„Царството вътре в нас“ от митрополит Калистос (Уеър) вече и в електронен формат

Обръщане към Христос – така митрополит Калистос (Уеър) нарича своя съкровен път към Православието. Плод на това пътуване е и неговата забележителна книга „Царството вътре в нас“ („Омофор“ 2019), която вече достъпна и в електронен формат.

Обръщане и към себе си – към царството вътре в нас, към Царството на бъдещия век, които са едно и също нещо – място на чудото и на радостта, място на славата, място за среща и за разговор. През тази призма митрополит Калистос изследва смъртта и възкресението, покаянието, поклонението, непрестанната молитва, исихията, мъченичеството, духовното напътствие, юродивия в Христос, метафизиката на времето и спасението. В тази задължителна за всеки православен християнин книга, той успява да обясни духовните традиции на християнството в светлината на съвременната чувствителност и изпитания.

Редактор на изданието е доц. д-р Мариян Стоядинов, зам. декан и ръководител на катедра „Библейско и систематическо богословие“ в Православния богословски факултет във Велико Търново. Преводач е Борис Маринов, който за превода си от английски език е удостоен с награда от Съюза на преводачите в България.

Репутацията на митрополит Калистос като ерудиран богослов, вдъхновяващ лектор, преподавател и учен в Оксфордския университет, не превръща неговите текстове в автотелични. Те следват единствената цел да образоват в онзи същински християнски смисъл на понятието:

„Думата „образование“ (в англ. оригинал: education) идва от латинското educere – „да повикам“, „да пробудя“, така че училището или университетът са именно такива места, където със строгост и дисциплина ние пробуждаме и култивираме в себе си усещането за удивление. Като учители и като ученици, ние сме тук, за да търсим истина и знание. Истината и знанието обаче, както го е доловил Платон, са невъзможни без усещането за удивление: „Удивлението… е началото на философията“.

Удивлението съпътства читателя с всеки прочетен ред, от който той разбира, преоткрива или си припомня онези универсални истини, на които се крепи животът ни, които ни свързват, въпреки различията, и осъзнава, че споделяме много повече неща, които ни свързват. Всички ние сме свързани и с времето, в което живеем. Успяваме ли обаче да видим времето извън усещането на битовистичното му притискане, а именно като част от същото това вътрешно царство:

„Ако значението на времето следва да бъде откривано във връзката и в любовта, от това следва, че истинското време не е просто това, което се оценява механично от нашия часовник или от календара. Истинското време е живо, лично и екзистенциално, мерено не чрез обикновената последователност, а чрез целеполагането. Истинското време е по-скоро καιρός, отколкото χρόνος, и се характеризира не чрез предопределения ход на махалото, а от непредвидимите, но решаващи мигове на благоприятната възможност – от миговете на разкриване, изпълнени със смисъл, когато времето, което ни се показва от часовника, е спряло – както Йосиф е узнал в Протоевангелието – и когато в него нахлува вечността. Времето не е просто фиксиран, постоянен модел, който ни е наложен отвън, а може да бъде претворено отвътре и използвано като израз на вътрешната ни същност. Ние сме във времето, но и времето е вътре в нас. Говорим за „прахосване на време“ и за „убиване на времето“, но нека да придадем истинската им ценност и на обичайни фрази като „намирам време“, „давам време“ и „пестя време“.“

Отделете време за „Царството вътре в нас“.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор” ТУК>>>

За онлайн поръчки от сайта на книжарница „Къща за птици“ ТУК>>>