Църквата, пандемията и нашите права – онлайн дискусия от поредицата „Православие и съвремие“
Вeче повече от година светът е изправен пред пандемията от Ковид-19. Видяхме различни реакции и подходи към управлението на кризата при различните държави, общества, религиозни общности. По тези въпроси се водят спорове както между политиците и експертите, така и между обикновените граждани. Такива спорове се водят и в нашето общество, също и в църквата, която е част от него. С одобрението и прилагането на ваксините тревогите сред хората ескалираха – както по причина на съкратените срокове за одобрение, така и поради неясните въпроси на ваксинационната кампания.
Едни хора очакват Църквата да има мнение за тази пандемия и мерките на властите, да даде съвет как да се постъпва; други считат твърдо, че Църквата не бива да взема становище по медицински въпроси и трябва да остави решенията на индивидуалната преценка на специалистите и свободната воля на хората; трети намират убежище в конспиративните теории, които подкрепят с индивидуални интерпретации на библейски текстове, пророчества, псевдомедицински данни и фалшиви новини. В същото време много въпроси, свързани със защитата на правата ни по време на пандемия получават различни отговори от специалисти и хората търсят критерий, за да се ориентират в това коя информация е надеждна в тази нова и непозната и за специалистите ситуация, която се променя ежедневно.
За да говорим по всички тези важни въпроси, организираме среща от поредицата „Православие и съвремие“ на тема „Църквата, пандемията и нашите права“. Поканихме за участие
Тивериополски епископ Тихон, викарий на Българския патриарх, и доц. д-р Стоян Ставру, преподавател по биоправо и медицинско право в СУ “Св. Климент Охридски и НБУ. Модератор на срещата е Пламен Сивов, изпълнителен директор на фондация „Покров Богородичен“ и редактор в портала „Православие България“.
Тивериополски епископ Тихон е завършил Софийската духовна семинария при гара Черепиш и Софийската духовна академия „Свети Климент Охридски“. Като студент е сред основателите на хор „Йоан Кукузел“. От 1967 до 1975 г. е патриаршески иподякон в катедралата „Свети Александър Невски“ в София. Служи като певец в храма „Света София“. Бил е редактор на „Църковен вестник“ и на списание „Духовна култура“, както и библиотекар на Светия синод.
Преследван от властите и интерниран в провинцията, през 1977 г. той се изселва в Германия, където учи в средно медицинско училище и след това работи като фелдшер в болница в Щутгарт. От 1980 г. до 2000 г. е секретар на епископ Симеон Главиницки, от 1986 г. митрополит Симеон Западно и Средноевропейски. На 11 ноември 2000 г. в Берлин е постриган в монашество от митрополит Симеон, който на 12 ноември го ръкополага за дякон. През 2001 г. в „Свети Седмочисленици“ е възведен в архимандритско дойстойнство. На 6 юли 2003 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен ” от Българския патриарх Максим за епископ с титла Тивериополски и е назначен за викарий на митрополит Симеон. Епископ Тихон е бил председател на църковната община „Св. св. Кирил и Методий“ в Рим в църквата „Св. св. Викентий и Анастасий“. През 2009 г. е назначен за председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. На 10 декември 2015 г. е освободен от поста. Епископ Тихон служи в „Св. Александър Невски“, в „Свети Седмочисленици“ и в други столични храмове. Той е викарий на Българския патриарх Неофит.
Доц. Д-р Стоян Ставру е доктор по гражданско и семейно право и доктор по философия на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавател по медицинско право и биоправо (първият преподавател в България по биоправо) в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 2002 г., със златна диплома. От 2010 г. е основател, основен автор и редактор на сайта ChallengingTheLaw.com; от същата година е съучредител във Фондация за развитие на правосъдието.
От 2009 г. участва в изготвянето и редактирането на различни законопроекти в областта на медицинското и биоправо, сред които Законопроект за правата на пациента, Законопроект за изменение на четири закона във връзка с уредбата на заместващото майчинство, Законопроект за изменение на Закона за гражданската регистрация за допускане на възможността за погребване на мъртвородени деца и др. Активен участник и организатор на дискусии относно етичните и юридически регулации, следващи от биологичността на човека като морален и правен субект. През 2013 г. е организатор на първата в България Национална конференция по биоетика и биоправо „Тяло и достойнство“. Автор на монографии и статии, посветени на биоправната и биоетичната проблематика.
Пламен Сивов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет. През 1993 – 1994 г. живее в САЩ, където провежда изследване към университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор за нестопанските организации в Америка. През 1997 – 1998 г. пише изследване за Световната банка по темата за отношенията между българските неправителствени организации и държавата в рамките на програмата Robert S. McNamara Fellowship. От 1996 г. е директор на фондация „Покров Богородичен“, на която е също така един от учредителите. Редактор на списание Мирна (1996 – 2008), гл. редактор на списание Свет (2009 – 2011), редактор и автор в портала Православие.БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж SYNDESMOS (1999 – 2003). Автор на много статии за състоянието на Българската православна църква, преводач (от английски и руски) и редактор на книги и периодика. Като сценарист работи по филмите „Лепта“ (2000 г.), „Балкански дневници – Македония“ (2004). Автор е на сценария на пилотните епизоди на поредицата „Животът на другите“ на БНТ1 (2008). Участва в документалния филм „Песен и молитва“ (2014).