Свети Борис-Михаил е Цар
Редакцията на "Православие. БГ" помества писмо на Негово Високопреосвещенство Американски и Австралийски митрополит Йосиф във връзка с честванията на свети цар Борис-Михаил Покръстител и начинът, по който трябва да бъде титулуван светия владетел.
За радост на всички българи по света, навсякъде се казаха и написаха много хубави неща по повод на 1100 годишнината от успението на свети цар Борис–Михаил, Покръстител на българския народ в християнската вяра.
Едно нещо обаче прави силно впечатление. То е: Какъв е бил свети Борис, цар или княз? Президентът на България го нарича „княз”. В декларацията на Народното Събрание пък е титулуван „цар”, „княз” и „хан”. Високообразовани личности също се колебаят в точното определяне на светия владетел. Ние, в Българската Православна църква отдавна сме наясно. Светецът и на иконите е цар. Мисля, че трябва веднъж завинаги да се уточнят нещата и повече да не се бъркат. Ето един пример: в Българската църква Неговао Светейшество е бил монах, йеродякон, йеромонах, архимандрит, епископ, митрополит и сега е Патриарх Максим. Не можем вече да го титулуваме по друг начин. Той е Патриарх на България и такъв ще си остане и в историята, и пред Бога.
Същото е и със свети цар Борис. Той е цар. Иначе Българската Православна църква и ние лъжем по иконите и богослужебните книги, че свети Борис-Михаил е Цар. Той е миропомазан и е Цар. Коригирайте се, с помощта на Българската Православна църква, уважаеми политици, историци и научни работници! Боли от това нехайство, повярвайте! Благодаря.
Като историк не мога да не реагирам на това владишко антрефиле. Борис І бил миропомазан. Всички, които сме кръстени (слава на Бога), сме миропомазани. Ама бил цар? Откъде знаем? От никъде. Щом един владика е казал, значи е така и другояче не може да е. Исторически факти? Логика? Традиция? Вятър и мъгла. Важното е какво АЗ приемам. Шшшшт, „молчать и не рассуждать“!!!
Светия който е УБИВАЛ! Интересно, много интересно!
Аз на Князът/Царят/Ханът на този свят няма да се покланям!
Интересно къде Христос ОСВЕЩАВА светската власт! Той само я допуска, но не и освещава!
А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга
Матея 20-25:26
Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише
Бог ДОПУСКА светската власт защото Той не може да действа извън свободата на човек, както не може и със сила да спре злото. Властта на управниците е от този свят, Неговото царство не е от този свят.
Всичко друго означава се едно да осветим властта на средновековното мракобесие да оправдаем реките от кръв в цялата човешка история, Хитлер и Сталин също са получили от Бог своята власт; и за всичко това да кажем, че Бог е отговорен защото им е дал властта, но той не е отговорен за техните зли дела. Това е кощунствено!
Нека не пропускаме факта, че Свети Княз Борис І Михаил прекарва последните дни (години) от живота си в молитва и ПОКАЯНИЕ. Това за което се разкайва е именно, че защитавайки своята власт е избил 52 болярски рода. Църквата възприема, че Господ опрощава в тайнството изповед греха на покаялия се.
Не бих желал да съм на мястото на Борис-Михаил. Но ако не е сторил това, може би нямаше да има България и българи.
„Църквата възприема, че Господ опрощава в тайнството изповед греха на покаялия се.“ По тази логика ВСИЧКИ трябва да сме светии. Господ наистина опрощава всичко на искрено покаяли се; но това не означава да сакрализираме всяка такава постъпка до степен на ПОКЛОННИЧЕСТВО.
На първо място как светец ще има каквато и да е власт в света, който се оправлява от Княза на този свят.
„При ромейския император Михаил, покръсти се българският княз (άρχων-) Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога наров в лето 6374“ (Надпис върху мраморния стълб, открит при Балши)
Някой историк ще посочи ли данни, на базата на които св. Борис да бъде титолуван „цар“ и ако съществува подобно титолуване, откога датира? Също така, ако „ние, в Българската Православна църква отдавна сме наясно.“, откога датира това „отдавна“?
Доколкото аз знам, на собствения му печат е с титлата „княз“:
http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/boris1.htm
По-горе „титолуван“ да се чете „титулуван“.
Борис-Михаил не е цар и не може да е цар. Тази титла е съкратен вариант на друга „цезар“ (в нашия библейски „превод“ – кесар) и може да се сметне за равностойна на „император“. Борис няма такива амбиции и на печатите се определя като „архонт“ (владетел) за разлика от сина си Симеон, който има манията да превземе Византия и се обявява ок. 918 г. за цар на българи и гърци. Както винаги, БПЦ приема желаното за действителност. Когато откривахме изложбата в Шумен, казах на дядо Неофит да оправят интерната страница. Той отговори, че другите старци не се интересуват от интернет. Аз мисля, че те не се интересуват и от църквата.
