самуил. Те са поставени от баща си в името на Бога Израилев за съдии на народа, като продължители на неговото служение. „Но синовете му не вървяха по неговите пътища, казва Писанието, а се втурнаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво“ (8:3). Затова народът иска ред, иска цар (5). Явно състоянието на отдалеченост от Бога вече е толкова голямо, че Бог заповядва на Самуил: „Чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях.“ (7). Въпреки тази стъпка на отдалечаване от Бога, установената монархия е с Божията благословия. Монархът получава такава благодат, че се нарежда сред пророчестващите (10:6). От него се изисква да следва Божиите заповеди, същото се изисква и от народа: „Ако се боите от Господа и Му служите, ако слушате гласа Му и не се противите на заповедите Господни, вие и царят ви, който царува над вас, и вървите след Господа, вашия Бог (то ръката Господня няма да бъде против вас)“; (12:14). Тоест монархията е по-малкото зло. Като обществена система, по презумпция, тя трябва да управлява чрез монарха в името на Бога. Съответно и монархът е длъжен да спазва Божиите разпоредби, да се грижи за храма, богослужението и вярата на народа. Като следствие от това Бог му предлага обществено благополучие, мир и спокойствие.

Монархията обаче, впоследствие, също се проваля. Макар монархът да управлява от и в името на Бога, покварата и нравствената разруха водят до подкопаването ѝ отвътре. Това особено ясно проличава при царуването на Соломон¹¹. Той се отклонява от Божиите заповеди и вкарва чрез многоженството си езичеството дори в храма. Търпи укор за това си деяние от своите потомци в лицето на Иисус син Сирахов: „Ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби; ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, – и те горко оплакваха твоето безумие, – че властта се раздели на две… и след себе си от своето семе остави на народа безумие“ (47:22-23, 27). Много силни думи по отношение на единия от най-великите царе на Израил. Последвалите царе също се отклоняват от завета с Бога, което води до провал на държавата и още по-голямо отдалечаване от Бога, попадане под силното влияние на езичеството. Тези дела на царете и на придворните елити се описват от пророците – съвестта на народа – като изневяра на Бога, блудство. Пророците свеждат Божията воля до монарха и обществото. Техните думи на изобличение относно делата на монарха, макар и непряко, са обвинение срещу елитите и народа в неподчинение и бунт против Бога. Монархът, отклонил се от Завета (т. е. съюза, договора с Бога), управлява в свое име, в интерес на своето обкръжение, а не в името на Бога.

Впоследствие християнската монархия, поради същите причини – отдалечаване от Бога и изпразване от съдържание на своето служение, довежда народа до бунт против властта. Ражда се идеята народът сам да поеме управлението в собствените си ръце. Еманация на тази идея е Френската революция, естествен завършек на която става болшевишката революция от 1917 г. и последвалата комунистическа диктатура. С идеите, заложени от Френската революция, настъпва времето на секуларизацията и демокрацията – управлението на демоса, народа¹². След първото столетие все още има някакво място за Бога – заклеването пред Библията и пр. в протестантския свят¹³. Всичко обаче е формално – демокрацията няма нужда от Бога, още по-малко от Църквата. Който се интересува от Бога, това си е негов, частен въпрос. Постепенно християнското съзнание се руши от породените в Европа атеистични и агностични идеологии. Неговото място се заема от секуларното знание. Съответно „знанието става нерелигиозно, а след това антирелигиозно, елементът на вярата се изхвърля“¹⁴. Религията, религиозните институции, Църквата се маргинализират. Вярата в Бога се замества от вярата в идеите, а оттам в идеологиите. Идеологията в същността си съдържа идеята, че човекът сам, със собствените си сили ще урежда живота си. Фокусът на човека се измества от небето и се установява на земята. Небето изчезва като авторитет в обществото и обществените институции, като фактор, от който зависи живота на човека. Идеологията закотвя смисъла на човешкия живот в неговите материални измерения, на земята – тук и сега. Тя решава хоризонтални, социални въпроси. Дори и отделна идеология да стъпва на трансцендентни, метафизични основания, в същността си тя е само човешко, секуларно разбиране и отношение към Бога. Реализирана в обществения живот без Църквата, а често пъти и враждебна на нея, тя заема съзнавано или несъзнавано, богоборческа позиция. Спасителят е категоричен: „Който не е с Мене, е против Мене“ (Мат. 12:30). Като следствие обществото губи пряката, мистичната връзка с Бога – не е в непосредствено отношение с Него¹⁵.

