Днес е Успение Богородично
Празникът Успение на Пресвета Богородица е един от най-древните в Христовата Църква. Предполага се, че е установен от светите апостоли.
В Православната църква празникът Успение Богородично отбелязва смъртта на Божията Майка. Но в християнството преходът към вечността е успение, успех и награда за праведен живот. Така е за благочестивите християни, а колко повече преходът към вечността е успение за Пречистата Богомайка!
Когато се върнала у дома, св. Йоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало Нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила свети Йоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Йерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при Света Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.
Преди да умре, тя пожелала да види още веднъж всички апостоли и те всички се събрали при Нея. Сам Господ Иисус Христос с много ангели дошъл да прибере душата на Пресвятата Си Майка. Стаята се изпълнила с божествена светлина и небесно благоухание. Три дни след успението на Божията Майка пристигнал свети апостол Тома и покрусен, че е закъснял пожелал да се поклони на Небесната Царица в пещерата, където било положено тялото Й. Църковното предание разказва, че тялото на Света Богородица вече не било там.
Апостолите се молили на Бога да им бъде открита тайната на това чудно събитие и още в същата вечер тя им била разкрита. Когато се събрали на обща трапеза, говорили развълнувани за успението на Света Богородица. На своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да поставят там хляб за Господ Иисус Христос. След ядене вдигали този хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли хляба помежду си и го изяждали като благословение от Самия Господ.
Но в тази вечер, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пеене и отправили очи към небето, където на облаците била Пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени с неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.
В памет на това нейно явяване пред апостолите Светата Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").
По-късно над пещерата, където било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка.
Първите, които празнуват този ден са египетските гностици през ІІ век. Те не честват успение, а възнесение с тяло на Дева Мария. Празникът прониква в Православната църква след третия вселенски събор (Ефес, 431 г.), но с друга семантика. Повече – в моята книга за гностицизма, която скоро ще предам за печат.