И аз съм учил, че пръв се обявява за цар на българи и гърци Симеон. Но – ето че се отваря работа на историците – откога датира титулуването на Борис като „цар“ в Българската православна църква. Има ли изобщо исторически аргументи горното (на Митрополита) твърдение. Той посочва иконите. Да, но… кои икони, изписаните от Киселов, от Мърквичка в „Св. Александър Невски“, или по-ранни: от кой период – на Възраждането или средновековни? А как е в службата на светеца?…
Мисля, че от Възраждането датира това пресилено и исторически невярно титуловане на Борис І. Това е вид компенсиране на чувство за малоценност пред гърците и тяхната Мегали идеа. Култ на Борис няма до ХІХ век, което означава, че няма нито икони, нито служби. Няма и гроб. Всичко е унищожено и забранено от злобния маниак Симеон (І, не ІІІ).
Това, което съм чел у Васил Златарски е, че Симеон обявява Българсата Архиепископия за Патриаршия през 918-919 по време на голям събор, на който българите провъзгласяват своя архиепископ за патриарх.Той най-вероятно е коронясал Симеон за цар. Най-малкото, защото „цар“ и „патриарх“ са титли, които се предполагат. Няма как да има цар, без патриарх и обратно.
Това за царската титла. А колкото до примера за градацията „монах, йеродякон, йеромонах, архимандрит, епископ, митрополит и сега е Патриарх…“ мисля, че той по-скоро оспорва, отколкото утвърждава настоящето о-царяване на Борис. Та нали той си отива от този свят като монах?! Това е и последният му избор, и последното му битие приживе…
Леее’лей, какви сме комплексари!!
Абе ей, другите народи, несъществуващи свои величия „легализират“ а ние и това което имаме като даденост, „оплюваме“.Цъ,цъ,цъ!!!
Не 52 болярски рода, а 52 боляри и тези от „децата“ които били редом с тях.
Бях се зарекъл да не пиша повече тук,в РR агенцията на “ Комунистическият Синод“ но Босака( Йосиф) ме развесели.Всъщност „огромната осведоменост“ на Синода говори за „огромното познание“.То пък за правилното отношение към Църквата.Едва сега разбрах че големият грях на владиците не е че са сътрудничели на атеистичния режим,за отмиране на православието.Големият им грях е абсолютното невежество и простотия.Цар или Княз,Патриарт или Квази Патриарх,всъщност за БПЦ няма никакво значение,въпросът е валутните сметки да седят на името на Руската Църква.Мисля че Православието в България е във своя „разцвет“.
Както често се получава, Дон Кихот е най-адекватен и осведомен от всички, които участват в коментарите. Подкрепям го с две ръце!!! Напълно съм съгласен с него по дадения въпрос
Или от другите злобни маниаци, дошли след него… щото ги е имало не един или двама…
Обаче, с времето (в случая – доста векове)страстите се укротяват и всичко си идва на мястото – не мислите ли?
Далече съм от порива да преценявам правилно ли е канонизиран Борис или не…, но е съхранил държавата, извлякъл е „максимум дивиденти“ от всякоя ситуация, в която е попадал…, а и – съгласете се – не му е било лесно на човека – всичките тия избити боляри (вероятно в по-голямата част негови роднини), ослепяването на собственото му дете…нали има разни записи на летописци как плачел по цяла нощ на пода в църквата… хич, ама хич не му е било лесно на горкия 🙁
Аз се прекланям пред силата на такъв дух… който срещу себе си и своя комфорт се е изправил, за да защити мечтата и идеала си.
Може би от висините на днешната ни мъдрост е трудно да си го представим, но вероятно истински е обичал Бога… така ми се струва.
В този смисъл, спрямо днешните си заслуги – той си е цар – мисля, че го заслужава…а и на него май не му е било основна цел точно титлата – вероятно сега му е още по-безразлично 🙁
Важното е ние как го оценяваме.
Изборът на монашество в последните години на св. княз Борис сам по себе си е достатъчен атестат за него, без значение какво ние си мислим или не мислим, че заслужва. Защото е писано: „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи“.
Пък темата за „о-царяването“ най-малкото е въпрос на „заслуги“, още по-малко вменявано от поколения, които в такава голяма степен са загубили истинското значение на думи като „княз“, „цар“, „архонт“ и пр. За това си има история. Има документи. Има историческа памет. Ако започнем да „си правим история“ от собствените си пожелания няма да стигнем по-далече от онези от Вардарско… Нашата сила е във фактите и в точността на аргументите, а не в представянето на желаното за действително и на невярното за вярно.
В Санкт-Петербурге снесено капище Перуна. – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=53852&cf=