След упадъка и отвращението от покварата на монархията, монархичната институция и монархичния елит, идва демократичният елит. Той, вече отказал се от Бога, създава свой нравствен порядък – от най-напред агностически, след това материалистически, и накрая атеистически. Демократичният порядък изцяло е подвластен на идеологически подходи към света, обществото и човека. Изместената от него религия е сведена само до частно занимание, лично дело – общественото ѝ значение е минимизирано. Съответно елитът, който управлява секуларната държава, отказал се от Бога – тъй като празно място няма – попада под влиянието на демонични, окултни сили; на княза на този свят, който иска да устрои света по свой начин, по свой модел. Той приема света за свое притежание и раздава благата му на когото пожелае (Лука 4:5-7). За целта служителите на този княз, негови адепти, създават своя окултна, демонична мрежа, чрез която оплитат света и го управляват. Появява се цялостна система на антихристиянски, демоничен гносис. Връща се отново с голяма сила гносисът, който е изкусил първия човек (Бит. 3:5). Той превзема интелектуалния елит на света. Продукт на този гносис са идейните течения, които разчитат без Бога да построят рая на земята. За целта е необходимо да се създаде „нов човек“, в противовес на евангелския „нов човек“, който е „създаден по Бога в правда и светост“ (Еф. 4:24), а не пребивава в греха и страстите.

Именно в този етап на историческото развитие на света такъв „нов човек“ предлага трансхуманизмът. Този „нов човек“ се нуждае от нов свят, построен върху стремежите за удовлетворяване на греха и на страстите. Трансхуманизмът цели тяхното обезсмъртяване. Това се случва след като човекът излезе отвъд себе си като биологично същество. Той ще е ново създание, което чрез технологиите ще достигне до такова състояние на съзнанието, което ще бъде безсмъртно. Той ще бъде не само „нов човек“, но и „нова твар“, в пълна противоположност на човека, към който се стреми Евангелието (2 Кор. 5:17; Еф. 2:15). Идеята на трансхуманизма е да се преодолее смъртта чрез постиженията на човешкия ум, т. е. човекът сам да постигне безсмъртие – рая на земята. Това ще е рай за избраните, съвършените; човешки рай в противовес на библейския рай. Той ще се простира извън Земята, ще овладее космоса, вселената.

Трансхуманизмът всъщност е продължение на древния езически гносис, порождение на този гносис. Това е стремежът да се достигне такова състояние на знание каквото са имали езическите богове. Тоест на човека отново се предлага плода на това знание, на този гносис, който става причина той да бъде изгонен от рая в зората на историята (Бит. 3:23). Предлага се човекът да се дематериализира и да се превърне във виртуално създание, с виртуално съзнание. Това ново създание запазва в себе си някакво личностно начало, търпи развитие, осъществява се в пространството на виртуалната свръхреалност. Това демонично знание дава възможност на виртуализираната личност да се развива в безкрайността на хоризонтала и е отказ от вертикала, т. е. от Бога. То е движение в областта на падналия, поднебесния свят (Еф. 6:12), попадане в лапите на демоничните сили.

Съответно представите на трансхуманната идеология като цяло се свеждат до едно – вярата в човешките възможности човекът да се самоспаси, т. е. да постигне безсмъртие на основата на собствените си сили. В тази рамка съществуват различни виждания, представи и предпочитания на отделните автори-идеолози. В края на всички очаквания стои целта на трансхуманната идеология и есхатология – човекът да се превърне в бог, в свръхсъщество, което е преодоляло нисшата си природа. Тази идеология отхвърля всяка метафизика, вярата в Бога, още по-малко в Иисус Христос. Дори и в началото на някои от тези идеи да се тръгва от християнски изходни предпоставки, както е при Фьодоров напр., крайният завършек е именно това – самообожествяването на човека – „Ще бъдете като богове.“.

Разбира се, макар да отхвърлят метафизиката, трансхуманизмът и близките до него идеологии като постхуманизма чувстват липсата от нея от една страна, а от друга правят опити да съчетаят своята идеология с големите религиозни системи като християнството, юдаизма, исляма, будизма. На основата на идеен еклектизъм и верови синкретизъм се опитват да запълнят тази празнота и да налагат своите идеи в обществото. Сами по себе си обаче, за вярващото съзнание, те не са нищо повече освен засвидетелстване отново на състоянието на отдалеченост от Бога. Това с особена сила проличава, когато се обърне поглед към библейското учение и разбиране за човека.

3. Библейските контрааргументи.

Според библейското учение за човека, върховното благо, което той притежава, е животът сам по себе си. Той е дар от Бога и Бог е Този, Който го поддържа и има право върху него. Бог е извор на живота, и както в Свещеното Писание, така и в древните култури той се обвързва с първичен, изначален символ – дървото на живота – ец ха-хаим (Бит. 2:9). Основният смисъл, който този символ носи, е че изразява взаимовръзката, взаимозависимостта и хармонията на всички форми на биологичния живот на земята. При правилно отношение към неговия Създател и правилното ползване на неговите плодове то издига човешкия живот до състояние на блаженство. Дървото на живота символизира също Божията благодат, вечния живот и безсмъртието (3:22). Отделянето на особено място и внимание на двете дървета – „дървото на живота… и дървото за познаване на добро и зло“ (2:9) в Свещеното Писание – говори не само за тяхната важност, но и взаимообвързаност. Животът е пряко свързан със знанието. Истинското знание дава живот. В книгата Притчи Соломонови дървото на живота се отъждествява с мъдростта (3:18; ср. 15:4). В Стария Завет истинският живот се осъществява единствено и само чрез спазване заповедите на Бога. Всяко отклонение от тях води до болести и смърт. Псалмистът е категоричен: „ония, които се отдалечават от Тебе, загиват“ (72:27). На друго място се заявява: „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите“ (Прит. 1:13). Бог, с устата на пророка говори: „не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът и да бъде жив“ (Иез. 33:11). В Новия Завет животът отново е посочен като върховно благо. Иисус Христос заявява „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие… Аз съм пътят, и истината и животът… Аз живея, и вие ще живеете“ (Иоан 10:10; 14:6, 19). Животът е висша ценност и съответно грижата за него е върховна повеля. Отците на Църквата свързват типологически дървото на живота с кръста на Иисус Христос – дървото, което дава живот на вярващите в Него. Кръстът е средството за връщане към истинския живот, победа над смъртта (Ос. 13:14; 1 Кор. 15:55) и поправяне грешката на Адам. За бл. Иероним дървото на живота е Иисус Христос, Премъдростта Божия, която извежда вярващия в Него до небесата заедно с Него¹⁶.

