Митрополит и политици отказаха Боян Саръев от местния вот
Източник: Сега
Отец Боян Саръев не получи благословията на митрополит Николай да замени църковните с политическите дела. Саръев се отказа от участие в надпреварата за Кърджали.
След като БСП даде да се разбере, че не застава зад кандидатурата на отец Боян Саръев за кмет на Кърджали, вчера и пловдивският митрополит Николай обяви, че няма да благослови такава замяна на църковните с политическите дела. Саръев пък публично се отказа от участие във вота наесен с мотива, че го прави заради реакцията на владиката.
Все пак Николай подчертава, че искането на част от жителите на Кърджали отец Саръев да бъде не само техен духовен, но и светски водач, като го издигнат за кмет на града, е признание за пастирското му служение в този район. "Не бързах да дам своето становище относно кметската кандидатура на свещеник Боян Саръев, защото то трябваше много внимателно да се обмисли. Трябваше да потърся не своята човешка, а Божествената мъдрост", обясни митрополитът. Още при първите информации за намеренията на Боян Саръев обаче владици коментираха, че има специално решение на Светия синод, в което се препоръчва на свещениците да не са ангажират с политически кампании.
Саръев вече беше осигурил подкрепа за кандидатурата си от лидера на "Атака" Волен Сидеров и ГЕРБ, чийто неформален лидер е Бойко Борисов. Вчера обаче столичният кмет коментира, че партията му си има кандидат за кмет на Кърджали. "При мен преди време дойде отец Боян Саръев за съдействие да участва в изборите и аз не можех да откажа на един православен свещеник", обясни Борисов, но не съобщи кой е новият му фаворит. Зам.-шефът на ПГ на "Атака" Павел Шопов отказа коментар с мотива, че не се е чувал лично със Саръев и не е запознат.
Междувременно и лидерът на СДС Пламен Юруков похвали решението на отеца да се откаже от вота.
Ситуацията в Българската църква е описана като „малобройни храмове и манастири, с клирици, повечето от които ниско образовани, и народ с наркотизирана религиозност“. Според авторите нашата църква била „интровертна, погълната от собствените си проблеми, изолирана и почти без участие в междухристиянския диалог“. В същото време „унията и прозелитизмът на протестантските изповедания са сурова и неоспорима реалност в страната“.