Вяра или безбожие – вечната дилема



БЛИЗКИ ТЕМИ:

17 коментара

  1. Манол Глишев каза:

    И атеистите са пълноправни граждани. Добре е, който има вяра, да може да я заяви, каквато и да е. Който няма – да заяви убеждението си. Това е гражданската свобода. Другото си е между човека и Бога.

  2. Стефан Чурешки каза:

    Безбожието не значи неверие. Вапцаров, който се изучава задължително в безплатното българско образование говори за вярата, която е в сърцето му, Христо Ботев говори за Бога в него, а Гео Милев казва „Без Бог, без Господар“. Определението за вяра значи не изисква непременно представа за Бога според утвърдените норми на християнството. От опита на историята се знае, че има вяра в народа, който е суверен в България след 1878 г., вяра в стихиите, която е вяра на Захари Стоянов, вяра в други форми на живот, вяра в движещата се материя ,според израза на Ленин, която е вяра на комунистите и тяхното изповедание. Има вяра в предмети, в магии, в енергийно излъчване и т.н. Очевидно вярата в Бога се нуждае от подкрепа на знаещите и можещите хора, ако сме религиозни изобщо, защото религия значи връзка с Бога. И диспутът по „Вяра и общество“ е нечестен. За опонент на проф.Янакиев би следвало да се покани атеист – професор, академик, т.е. специалист от неговия ранг, а не обикновен гражданин.

  3. Ф.Николов каза:

    Вяра или безбожие, това е дихотомия поддържана от вярващите в една от аврамистичните религии. Самото поставяне на въпроса е религиозно. Аз няма за какво да се оправдавам пред юридическата мисъл на религиозните хора. Добре отбелязва ученият г-н Чурешки, липсата на вяра (в религиозния смисъл), не означава липса на ценности, както искаше да го изкара псевдо-философа Янакиев. Аз не отричам полезността на монолитното, юридически-бетонно мислене на хората изповядващи една от тези религии, възприемам ги като липса на сила, на увереност на творчески подход към живота, загуба на естетическите критерии, на разбирането, както казва Никола Тесла, че да искаш да изкорениш „злото“ в човешката природа, значи да искаш да изкорениш „доброто“, самото това разделение вече е признак за някакъв тип липса/недостиг, неправилно поставяне на въпроса за живота в целия му обем и сложност. Отричам обаче, това религиозно мислене да ми се вменява като най-висш критерий и да се отричат други ценности.

  4. Ф.Николов каза:

    В едно свое изказване Янакиев се чудеше как е възможно да дадеш подарък на някой и той не само да не го преме, но и да го счупи. Влизайки в неговия стил аз винаги съм се чудел, що за човек е този, който е маркирал/поставил юридически печат върху целия си живот с понятия като: грях, вина, страшен съд, изпълнява някакви определени ритуали, които трябва да служат да го освобождават от този товар, който вярва че му е дълбоко присъщ, що за човек е този, който гледа „злината“ си, като оправдание за „доброто” което прави, очаква да го съдят по някакъв вътрешен закон; как такъв човек може да се отнася нормално към другите хора, [u]що за човек може да изгради такъв стил на изразяване[/u] и да го нарече Истина за всеки; как такъв човек може да преценява, да отбира, да съпоставя, да нюансира, да притежава финес. Не го разбирам, наистина, за мен това трябва да е някакъв духовен терорист, който се взривява на порции, вместо наведнъж.

  5. Траянка Георгиева каза:

    В стихотворението си „Няма Бог“, нобеловият лауреат Чеслав Милош казва:
    „Ако няма Бог,
    не всичко е позволено на човека.
    Той си остава пазач на брата си,
    и няма право да хвърля брата си в скръб,
    думайки: „Няма Бог“.
    Трудно ми е след това да кажа нещо, но ми се иска да се спра на един важен момент. А той е, че не отричам правото на атеиста на духовност и морални ценности. Напротив, повече бих се доверила на морала на човек с изграденна ценностна система в условията на атеизъм, защото е по-трудно.
    И вече зная, че не мога с лекота и доверие да приема думите на християнин, който казва: Аз преди бях еди какъв си, но като станах християнин – друг станах, коренно се промених. Така лесно и бързо тия работи не стават. Завистлив ли си като атеист, ще завиждаш и когато станеш християнин. На друго ще завиждаш, не за материалното, както преди, но страстта си остава. Също и угодничеството, скрито зад послушание и всички други грехове и страсти.
    Но с Божията благодат може и да успеем.