В тези няколко посочки от Свещеното Писание и отците на Църквата се вижда, че животът и грижата за него са зависими изцяло от отношението към Бога. Отдалечаването от Него води до смърт и разруха. Здравословният живот, който се опитва да изгради човека на основата на трансхуманизма без Бога, по същество е отказ от Бога. Човекът „приватизира“ света около себе си и дори собствения си живот. Загубата на съзнанието за зависимостта от Бога води до самозаблудата, че здравословен и дълъг живот се постигат единствено и само по пътя на технологията и човешкия ум. Изводът е, че този начин на търсене на здраве и дълъг живот – важна начална цел на трансхуманизма – е отхвърляне на Бога и потвърждаване думите на Писанието: „Рече безумец в сърце си: „няма Бог““ (Пс. 13:1; 52:2).

Мечтите на трансхуманистите да удължат живота на човека по изкуствен начин, чрез евгеника, генетика или други прийоми, навлизайки в механизми, които носят опасности за промяна на самата му природа, са пряко предизвикателство спрямо Бога. Идеята за такава промяна в края на търсения ефект се превръща в подмяна. Човекът става биотехнологичен субстрат, духът в него се подменя с нещо подобно на виртуална душа, самосъзнанието – в моделирана и обработена по определен начин информация. Този модел води не толкова до трансхуманизъм и постхуманизъм, но до дехуманизъм, анихилизъм, до потапяне в тъмните дълбини на повредената от греха материя¹⁷. Тук е мястото където се осъществява връзката с падналия демоничен свят, човекът става поданик, гражданин на царството на княза на мира сего. В този свят окончателно е скъсана връзката с Бога, прието е решението за отказ от Него и подчинение на дявола, който според думите на Иисус Христос е „човекоубиец… лъжец и баща на лъжата, … князът на тоя свят“ (Иоан 8:44; 14:30).

За постигането на всички тези цели на трансхуманистите и подобните на тях идеолози важно условие е постигането на добро материално благосъстояние. То от своя страна дава усещането за сигурност, благополучие – увереност в себе си и своите достойнства. От старозаветна гледна точка материалното благосъстояние е Божие благословение, отразява верността на човека към Бога, изпълнението на Закона. Показателни са благословиите, които Бог дава на патриарсите, на царете и пр. (Ср. Бит. 12:2; 39:5; Съд. 17:2; 1Цар. 26:25; разказът за Иов, псалмите и мн. др.). В Новия Завет обаче нещата се променят. Без да се отрича материалното благосъстояние, богатството, от последователите на Иисус Христос се иска да се отиде отвъд тях. За да се стигне до съвършенство човекът трябва да се отрече от тях като самоцел, от себе си, т. е. от своя егоизъм, грехове, да понесе кръста си, т. е. да премине през страдания, дори смърт, за да преодолее падналия свят – да го „надскочи“, да влезе в друга степен на съществуване (Ср. Мат. 16:24-26). Богатият юноша формално е изпълнил всичко, което старозаветният закон изисква, но едно не му достига. Иисус Христос му казва: „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (19:21). Следователно материалното благосъстояние в християнството не е условие за постигане на съвършенство, а дори може да бъде пречка. Обратно, при трансхуманистите то е част от процеса, необходима предпоставка за достигане на съвършенство.

За да се изкачва по стълбицата на трансхуманизма, освен материално благополучие на човека и обществото се поставя като условие задачата за постоянно научно и технологично развитие – както от производителите, така и от потребителите. Научното и технологичното развитие има качеството да се натрупва. То е свързано с причинно-следствените закономерности на материалния свят. То се движи по хоризонтала – в безкрайността на пространството и времето. За разлика от нравствената област. Тя не търпи развитие, тя трябва да се поддържа – тя е стълбицата по вертикала – към божественото. Тя е състояние което е двупосочно – нагоре или надолу¹⁸. Днес, под влияние на материалистическата потребителска култура, човешкото съзнание е почти изцяло екстровертно. То е зависимо от постоянно появяващите се пред него обекти на материалния свят, на потреблението. Човекът произвежда, за да купува и купува, за да произвежда – материални блага, култура, здраве. Получава се затворен кръг от който няма излизане. Сърцето му е пленено от външния свят.

