Божествената мисия на духовника

Нека се замислим какво е значението на духовното бащинство за нас. Кои са духовниците и как те ни помагат по пътя към Христос?
В Апостолското послание към коринтяните четем следните думи: „Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате…” (1 Кор. 4:15). Нека се запитаме: кой е бащата в разбирането на св. апостол Павел и по какво се различава от наставника?

В иудейската среда ролята на наставника е била много важна. Вярващите в Единия Бог избирали равин, който тълкувал Мойсеевото Петокнижие и ги учел на правилата на благочестивия живот. С началото на евангелската проповед се появяват нови учители, които са в състояние да предават Божието слово на хората – грамотно и убедително. Тогава наистина е имало много учители. Тогава, както и сега, обаче има много хора с висше образование и способност да преподават тази или онази наука. И всички богословски учители от онова време са били наставници на хората. Но св. апостол Павел се е откроил сред тях, наричайки се баща на своите ученици. Но той не прави това от тщеславие, а за да покаже съществената разлика между учителя и бащата.
Всеки баща винаги действа като учител за детето си, но не всеки учител може да бъде баща. Както пише св. Теодорит Кирски, св. апостол Павел е бил баща за коринтяните, защото пръв ги е утвърдил в истинската вяра в Христос. Но св. Йоан Златоуст привежда по-съществен аргумент в полза на духовното бащинство. Богословът твърди, че за разлика от наставничеството, бащинството се основава на любовта. За да се преподадат основите на християнската вяра, е достатъчно да се предадат необходимите знания. Но бащинската любов е необходима, за да се „роди” човекът в Христос и да се приучи към духовния живот.
Тук стигаме до осъзнаването на предназначението на духовенството в Църквата. Когато наричаме свещеника отец, ние признаваме духовното си родство с него и му поверяваме най-ценното, което имаме – душата си. Този свръхестествен съюз между духовника и вярващия не се изчерпва с временния живот, а се простира във вечността. Истинският духовен баща храни особена духовна любов към своето чедо и същевременно осъзнава отговорността си за него пред Бога. Светите отци ни учат, че тази любов винаги трябва да бъде взаимна. Свети Йоан Златоуст призовава: „Обичайте пастирите си, както децата обичат родителите си. Който обича Христос, ще обича и свещеника, какъвто и да е той”. Дори и да виждаме някакъв недостатък в нашия духовник, трябва да го обгърнем с любовта си към него. И, разбира се, тази любов се изразява в молитвите ни за духовенството, които извършваме в изпълнение на апостолското наставление: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие…” (Евр. 13:7).
Връзката между свещеника и вярващия се разкрива най-пълно по време на Тайнството изповед. Когато наричаме свещеника духовник, ние го признаваме за носител на благодатта на Светия Дух, чрез която той може да разреши греховете ни с помощта на властта, дадена му от Христос. Свети Игнатий (Брянчанинов) също пише за особената, божествена мисия на духовника: „Моли се на Господ да ти помогне да разкажеш всичките си грехове на твоя духовен отец с цялата си искреност, с отхвърляне на зловредния срам и да чуеш разрешението от неговите уста с жива вяра – като от устата на Бога”. Следователно отношенията ни с духовния ни отец трябва винаги да бъдат искрени и доверителни. Но дори ако човек все още не е готов да се довери напълно на свещеника, това не означава, че трябва да крие греховете си по време на изповедта или изобщо да не прибягва до това Тайнство. В края на краищата, ние принасяме нашето покаяние на Бога, а духовникът само свидетелства за него, разрешавайки греховете със силата на Божествената благодат.
Размишлявайки за духовното бащинство, си струва да си отговорим на още един важен въпрос: как да намерим духовник и как да различим истинския от лъжливия пастир? Когато търсим духовен отец, трябва преди всичко да се уповаваме на Господа и да се молим за дарование на духовно ръководство. Полезно е също така да посещаваме различни православни храмове и манастири, да слушаме проповедите на свещениците и да питаме други енориаши за техните духовници. Ако към това добавим и личния си духовен труд в борбата със страстите, тогава Господ със сигурност ще откликне на молбата ни. Има много случаи, когато хората имат не един духовник, а няколко свещеници, с които се съветват по духовните си въпроси. Що се отнася до разликата между духовника и лъжестареца, заслужава да се отбележи, че истинският духовен отец никога няма да пороби волята на човека и да го призове да почита неговата личност. Духовникът винаги е кротък, смирен и боголюбив. Душата му е проникната от Божия Дух. В него няма място за егоизъм и тщеславие. Той служи на Христос и води при Него всеки, който е гладен и жаден за истината.

Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org