Слово на Преображение Господне

При сътворението на света Бог рече: „… да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие…” (Бит. 1:26). Божият образ в човека се проявява в неговите умствени способности, в неговата власт над природата, в неговата мощ, в способността да твори. Подобието Божие в него се изразява в нравствените му съвършенства, в духовните стремления, във възможността да достигне святост.

Образът и подобието Божии, по които били сътворени нашите прародители, напълно се отразявали в тях до грехопадението. Грехът нарушил едното и другото, макар и да не лишил човека абсолютно от тях.

В човека останал умът и всичко, което се явявало Божи образ, но за развитието им трябва да се употребят повече усилия, чрез които само в малка степен се достига онова, което в началото прародителите получили в пълнота. В човека се запазил частично и стремежът да бъде подобие Божие, въпреки че понякога той пада до неузнаваемост.

За да върне на личността нейната първоначална близост до Бога, слезе на земята и се въплъти Синът Божи. Той възприе върху Себе Си цялата човешка природа, стана във всичко подобен на нас, освен в греха. Дойде, за да сътвори отново създадената по Божи образ наша красота. Но ако в началото Бог сътвори по Свой образ и подобие човека, дотогава още несъществувал, и човекът не взе никакво участие в своето сътворение, то за възсъздаване на първия образ е необходимо участието и на самия човек. Той трябва да се стреми към съвършенство, за да го достигне с Божията помощ и благодат.

Чрез Своето учение Господ начерта път към съвършенството, чрез Своя пример го показа. Това е път на нравствено усъвършенстване, самоотричане, готовност да се свали от себе си всичко греховно. Грехът влезе дълбоко в човешката природа, сякаш се сля с нея. Всеки човек се ражда с наченки на греха, и освобождаването от него се явява своеобразна борба със самите нас. Затова тази борба е мъчителна, но тя е необходима за приближаването до Бога. „… Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва…” – каза Христос (Мат. 16:24). Кръстът, който трябва да вземем, е именно тази борба с нашите слабости, пороци и греха. Постепенно освобождавайки се от тях, човек се приближава до Бога, по образа на Когото е сътворен. Самият човек не притежава достатъчно сили за това, но му помага благодатта, подавана от Господа чрез основаната от въплътилия се Син Божи Църква. Той се въплъти, за да възкреси отново Своя паднал образ.

На Тавор Христос показа красотата и славата на Своето Божество, за да знаят апостолите, а чрез тях и цялата вселена, подобие на Кого се явява човекът и към какво се приближава той, възвисявайки се духовно. Според степента на очистването ни от греха и приближаването ни до Бога, все повече се изобразява в нас славата Божия. Затова и светиите се наричат преподобни. Като огледало се отразява Божията слава в тяхната душа, изпълвайки я със сияние. Когато свършва земния подвиг, окончателно се запечатва степента на подобие, която всеки от нас е достигнал. При настъпването на вечното Царство ще възкръснат всички хора, душите ще се съединят със своите тела и „… тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си” (Мат. 13:43) – както каза Сам Христос. | www.pravoslavie.ru

Превод: Радостина Ангелова