Съвременният човек, иска или не иска, до голяма степен е детерминиран от технологията, попаднал е под нейна власт. Той е заробен от идеята за потребителски, материалистичен рай. Научното материалистично развитие му обещава чрез технологията благоденствие на земята – освобождаване от болестите и страданията. Благоденствието се постига чрез постоянно научно развитие и образование. Цялото това развитие според трансхуманизма трябва да доведе до определена трансхуманистична есхатология – безсмъртие и живот според желанието на човека. В този трансхуманистичен рай категориите „добро“ и „зло“ имат относително значение. В него се заличава разликата между тях; създава се свят, който е отвъд доброто и злото. Те се определят като такива от обстоятелствата, от утилитарни, временни нужди, а не от някакъв неизменен, метафизичен, онтологичен, основополагащ източник.

За постигането на този трансхуманистичен рай е необходимо създаването на технология, която ще има възможност да контролира и решава сложни социални проблеми. Тя, на основата на заложените в нея програми, ще започне да се самопроизвежда. На нея ще ѝ се предоставят възможности за предвиждане и решаване на конфликти. Човешкият фактор ще има все по-малко влияние. Това развитие води след себе си до много опасни последици – ще бъдат изгубени и заплашени от изгубване основни нравствени критерии за добро и зло. Тези тенденции вече ясно се наблюдават в съвременния свят. Те се настаняват в политиката, обществените отношения, в световните механизми на властта. Ако решаването на конфликти трябва да бъде предоставено на изкуствения интелект, това означава, че нравствените категории са предпоставени от създателите и контролиращите тази технология. Такива технологични решения вече се наблюдават в някои общества, гражданите на които са поставени под почти пълно наблюдение, идеологическо манипулиране, цензура, което означава контрол (напр. Китай). Осъществява се антиутопията на Оруел.

Цялото това развитие е в пълно противоречие с библейското учение за свободата на човека, за свободната му воля. Още в Стария Завет основна предпоставка за осъществяването на завета с Бога е свободата на Израил. Сключеният с Бога завет (съюз, договор) изисква свободно решение на човека в лицето на еврейския народ. Затова преди да се сключи заветът на Синай народът е освободен от робство. Съответно личната свобода, ограничена в рамките на обществените норми, има своя смисъл и изпълнение единствено в отношението първо към Бога, а след това към ближния. Този избор е извършен от народа. Бог чрез устата на Мойсей му предлага: „Ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ… и целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни)“ (Изх. 19:5, 8). Тази възможност за свободен избор на друго място отново е препотвърдена от Бога чрез думите на Мойсей: „Ето, аз днес ти предложих живот и добро, смърт и зло… живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти, да обичаш Господа, твоя Бог…, защото в това е твоят живот и дългоденствие“ (Вт. 30:15, 19-20). Пророк Иеремия засвидетелства думите на Бога: „Кажи на тоя народ: тъй казва Господ: ето, Аз ви предлагам път към живот и път към смърт“ (Иер. 21:8). Следователно библейското учение, което гарантира на човека живот и благополучие, за разлика от трансхуманизма, стъпва единствено и изцяло върху вярата в Бога и свободно следването на Неговите заповеди. Това е пътят предложен на човека от Бога. Изборът е негов!

В Новия Завет нещата са още по-категорични. Повярвалите в Иисус Христос са синове на свободата (Мат. 17:26). Те, чрез познаването на истината, т. е. преодолели нисшите нива на падналото природно естество, стават свободни. Оставането на нивото на повредената от греха природа, когато живее в греха, човекът остава роб на греха. Иисус Христос е категоричен: „Всеки, който прави грях, роб е на греха… ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Иоан 8:34, 36). Според Неговото учение само свободата от греха е истинска свобода. Трансхуманистите обещават свобода извън Бога. Това е „свободата“ на греха, свободата за намеса в Божието творение, която издига греха в норма и на черното казва бяло. Още прор. Исаия предупреждава: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина…, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си“ (Ис. 5:20-21). Намесата в естествения порядък на Божието творение, изкуственото въздействие върху благословени от Бога дадености, в жизнените функции на човека повдигат много въпроси пред православните християни¹⁹. Неща, които от Евангелието и Църквата са приети като свещени: пол, брак, семейство, майчинство, въпроси отнасящи се до биоетиката и пр. от трансхуманистите се пренебрегват, подменят като се върви към тяхното отхвърляне. Защитават се и се представят като права и добродетели смяната на пола, евгениката, евтаназията, половата разпуснатост, хомосексуализма, педофилията²⁰ и пр. Това е опит да се узакони беззаконието, т. е. грехът да се приеме за норма, за свобода. Според Евангелието тази свобода в греха е всъщност победа на греха над човека, т. е. робство. Свети апостол Петър ясно сочи, че тези, които я приемат, проповядват и практикуват „сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен“ (2 Петр. 2:19). Апостол Павел също призовава към свобода, но свобода, основана на любовта към Бога и човека, а не свобода, която угажда на плътта (Гал. 5:1, 13).

