Втора беседа: Алфа и Омега
Джонатан Дън
Проблемът в този свят е, че обичаме да гледаме на себе си като на автори. Обичаме да мислим, че нещата ни принадлежат, че започват с нас, докато всъщност те преминават през нас (или ние преминаваме през тях). Ние сме преводачи. Ето например въздуха, който дишаме и който преминава през нас. Той не е започнал с нас и не ние сме го създали. Когато дишаме, приемаме това, което ни е нужно (кислород) и издишваме това, което не ни е нужно (въглероден двуокис). Подобен е процесът с храненето. Можем да сготвим каквото ни харесва, можем да направим всякакви комбинации, но ако основните продукти липсват, нищо не се получава. Не можем да създадем лук или морков от нищото. Така че отново сме преводачи. Взимаме това, което съществува и го преобразуваме по някакъв начин (за добро, надяваме се), но без основните продукти, без съставните елементи, не стигаме далеч и оставаме с празни ръце. Когато се храним, когато дишаме, усвояваме каквото ни е необходимо за енергия и изхвърляме каквото не ни е нужно, така че храната буквално преминава през нас.
Същото е и с разговорите. Участваме в разговор, но не можем да кажем, че разговорът е започнал с нас. Разговорът е започнал много отдавна, ние просто се включваме на някакъв етап в него и го продължаваме. Когато хората говорят, полагаме усилие да дешифрираме смисъла на казаното. Думите проникват в ушите ни, взимаме каквото ни е необходимо, за да отгатнем смисъла (или поне смисъла, както го разбираме) и изхвърляме останалото (думите, от които нямаме нужда, паузите, възклицанията).
Дори животът, тази най-ценна стока, минава през нас. Не ние сме поставили семето в тестисите, яйцеклетките в утробата, те вече са там. Получаваме живот от родителите си и го предаваме на децата си, превеждаме живота от поколение на поколение. Но не сме неговите автори. Той не започва с нас. Не можем да вдъхнем живот в неодушевен обект, както го прави Бог. Бог е авторът, ние сме преводачи.
Взимаме това, което вече съществува (текст на изходния език), работим върху него (проверяваме непознатите думи в речници, консултираме се с автора или с експерт в дадената област, убеждаваме се, че схващаме всичко както трябва) и после прехвърляме този текст на друг език, така че читателите на съответния език да могат да го разбират. Текстът преминава през нас – магически момент, защото в този миг, след хоризонталната работа по подготовката, текстът трябва да изчезне преди да се появи отново на съответния език – къде отива, докато това се случва?, – и придобива нов смисъл на друг език. Ние също извличаме смисъл от процеса, вече не сме същите както преди да го преведем, той влияе върху възгледите ни, върху нашите разбирания. Така че смисълът е двустранен процес. Работи в две посоки. Ние даваме и получаваме смисъл по време на преобразуването.
Но ние се смятаме за автори. Смятаме, че нещата са наши, ако сме платили за тях. Всъщност те са с нас за кратко и след смъртта си ги оставяме зад себе си, така че не бих казал, че ни принадлежат за дълго. Когато претендираме за собственост, прокарваме линии. Ограда около имота например. Граници около държавата. Опасността е, че щом веднъж сме претендирали за собственост над нещо и сме теглили чертата, отваряме място за конфликта, защото какво се случва, ако някой прекоси тази линия недобронамерено? Тогава трябва или да стигнем до споразумение с човека, или да тръгнем на война. Законите са били приети – имам предвид човешките, понеже има голяма разлика между Божиите и човешките закони – да защитават правото на собственост, на практика да предотвратяват нуждата от война. Затова думите law (закон) и war (война) са свързани помежду си чрез двойката съгласни, за която стана дума в предишната беседа, l-r. Човешките закони съществуват, за да предотвратяват войните и конфликтите, макар невинаги да работят сполучливо, когато се нарушават споразумения, когато хората прекрачват закона и решат така или иначе да преминат границата. Затова именно law на обратно – много често връзката между думите се получава, когато ги четеш в обратен ред, както сторихме това с earth-three (земя-три) – е wall (стена). Законът действа като стена, виртуална стена, но която изглежда доста истинска.
Веднъж щом сме теглили линията, предизвикваме конфликт, щем или не щем. Това е резултат от претенцията за авторство. То също причинява и голям стрес. Но веднага щом отхвърлим претенцията за авторство, отпускаме хватката си, тревогите и опасенията (застраховане, потенциални опасности, заплахи) изчезват, защото разбираме, че позицията ни в света не е тази, за която сме мислили. Ние просто преминаваме през този свят и целта ни е да даваме и да получаваме смисъл, да сме преносители на любов, да проявяваме доброта. Мисля, че всички осъзнаваме това, но ако се заслушаме в новините, ще си помислим, че смисълът на човешкото съществуване е икономиката.
Икономиката е резултат от това, че учим децата си да броят от 1 нагоре. Фатална грешка с непредвидими последици. Когато започваме да броим от 1 нагоре, на практика няма край, можем да продължаваме да броим вечно. Цифрата 1 е вид линия. Ако я завъртим на деветдесет градуса, тя е и затворено око. Това е духовна слепота.
