Стоян Малинов: Да пея в „Йоан Кукузел“ беше ученическата ми мечта
След като през Светлата седмица един от певците на хора „Йоан Кукузел Ангелогласният“ – Георги Петров, бе освободен след като изрази несъгласие по повод липсата на хонорари за хористите за концерт в Париж, тези дни стана ясно, че още един хорист напуска състава. Това е Стоян Малинов – дългогодишен клиросен певец и преподавател по църковно пеене в Богословския факултет на СУ. Той е възпитаник на Софийската духовна семинария, завършва Богословския факултет на СУ, а след това и магистратура по хорово дирижиране в Националната музикална академия под ръководството на проф. Мирослав Попсавов.
Казусът за „парижките командировъчни“ повдига основния въпрос: срамно ли е да искаш възнаграждение за труда си, който е в сферата на изкуството и по-конкретно – на църковната музика. Потърсихме Стоян Малинов за кратко интервю по повод неговото решение…
Какво провокира решението Ви да напуснете хора, непосредствено след концерта ви в Париж?
Първоначално обмислях след изявата ни във Франция да преустановя за известно време участието си в „Йоан Кукузел Ангелогласният“, докато нещата не се урегулират във финансов, а и в музикален аспект. Но внезапното освобождаване на моя колега ме накара да взема окончателно решение да напусна в знак на несъгласие с подхода на ръководството, който бе използван в конкретния случай. И тъй като аз не се разграничавам от мнението на колегата, това вече ме накара да взема окончателно решение за напускане.
Сред коментарите във връзка с казуса има и такива, които определят тази реакция на несъгласие като израз на комерсиализъм, който „не подобава на един църковен хорист“…
Основната причина да се занимавам с всичко това е любовта ми към църковната музика. Аз съм клиросен певец в две църкви – в столичните храмове „Св. Неделя“ и „Св. Петка“. С това си изкарвам хляба, както и с преподаването на църковна музика в Богословския факултет. От завършването си до днес не съм спирал да пея, не съм се занимавал с нищо друго.
Да, това е служение на Бога, аз го усещам като призвание, но наред с това – когато отида в магазина, никой не ми подарява продуктите, защото съм църковен певец или човек на изкуството. (Не мога да разгранича ясно само като църковен певец ли се чувствам, или като човек на изкуството – за мен двете неща не си противоречат, а вървят заедно.)
Спомням си, че навремето в Семинарията някои учители ни казваха: „Учете пеенето, защото първите стотинки, които ще изкарате, ще са от пеене!“. Не мога да се оплача от възнаграждението, което получавам към храмовете, но за да успея да подсигуря семейството си, трябва да работя на три места.
Да поискаш хонорар за труда си е нещо естествено според мен. А трябва да кажа, че концертът в Париж далеч не е първият случай, в който разбираме, че няма да има хонорар за участието ни. Преди около две години пътувахме в Санкт Петербург и Москва за 15 долара командировъчни. Тогава колегата Георги Петров отново повдигна въпроса, но само между нас си, в рамките на хора, и никой не му обърна внимание…
Освен това, да отбележа една подробност – за да участвам в концерта в Париж, се наложи да намеря певец, който да ме замести тук, в храма „Св. Петка“, за три дни, и трябваше да платя за това. Така че всъщност си платих, за да замина за Париж.
Някой може да ви упрекне в „липсата на смирение“…
Смирението е основна християнска ценност, но не мисля, че е синоним на овчедушие. Не съм съгласен да тълкуваме превратно смирението според това, което в определения момент е удобно за нас.
По повод изявленията на ръководството на хора, че „ние никога не сме били за парите“, ми се иска да отбележа, че нямам спомен някой от нас, включвам и себе си в това число, да е върнал възнаграждение или да се е отказал от хонорар, когато му е бил предлаган такъв. Може да е имало такъв случай, но за 23-годишното ми членство в хора нямам спомен за това.
Напротив, дори се сещам, че старите членове са ни давали пример за техен концерт във Ватикана, когато изненадващо са получили добър хонорар и определено за тях изненадата е била приятна. На никого не му е хрумнало да ги упрекне, че са там, за да пеят „за името на България“, а не да вземат пари.
А какво ще кажете за аргумента, че нямате избор – че за изкуството в България и без това няма пари, затова финансовите претенции са несъстоятелни…
Че положението на хората на изкуството в България е трудно; че и други наши колеги са подлагани на унижение, стана ясно от това, че много творци ни подкрепиха. Въпросът е обаче ти сам да не се унижаваш… От една страна, Министерството на културата не е попитало за хонорари, но и нашето ръководство не е поставило навреме въпроса за заплащане. Дали защото вече е било късно, не знам, но тези неща се поставят още от самото начало. Да, изявата е много добра за хоровия състав, но не може това да се използва в наш ущърб. На Министерството им е ясно, че ако ангажират външни хора за някаква дейност, свързана с това пътуване, ще трябва да им бъде платено. Но ако ние поискаме хонорар, веднага сме обвинявани, че не сме патриоти…
Как виждате бъдещето на хор „Йоан Кукузел Ангелогласният“?
Решението да напусна съвсем не беше лесно, а бе преживяно с болка. От 23 години съм член на „“Йоан Кукузел Ангелогласният“ и това беше ученическата ми мечта – да пея именно в този хор. Във втори курс в Семинарията се събрахме по-музикални момчета от нашия випуск и от по-горния випуск и сформирахме октет, който аз се опитвах да дирижирам. Стремяхме се да изглеждаме и да звучим като „Йоан Кукузел“, тъй като бяхме много впечатлени от тях. След като станах студент в Богословския факултет, споделих с тогавашния ми преподавател Димитър Димитров желанието си да стана част от тях. Помня, че тогава той ми каза да дойда на следващия ден на тяхна репетиция, за да ме чуят и да преценят с другите колеги дали да ме вземат. Няма да забравя и песнопението, което изпълних тогава – „Господи, силою Твоею“ на Д. Бортнянски.
Имам прекрасни спомени с хористите от състава, включително и със старите членове, от които останаха четирима души – диригентът Димитър Димитров, Иван Праматаров, Христо Карагитлиев и Георги Миков.
Но, както казват, няма незаменими хора, не виждам нищо драматично, че един човек напуска даден състав. Хорът, сигурен съм, ще продължи да концертира…
Редакцията на Православие.БГ ще предостави възможност за представянето на други мнения по поставените теми в интервюто.