Трансхуманизмът обещава свобода, но той всъщност е връщане към древната несвобода на езичеството. Подчиняване на нисшите стихии на природата, на магичното, механичното. Съвременната технология, ако не е впрегната да служи на човека според Божията воля, се превръща в опасност за него. Няма никаква гаранция, че физическото дълголетие, дори безсмъртието, решава проблемите на човека. Напротив, то може да доведе до нови, още по-опасни. Както дълголетието, така и трансхуманистичното „безсмъртие“ ще се превърнат във вид стока²¹, която ще е достъпна за определени групи от хора. Разбираемо е докъде всичко това може да доведе. Според църковното учение не може истински да се излекува тялото, преди да се излекува душата. Отказването от Бога води до обожествяването на технологията, възстановяване на древното езичество, желание за безсмъртие на душата, отказ от тялото. Посоката на трансхуманизма е загуба на ориентация – липса на ясен, категоричен критерий, на опора – посока, обратна на тази, която Иисус Христос показва! Следователно, крайната цел на трансхуманизма, съзнавано или несъзнавано е – да подчини, контролира, оформи света и човека или това, което остане от него, според своите идеологически представи. На практика това вече се случва посредством „тоталното свързване на всичко – хора, процеси, данни и вещи, в една система. Всичко това ще дава ефективни и бързи решения на въпроси, задачи и проблеми за всеки, всичко, навсякъде и винаги… Много хора прекарват все повече и повече време във виртуалното пространство, а това е един от главните тезиси на трансхуманизма – че ще дойдат времена, в които физическото общуване ще бъде заместено с виртуално… Цифровото безсмъртие е една от опциите за достигане на безкрайно дълъг живот. При него времето няма значение, тъй като личността представлява само информация“²².

Основната предпоставка, на която стъпва трансхуманизмът в защита на своите вярвания, е идеята за „правото на човека“. Главният девиз е: „Това е моят живот и аз ще правя с него каквото си искам!“ От гледна точка на Църквата, на Евангелието, това е безкрайно погрешно разбиране за живота. Животът на човека, според Свещеното Писание, не е „право“, той е „дар“. Човекът няма право да прави с него каквото си поиска – да се самоубива, да се видоизменя изкуствено и пр. Трансхуманизмът в разбирането за себе си вярва, че чрез генни, нано-бионични и подобни технологии съзнанието на човека ще се изведе извън неговото, биологичното, физическото естество. Чрез постигане на такъв вид безсмъртие ще се получава един вид „трансматериализъм“. Това е трагичен опит човекът да постигне безсмъртие в границите на падналото си битие – без Бога, живот без Него. Това е опит да бъде построено царство на ада тук, на земята. Пряко подчинение и плен на падналите космически, поднебесните стихии²³. Трансхуманизмът „разтваря“ човека в определена пантеистична реалност. Закотвя го в безкрайността на пространството и времето и го лишава от вечността.

Свободата е избор между различни възможности, които са всъщност ограничения, т. е. тя е отговорност. Обратно, незачитането на тези ограничения превръща свободата в „слободия“, съответно в хаос. Истинската, евангелската свобода излиза отвъд рамките на причинно-следствените отношения. Тя черпи своето състояние от вечността – духовна категория, неограничена от материалните, пространствено-времевите причинно-следствени отношения – „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32), казва Иисус Христос. Свободата пряко зависи от отношението към истината.

4. Трансхуманизмът vs възкресението в светлината на Свещеното Писание

Ще посоча само няколко основни дадености, върху които стъпва библейското учение за човека, и които са основен обект на манипулации в практическото приложение на трансхуманизма и подобните на него идеологии, които имат отношение към православната вяра във възкресението.

На първо място: тялото е основна категория в библейското учение за човека, носител на неговата материална част. То, след вярата в единия Бог, е важна отлика в учението на християнството от езическите учения относно материята и духа. Според библейското учение човекът е двусъставно същество – материя и дух: „Създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот“ (Бит. 2:7). За езичниците душата е истинският човек, а тялото е тъмница за душата. Душата е пленница на тъмната материя, от която тя се стреми да се освободи. За езичеството духът и материята са онтологично различни. Материята сама по себе си е ми он (не битие)²⁴. Тя и съответно съставеното от нея тяло са тъмната страна на битието. Човекът, по-точно неговата душа трябва да се „отърве“ от тялото, за да живее истински в небесните селения.

За библейското съзнание нещата имат друг характер – Бог създава човека в неговата цялост – двусъставно единство, материя и дух. Вселената, творението, са създадени като единна, хармонична цялост. В тях съществува ред и порядък и съответно йерархия на ценностите. Материалната част на човека, като част от творението с неговите закони, също се подчинява на тази йерархия на ценностите. Съответно животът на човека, като част от тази единна система, е върховна ценност, дар от Бога. Затова и тялото, като сътворено от Бога, има своята ценност. Човекът не е причина за живота си иследователно, както бе споменато по-горе, няма „право“ на него, няма право и върху „своето“ тяло. Трансхуманизмът и подобните на него идеологии, когато посягат върху тялото, всъщност навлизат в сферата на тази цялост на творението, на неговата ценностна градация, и я рушат.