  6. о. Павел каза:

    6 февруари е рожденият ден на майка ми. Ако беше жива, щеше да навърши кръгъл юбилей. Всъщност за мен тя никога не е умирала. Тя е дори о-жива от безбожници като Ф. Николов, защото успя да скъса с комунистическите митове и да приеме истината на християнството.

  7. Аноними каза:

    Зависи от човека, ако човек иска да се промени, променя се, макар и трудно. Има и още нещо, зависи с какви очи гледаме на човека, ако сме предубедини, ако си съставяме мнение по слух, клюка, фантазия подплатена с фалшив живот и богозловие, тогава по- добре да не търсим настоятелно вината в другите. Зависи и какъв жизнен опит и точни знания има човек. На мен ми се случвало да срещам с хора, който с часове могат да говорят какво е любовта към ближните и в същото време съвсем непотребно да започнат да унижават. След това казват, че не са светци и се прикючва, Започва се отначало, кръговратът на богозловието галещо слуха. Тези хора обичат да дават оценка, най често „откриват и изобличават комплексарите“ Не може да имаш претенции да учиш другите, когато грешиш, лъжеш и не искаш да признаеш какви глупости вършиш.

  8. Траянка Георгиева каза:

    На подсъзнателно ниво, атеистите съзнават колко опасно е да станеш християнин. И са прави. Това не е за всеки. Съпътствано е с огромни проблеми – плесници, шутове и гаври от всички страни. Нещо кото „бой на черни негри в тъмна нощ“. Бият те безмилостно, без да ти обясняват защо и в какво си виновен. Така минава живота на християнина. Също така в безправие, нищета,сълзи и молитва. Имаме за пример св. Иван Рилски. И от родния си брат е намразен и оклеветен. Гонили са го от селата, разбойници са го били. В непригодност за общ живот са го обвинявали, а той там в студ и пек в пещерата в молитва и сълзи. Блъскан от скалата, окървавен. И сам. С бесовете.
    Е, лесно ли е да си християнин?
    Да се молиш за тоя свят, който иска да не съществуваш, защото си различен. Да не ти пука, че царя на крака ти дошъл, че искал да те види, че ти пратил дарове…
    Докато, атеиста в тоя живот няма чак толкова проблеми.
    Те са чак накрая. Когато застане пред Христос!

  9. Аноними каза:

    Найстина, понякога е труден пътят на християните. Още по- труден става, ако наивно търсиш малко подкрепа, приятелство, съвет, защото си затворен в собствените си окови и искаш промяна, но не знаеш какво да правиш. Позираш, мълчиш, крещиш, не ти пука за другите, започва да ти пука, уважаваш, неуважаваш, опитваш всичко, което знаеш, и накрая нищо не излиза. Не виждаш смисъл да мразиш, интригантсваш. Само,когато гледаш да се възползваш както можеш е лошо и не е хубаво, но на кого да имаш доверие – веднага се оправдаваш, размишляваш, покайваш се, искаш молиш се, после пак си мразен, пак си обект на интриги, игрички, лицемерие, и всички около теб са християни и говорят за любовта, за Бог Великия Творец. Накрая пак си злото от фантазиите, пак те превъзпитават, обичат, и пак лицемерие, недоверие… Какъв път, какъв живот, вярно не е за предпочитане, ако си търсиш приятели.

  10. Траянка Георгиева каза:

    При атеистите няма чак толкова обходни маневри. Те са пичове. Отиват, пият кафе и си говорят. Може за времето, като англичаните. За политика, за предстоящи актуални събития, та дори и да поклюкарстват. За какво да се подозират чак толкова хората в интриги, игрички, лицемерие. Кой на кого какво може да отнеме. Нали всичко е у Всеподателя на благата – в него е ножа, в него е хляба.
    Ако пък ти се види нефелен човека – си дотам. Насила хубост не става.
    Така че, атеистите са много добре в това отношение. Живеят просто и естествено, а нас християните все ни грози някакъв заговор, конспирация и прецакване, но това е вследствие на по-трудния живот и по-голямата отговорност пред Бога – предполагам.
    Ето още един повод атеистите да се замислят, лесно ли е да си християнин. Ако изобщо им пука.

