Ден на българската независимост

Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!
Голямата цел на българската национална революция от 19 век е освобождението и обединението на българската нация в единна, независима държава. Руско-турската освободителна война е важна стъпка към тази цел, но последвалите политически актове на международната общност се оказват удар върху интересите на България и поставят огромна част от българската нация в изключително трудни условия за живот и развитие. Идеята за самостоятелна единна българска държава до голяма степен е осуетена, ограничени са възможностите за инициатива на българската дипломация и политика в международен план.
С провъзгласената държавна независимост българите показват, че имат ясен стремеж и политическа воля да бъдат не просто обект, а действен субект на европейската история. С акта от септември 1908 г. се отхвърлят всякакви ограничения на международния статут на българската държава и в крайна сметка Европа е принудена да признае пълноправното членство на нашата страна в голямото семейство на тогавашните европейски държави.
Този акт, продължение на Съединението от 1885 г., променя международния статут на страната и е решителна стъпка към модерно развитие и национално обединение. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
Денят е обявен за официален празник в България с решение Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Център на днешните празнични прояви е Велико Търново, където президентът Георги Първанов ще участва в тържествата по повод Деня на независимостта. Началото е в 10.30 ч., при крепостта Царевец, където държавният глава ще произнесе слово. Вечерта ще има тържествена заря-проверка на която ще присъства министър-председателят Сергей Станишев.
прочетен на 22 септември 1908 г. в Търново
По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи , с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!