Сътвореното от Бога тяло не е собственост на човека и поради това към него трябва да има особено отношение. В Стария Завет относно тялото са изработени различни предписания и забрани. Повече или по-малко те се свързват с опасността израилтяните да попаднат под влияние на езичниците, да се отклонят от единобожието чрез увлечение по чувствените, свързаните с тялото култове. Били са забранени правенето на резкѝ, рисунки и изображения по него²⁵, сексуални извращения и пр. (Лев. 19:28; Втор. 14:1; 3 Цар. 18:28). Най-ужасното логическо следствие от идолопоклонството било човешкото жертвоприношение – най-скъпоценният дар, живота на човека, да се предлага на демоните, на дявола, който е човекоубиец. Трансхуманизмът и подобните му идеологии, които в дълбочината си носят религиозен, неоезически елемент, вървят по същия път – жертват истинския, създадения от Бога човек, създавайки някакво подобие, карикатура²⁶.

В Свещеното Писание правилното отношение към тялото се свързва с постепенното изграждане на пророческото вѝдение за бъдещето възкресение (Пс. 15:10; Иез. 37; Ос. 13:14; Дан. 12:2). От човека в неговата цялост се изисква да бъде свет. Той трябва да се уподобява на Бога и затова Бог му заповядва: „Осветявайте се и бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет“ (Лев. 11:44). Грижата за тялото, за човека като цяло, е благословена от Бога. Когато е свързана с правилното библейско разбиране за човека, тя се благославя от Църквата чрез нейните тайнства и практики. Медицината, която се грижи преди всичко за физическото състояние на човека, когато не нарушава естествените норми е благословена от Бога. Здравето е благодат и когато лекарите извършват своята дейност с разбиране за живота като Божий дар, тяхната работа се благославя и подпомага от Бога. Работата на лекаря е също дар от Бога и затова неговият труд трябва да се цени. Премъдрият Сирах казва: „Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния… дай място на лекаря, защото и него Господ го е създал… те (лекарите, б. Д. П.) се молят Господу, за да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота.“ (Сир. 38:1, 12, 14). Пример за православното отношение към здравето и лекарите е почитанието на многото светци-лекари, които Църквата е прославила. Продължаването на живота, здравето на човека, лечението на болестите се разглежда от Църквата като даване възможност човекът да има още време на земята, за да осмисли своя живот, да го изправи ако греши, да се усъвършенства, да помага на близките си и обществото като цяло. Когато обаче грижата за тялото, за плътта се превръща в самоцел, както е при трансхуманизма като идеология, тогава се попада в ръцете на греха, за което предупреждава св. апостол Павел: „грижите за плътта не превръщайте в похоти“ (Рим. 13:14).

Сърцето в библейския наратив има ключово значение за човека – то не само е физиологичен орган. То е реалност, която има своите най-дълбинни душевни и духовни пластове²⁷. Библейският мъдрец е категоричен: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Пр. 4:23). Трансхуманизмът не може да предложи нещо повече от изкуствено, технологично сърце. Дълбинните пластове, които носи сърцето, остават извън неговите цели, защото няма съзнание за тяхното съществуване от една страна, а от друга – защото те не са обект на емпиричен анализ. Подмяната на физиологичното сърце с механично не може да изрази тези фини душевни и духовни качества на сърцето. То знае неща, които разумът не знае (Б. Паскал). Това е знание от друг порядък, който е недостижим за технологията и съответно за трансхуманизма. Опитът по изкуствен начин да се постигнат тези фини дълбини на сърцето ще бъдат нищо повече от имитация.

Кръвта се смята за свързващата съставка между тялото и духа. Тя се приема за източника на жизненост и енергия в тялото²⁸ и има изключително значение в култа, при жертвоприношението. Кръвта е равносилна на живота – основен жизнен принцип. Тя е признак на родовото единство. За това свидетелстват изразите: „носи моята кръв“; „от една и съща кръв“, „кръвта вода не става“ и пр.; човешкият род носи една кръв, т. е. основен изходен принцип на неговия живот. Това е не само физиологична, но и тайнствена, мистична връзка, засвидетелстваща единството на човека.

Хлябът и виното, които стават тяло и кръв Христови имат реално и символно значение относно неразкъсваемото единство между природния свят и човека; съответно чрез Тялото и Кръвта Христови не само съгрешилият човек, но целият материален свят, който се съдържа в тях се видоизменя, преобразява, придобива нови качества. След възкресението учениците на Спасителя не вярват на очите си. Налага се Той да ги убеждава, че е истина, че Той е същият. За да се убедят, че не е дух, привидение Той пожелава да се храни заедно с тях. След като те вече са се убедили, Той им казва: „Ето, това е, за което ви бях говорил“ (Лука 24:44).