  11. Аноними каза:

    И при атеистите е същото, лъжат се един друг, лицемерничат… , но не се бият в гърдите, че знаят какво е любовта. Днешните православни са по- отворени, хем вярват в Бог, хем лъжат, хем се страхуват, и заблуждават другите, ако ги разкриеш о-хо, гледай какво става. Защо трябва да ме учи някой, който има фалшив житейски опит и неговата преценка се основана на фантазия, съмнение, слух, неудовлетвореност, нереализираност, заучено евангелие? Православните богозлови са по- опасни от атеистите! Човек се съмнява, когато са го прецаквали много пъти, когато знае, че е злото от фантазиите на „приятелите си“ готови да го насекът, защото не им е симпатичен,или ако иска да превъзпитава по-слабите паднали в неадекватност, примерно. Това са обикновени отнешения между хората, били те атеисти или православни богозлови. Присмиват се слабите, неизраслите, но с високи амбиции, независимо дали са православни или атеисти. Винаги и навсякаде се открояват, независимо каква маска използват.

  12. Аноними каза:

    А православните лъжат ли? О-ха, как лъжат, когато се страхуват! Православните са много по-опасни от атеистите. Доверяваш се, а после си излъган. Свещеникът не ти пази тайната на изповедта, отиваш в храма, за да се молиш, да търсиш подкрепа, а трябва да се отбраняваш. Защо е това, какви сме хора, какво правим, кой ще стане после православен? Навсякаде се случва във всички среди, но тук, това не е ли православен мистичен атеизъм? Не е ли противоречие? Вяра в помощта, вяра в какво…, не знам какво да мисля такива са ми впечатлението от великите православни

  13. Аноними каза:

    Подигравал съм се! Но или съм искал да предизвикам някого, или пък може да съм бил излъган от приятел и съм се подигравал, за да предизвикам ответната реакция.

  14. Иван Иванов каза:

    [quote name=“Траянка Георгиева“]……………………………
    Така че, атеистите са много добре в това отношение. Живеят просто и естествено, а нас християните все ни грози някакъв заговор, конспирация и прецакване, но това е вследствие на по-трудния живот и по-голямата отговорност пред Бога – предполагам.
    ……….[/quote]

    Не трябва да се подвеждаме, според мен, и да се поставя задължително знак на равенство между това, някой да е християнин и да е с нещо като некомпенсирано личностно разстройство, бордерлайн синдром, неврози или психози. Не трябва да съдим, повече или по-малко осъзнато, за хората, изхождайки само от себе си, особено ако сме в някаква по-особена категория.
    По същия начин не трябва да се мисли, че необявилите се за християни са непременно безотговорни и лумпенизирани благополучни в светско отношение „пичове“, както ги нарича Траянка Георгиева!

    😐

  15. Манол Глишев каза:

    Не мога да се съглася с г-н Ф. Николов, че ако си християнин, то непременно ти липсва естетически поглед или творчески подход. Не е задължително. Нито гледам на християнството като на „юридическа“ юзда.
    Към каквато и система да се присъединим, винаги я разбираме индивидуално. Няма двама еднакви православни, както няма и двама еднакви атеисти.
    Но не мога да приема и това, че ако няма Бог, всичко е позволено. Възхищавам се на онези атеисти, които и без религия постигат моралност, от която вярващите можем да се поучим. Но смятам, че дори и атеистите са рожби на християнската култура.
    Във всеки случай е вярно, че някои християни насила превръщат вярата си тъкмо в юридическата юзда, за която говори г-н Николов. Или както казваше Венцислав Каравълчев: „да обичаш на инат“.
    Признавам, не ценя особено размислите на проф. Янакиев. Неговото християнство е невъзможна смес от мистицизъм и утилитарност.

  16. Ф.Николов каза:

    ГЛИШЕВ!!! Ти ме възкреси! Умен си, преценяваш нещата с нюанси за разлика от останалите, схванал си точно каква е същината на мнението ми! Браво, браво, браво! Такъв тип християни винаги съм уважавал, моите почитания, поклон! Има изисканост в теб, не си кон с капаци и може би си един от малкото останали заради които атаките срещу религията трябва да се смекчат. Кога обаче повечето православни ще станат като теб? …Дано старото поколение православни си изживее комунистическите реакционни наклонности и даде път на такива като теб.

  17. Манол Глишев каза:

    Николов, гледай да не ме прехвалиш 🙂

    У нас свестните граждани непрекъснато се обвиняват едни други в комунизъм – включително и на религиозна основа. Едно време комунистите са били атеисти, а днес живите от тях и наследниците им се кръстят най-широко и „благолепно“. В резултат честният атеист често смята всички вярващи за прикрити червени баби, а честният християнин е готов да прокълне атеистите включително и заради нещастията на България. Излиза, че комунистите и наследниците им във всичките си разновидности са доста интелигентно адаптивни.

    Разбира се, не говорехме за това.

Споделете в социалните мрежи