Взимаме каквото ражда земята – какво друго можем да сторим, – присвояваме го и започваме да търгуваме с него. Земята осигурява ресурсите, постоянен добив на ресурси, ако ли не, производството ще спре и фабриката или каквото и да е ще излезе от строя. На езика на граматиката този постоянен добив се нарича неброен. Той продължава привидно вечно. Да помислим за добива на петрол от земята или на зърно от фунията на комбайна. Това, което правим, когато търгуваме, е да вземем нещо, което изглежда небройно, което продължава вечно, и да го направим бройно. Опаковаме го, за да можем да го продадем. Слагаме стоката в бутилка, каничка, плик. Прокарваме линия около нея, за да можем да контролираме добива, и започваме да броим колко получаваме и колко изнасяме. Земята не прави така. Не ограничава добива на неща (освен ако не злоупотребим с тях). Вместо да действаме като преводачи и да осигурим добив за по-голямо добро на хората, ние го контролираме. Понякога дори го спираме с цел по-голяма печалба. Чрез прокарването на линия около продукта, за да го продадем, ние всъщност го определяме. Определението е да прокараш линия около нещо. Изчисляваме бройката на бутилките, каничките, пликовете и ги таксуваме. Това е резултат от ученето на децата ни да броят от 1 нагоре. Манталитетът е същият.
И именно нашето определение – пакетиране – е това, което причинява толкова проблеми на околната среда. Прокарваме черта около нещо с цел да контролираме количеството му, правим го от небройно – бройно, за да търгуваме с него, за да получим печалба, което води до замърсяване, защото се консумира само това, което е в опаковката, но не и самата тя. Така че отпадъците, които причиняват толкова проблеми на нашата планета, са директен резултат от човешкото определяне, от броенето.
Но има и още нещо, освен цифрата 1, което силно наподобява линия, и това е егото: I (аз). Забележително е, че егото в английския език се представя с линия. Бих казал, че днес живеем в ерата на егото, на I. Това е резултат от Падението, което следва Сътворението, глава 3 от кн. Битие, когато Адам и Ева са изгонени от Рая. I, ако го завъртим на деветдесет градуса, е затворено око. Вижте колко близко стоят думите Eve (Ева) и eye (око), всичко, което трябва да направим, е да удължим буквата v. Двете думи eye и I звучат еднакво и това си има своето обяснение, защото I (егото) представлява затворено око.
Живеем в ерата на I, всеки защитава своите интереси (вместо да гледаме интересите на другия, нещо, което би трябвало да правим). Ето ни – с нашите отделни имоти, отделни банкови сметки, отделни вещи – но какво да правим? Как да избегнем линията, която е представена от числото 1 или местоимението I? Как да отворим духовните си очи?
Има три начина да се избегне линията: 1 или I. Първият е като направим връзка с трета точка, така че разговорът да не е само между мен и теб, но да включва и трети човек. Правим връзка с източника, както когато прекосяваме реката, взимаме предвид извора ѝ в планините. Когато сторим това, се получава нещо много по-стабилно от стена или кула. Получава се пирамида. Правим триъгълник. Коя е буквата в азбуката, която представлява триъгълник? Това е буквата A (триъгълник на кокили).
Вторият начин да се избегне линията е просто да се прекара линия през нея. Получава се кръст: 
. Кръстът, като християнски символ, е всъщност зачеркнато его, когато се обръщаме от егото към Бога, затова God (Бог) и ego (его) отстоят само на една стъпка в азбуката, d-e. Но християнството е религия на парадокса. Христос ни казва, че трябва да изгубим живота си, за да го намерим: „Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази“ (Мат. 10:39). Как е възможно да се случи това? Как може да изгубиш живота си – жертвайки себе си за другия, – и въпреки това да го намериш? Няма логика. И все пак: когато прокараме линия през егото и направим кръст, ние също така получава- ме знака плюс: +. Това е смисълът да загубиш живота си, за да го намериш. И Христос го обяснява в Марк 10:29-31. Така че вторият начин да се избегне линията е да се направи кръст/знак плюс.
И третият начин е да сторим точно това, което не преподаваме на децата си в училище: да броим надолу. Толкова много проблеми в света биха били избегнати, ако само учехме децата си не да броят нагоре (да имаш печалба), но да броят надолу. Освен това е доста по-кратко! Когато броим от 1 надолу, стигаме до 0, вечният символ, който трае винаги, символът, чрез който представяме Бога. Затова думата GOD, ако я напишем с главни букви, наподобява три О, Светата Троица. И така, трите начина да избегнем линията – и не мисля, че съществува някакъв друг – е да направим място на трите символа A+O – триъгълник, кръст или знак плюс и цифрата 0. Когато броим надолу от цифрата 1 и отворим (духовните си) очи, ние разтваряме линията, вкарваме пространство в нея.
Щом загърбим претенциите на егото, поканваме Бога в живота си. Вярваме в Него (няма друг начин да имаш вяра). И призоваваме името Му, защото символите A+O отговарят на името на Бога, произнесено в кн. Откровение, последната книга от Библията, което е Алфа и Омега. Тези три символа също така се намират в средната част от името „Alpha and Omega“ – съюзът and (и), който, ако го напишем с главни букви, може да бъде прочетен A ‘N’ D (‘N’ е абревиатура на съюза and, а буквата D наподобява О). Обратното на and е DNA (ДНК): в нашата ДНК е да сторим това.
По същия начин, по който в първата беседа видяхме, че hu-man е сътворен, за да призовава Бога (да припомним, че hu е коренът на думата God), така и I (аз) съм сътворен да призовавам Бога. Ако искаме да избегнем претенциите на егото, на практика няма друго място, където да отидем, както ни казва езикът.
Откъс от Седем кратки беседи за езика на Джонатан Дън, Омофор, 2023, превод: Цветанка Еленкова