Когато Спасителят говори за ценността на човека и прави сравнения с останалите твари, Той посочва мястото му в творението. Бог е сътворил всичко с голяма любов и се грижи за творението, в което човекът е на върха на пирамидата. Иисус Христос упреква Своите ученици в маловерие и неразбиране на предназначението на човека и неговата ценност в очите на Бога: „Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. А вам и космите на главата са всички преброени… душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото. Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко вие сте по-ценни от птиците… Погледнете криновете, как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй обича, то колко повече вас, маловерци!“ (Лука 12:6-7, 23-24, 28).

Трансхуманизмът се опитва да достигне до безсмъртие за човека, каквото имат езическите божества. Като създадени по образ на човека, те носят всички негови недостатъци, страсти и пр. Те са въплъщение на демоничното (Пс. 95:5). Такова безсмъртие е в пълно противоречие с библейското учение за предназначението на човека и мястото му в творението²⁹. От библейска, християнска гледна точка трансхуманизмът, чрез стремежа си към безсмъртие е пародиен опит да бъде имитирано възкресението, демоничното да се представи за истинско. Това е един вид демоничен гносис, псевдогносис, който се предлага на обществото като истинско знание³⁰. Чрез неговите стремежи и намеси в човешкото естество се нарушава светостта на човека като цяло и тялото в частност. Виртуализирането, т. е. „дематериализирането“, което предлага трансхуманизмът, е навлизане в дебрите на нисшия космизъм, попадане във властта на поднебесните сили на злобата, на падналото царство на „княза на тоя свят“ (Иоан 12:31; 14:30). Това, което Иисус Христос е отхвърлил, човекът свободно приема – доброволно става гражданин на това царство на тъмнината.

Трансхуманизмът, в стремежа си към безсмъртие, имитира вечността. Той се опитва да освободи човека от усещането му за грях – да го закотви в този повреден от греха свят; да му вмени, че това е единственият възможен изход и освобождаване от смъртта и страданието. Трансхуманистичната есхатология е вид хедонистичен рай – царство на греха. Тази идеология къса изцяло връзката между Бога и човека. Тя е несъвместима с православното учение, защото „дематериализирането“ на тялото прави невъзможно тайнството Евхаристия, обезсмисля неговото значение. Тялото и Кръвта Христови не могат да бъдат дематериализирани, приемани виртуално. Без единението с Бога чрез Иисус Христос човекът се потапя в света на инферналното. „Виртуализирането“, „дематериализирането“ го „освобождава“ от биологичното му съществуване, превръща го в трансбиологично същество, а самата идеология се превръща в трансбиология. Тя изцяло се превръща не само в нехристиянска, но и в антихристиянска. По въпроса Иисус Христос е категоричен: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден,… пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Иоан 6:54, 56). Следователно трансхуманизмът е не само отказ от единение с Иисус Христос и от възкресението, но и съпротива срещу тях. Спасителят свидетелства: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25). Трансхуманизмът и подобните на него идеологии, откъсвайки човека от Иисус Христос, му предлагат друг вид безсмъртие. Тази и подобните на нея идеологии подменят истинското безсмъртие, което обещава Евангелието, което постоянно проповядва Църквата. Те са отрицание на вярата във възкресението.

℘℘℘

Разбира се, учението на Църквата, Свещеното Писание не е против развитието на науката, на средствата за производство за подобряване на благосъстоянието и здравето на човека. Но той не трябва да забравя думите на Спасителя: „Без Мене не можете да вършите нищо“. Тоест всичко, което човекът върши, трябва да е в името Божие. Когато е благословено от Бога, то води към издигане на човека, облагородява както него самия, така и материята и света около него. Трансхуманизмът се отказва от всичко това³¹. Той навлиза в области, които засягат самата същина на човека. Тоест в името на човека той унищожава човека; отхвърля човека като Божие творение и застава на мястото на Бога. Обръща силите и енергиите, които Бог е дал на човека, срещу самия него, осъществява на дело трите изкушения, които Иисус Христос е отхвърлил.

Изводи

В светлината на библейското учение за човека и учението на Църквата:

• Трансхуманизмът е изцяло материалистическо-атеистическа идеология, която отхвърля всяка метафизика.

• Трансхуманизмът и сродните идеологически течения, осъществявайки на практика своите намерения, отхвърлят идеята за човека като творение на Бога, което е създадено със заложби за развитие, но само и единствено в сътрудничество с Него. Иисус Христос в лицето на учениците Си казва на човека: „Вие сте ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам…., [вие сте] съработници на Бога“ (Иоан 15:14; 1 Кор. 3:9).

• Трансхуманизмът приема човека като несъвършено същество, което може да постигне съвършенство посредством усилията на човешката воля – със средствата на науката и технологията, т. е. самоизграждане и самоспасение.

• Разпространението на греха в историята се проява по различен начин: погазване на нравствените норми – потопа, вавилонската кула, Содом и Гомора; отклонение от богооткровената вяра (единобожието) – изпадане в езичество, разделенията в християнството; в богоборство – атеизъм, секуларизъм, индивидуализъм.

