Академични преподаватели и интелектуалци в подкрепа на патриарх Вартоломей
След публично оповестените критики спрямо поведението и изказванията на Вселенския патриарх при посещението му в България, в медийното пространство отекнаха и гласове, които определиха като лишени от аргументи интерпретациите за снизходително и унизително отношение на патриарха към българските архиереи и вярващи.
Проф. Калин Янакиев
В подкрепа на това мнение бе изказването на проф. Калин Янакиев пред БТВ, че Вселенският патриарх не за първи път настоява България да върне светини на Гърция, а освен това според професора така или иначе мястото им е в храма, а не в музея. За проф. Янакиев посланието на Вселенския патриарх е важно и с това, че той е призовал Българската църква към включване във всеправославния и междуконфесионалния диалог, от които тя е била изолирана дълго време.
По повод коментирания акцент за етнофилетизма в словото на Вселенския патриарх, главният редактор на Портал Култура Тони Николов споделя в своята статия „Вселенски разпри“ следното: „Не разбирам и цялата драма около думите за „етнофилетизма” в словото на патриарх Вартоломей в „Св. Александър Невски”. Бях в катедралния храм при произнасянето на това слово, сетне го препрочетох отново и откровено си признавам, че не проумявам „обидата”, която някои разчитат в него. Склонен съм да допусна, че в случая става дума за разминаване между исторически и богословски равнища в разбирането на този термин…
Проблемът на балканските народи през XIX в. е, че при тях националното им съзнание, за разлика от Западна Европа, се конструирира през техните църковни общности, което означава, че националната им идентичност се гради за сметка на единството на Църквата, станала подвластна на тежки национални конфликти.
Българите са едни от първите, поели по този път, но съвсем не са единствените. Поради което „етнофилетизмът” (национализмът) си остава православна рана, която продължава да кърви. И лесно можем да видим проекциите й в съвременността – в събитията от края на 90-те години на ХХ в. в бивша Югославия или в случващото се днес в Русия.
Тази година, когато се навършват седем десетилетия от вдигането на схизмата над БПЦ през 1945 г., може би е редно да погледнем на тези събития и с други очи. Лично аз в словото на патриарх Вартоломей отчлених един много важен нюанс – за съвместната вина на българи и гърци в църковното противопоставяне в средата на XIX в. Нещо, което Цариградската патриаршия, струва ми се, изказва за първи път. А именно – че тогава „православният народ взаимно се раздира от етнофилетистките сблъсъци и се разпада на части, които се бият една срещу друга”. За да се стигне и до най-лошото – „до отнемане с насилие на дара на живота, поради което и съзнателно патриаршията на събор отхвърля неудържимия национализъм като враг на единството и на мира на светата Православна църква.”
Не ви ли се струва, че вселенският патриарх тук поставя въпроса за „взаимната вина”, което пък е първа стъпка към едно дълбоко преосмисляне на балканските национализми, донесли толкова жертви в три поредни войни (Междусъюзническата, Първата и Втората световна)? И че това не е повод за обида, а за размисъл.“.
Проф. Иван Желев
Като главна причина за възникналите обществени противоречия от посещението на Вселенския патриарх в България някои анализатори на църковния живот посочиха намесата на светски сили в диалога между двете църкви. По думите на богослова проф. Иван Желев пред БНР, това протоколно посещение на Вселенския патриарх е трябвало да се случи по-рано и по покана на Българската православна църква, а не на Българската академия на науките. Според проф. Желев председателят на БАН си е позволил да покани патриарх Вартоломей „през главата на БПЦ“.
За това намеква и Пловдивският митрополит Николай в публично оповестената вчера негова позиция по казуса, в която се казва: „Българската Православна Църква беше принудена, включително медийно, да отправи покана за едно посещение, за което ние изначално знаехме, че не е подготвено както трябва. Както и знаехме, че в момента между Българската Православна Църква и Вселенската патриаршия има някои открити въпроси, за чието отстраняване е необходимо малко време, такт и спокойствие.
Някои светски власти и организации твърдо се бяха амбицирали това посещение да се случи, за да удовлетворят някакви свои светски цели. Ако резултатът не им харесва, могат да се сърдят само на себе си. Ако към посещението на един духовник се пристъпва със светски политически цели, няма как да се получи друго освен политически проблем. До това води подмяната на духа на едно такова събитие…. Вярвам, че Бог допусна тези неприятни инциденти, при посещението на дълбоко уважавания и почитан от нас архиепископ на града Константинопол, за да разтърси някои хора и да им преподаде определени уроци. Щом Бог е допуснал това, значи е за добро. “