• Трансхуманизмът се превръща в неоезичество – с каквото се характеризират до голяма степен съвременната култура и новите идеологии. Накрая, той изпада в самообожествяване – стремеж към създаване на свръхчовек и негови подобия чрез придобиване на върховна еднолична политическа и духовна власт (Ср. 2 Сол. 2:3-4);

• Като следствие, трансхуманизмът пренебрегва библейското учение за повредата на човека и природата от греха, отдалечаването в историческия процес от Бога. Тази и подобни на нея идеологии отделят човека от Църквата, когато отхвърлят идеята за грях и съответно Божия съд и въздаяние;

• Трансхуманизмът в неговото разбиране за безсмъртие не преминава през горнилото на очистването – смъртта, съда и възкресението. Той застава срещу Писанието, което е категорично: „На човеците е отредено да умрат един път, след това – съд“ (Евр. 9:27).

• Трансхуманизмът подменя евангелското понятие „нов човек“, което най-общоприето означава духовно прероден човек, с карикатура – технологично подобие на човек.

• Усещането за „нормалност“, което има трансцендентен произход, се изпразва от съдържание, релативира и на негово място се поставя идеологемата „нова нормалност“. Узаконява се относителното и се отхвърля неизменното, абсолютното.

• От целите, които си поставя, се вижда, че трансхуманизмът под различни форми повтаря съблазънта на първия човешки грях: „ще бъдете като богове“. Самообожествяването е логическо следствие от вярата в тази идеология.

• Трансхуманизмът, заставайки срещу Бога, създава своя ценностна система, която не стъпва на онтологична основа, а на пясъка на релативизма, на несигурността (ср. Мат. 7:26-27).

• Трансхуманизмът инструментализира човека и го превръща във вещ, която системата държи под постоянен контрол. Настъпва процес на деперсонализация, който го свежда единствено и само до неговото материално естество.

• Трансхуманизмът, с учението си за преработка на човешката физиология, на човешкото тяло окончателно отделя човека от Иисус Христос. Православните християни вярват, че по време на тайнството Евхаристия, когато се причастяват, стават „част“ от Него и едно с Него;

• Библейското учение за възкресението е победа над смъртта, осъществена чрез Божия намеса, а не е постигане на трансхуманистично безсмъртие от самия човек. Апостолът разкрива: „Всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, и мъртвите ще възкръснат нетленни“ (1 Кор. 15:51-52).

• Трансхуманизмът се стреми да подмени онтологично заложените от Твореца човешки дадености – образа и подобието Божии, да създаде карикатура на човека.

• Неговата акутна есхатология, подменя естествения, богодарувания ход на нещата и ускорено води до узаконяване царството на княза на този свят (Ср. Иоан 14:30).

Като цяло може да се обобщи, че трансхуманизмът и подобните на него идеологии, за разлика от Евангелието, са привлекателни с това, че предлагат лесни решения на сложни въпроси. Трансхуманизмът подменя библейското учение и християнската вяра във възкресението с вярата в безсмъртието, постигнато единствено и само с човешки усилия, т. е. самоспасение. Трансхуманизмът иска да реши проблеми, които са от по-висш порядък с инструментариума на света, който е повреден от греха. Това е път, който отклонява неговите последователи от библейското учение за човека, от Истината и спасението, и води до приемане на заблудата и лъжата. Трансхуманизмът и подобните на него идеологии, заедно със своите идеолози и техните адепти, в някаква степен очертават колективния образ на звяра от кн. Откровение (13). Затова е много важно за всеки православен християнин постоянно да има в ума си предупреждението на св. евангелист Иоан Богослов: „Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога“ (1 Иоан. 4:1). Борбата на Православната църква не е срещу отделна идеология, финансова или политическа система. Тя е срещу „тайната на беззаконието“ (2 Сол. 2:7), срещу духовната власт, която стои зад трансхуманизма и подобните ѝ идеологии и техните последователи, „против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12), т. е. против техния водач – княза на мира сего. Световните елити, които в голямата си част са негови слуги и в чиито  ръце са финансовия капитал, политическата власт и механизмите за управление на света, са тези, които пропагандират и осъществяват идеите на трансхуманизма и на подобните нему идеологии.

PS

Накрая, макар и да звучи иронично, самите ние, с начина на участие в тази конференция, бяхме част от процеса на осъществяване и утвърждаване на тази идеология – трансхуманизма, присъствайки само виртуално. Добър повод да си даваме сметка как навлизаме в тази нова реалност и какво тя носи на бързо променящия се свят и на всеки от нас поотделно; с надеждата, че след постистината ще дойде времето на постлъжата, когато много маски ще паднат.

Бележки

31 Относно православното отношение към трансхуманизма вж.: Иеромонах Мефодий (Зинковский, Станислав Анатольевич),Богословие личности и биотехнологии улучшения человека. Вестник Русской христианской гуманитарной академии. 2018. Том 19. Выпуск 4;https://zadrugata.com/2021/12/17/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-vs-%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/.