Лоби в институциите
Протойерей Стоян Махлелиев е свещеник в Катедрален храм “Св. Успение Богородично” – гр. Варна, и гл. координатор на Обществен комитет “Православни ценности” при Варненска и Великопреславска св. митрополия
След многократните усилия на Българската православна църква за въвеждането на предмета “Вероучение” в учебната програма на българските училища, вече имам чувството, че от министър Вълчев ще получим положителен отговор, колкото “от умрял – писмо”.
Във в-к “24 ЧАСА” от 20. 02. 2007 г. обаче, четем следното заглавие: “Учат децата да не са враждебни към гейовете”, т.е. децата ще имат час по антидискриминация. Бях чул, че за да прокараш някакво решение през институциите, трябва да имаш лоби, следователно си давам обяснение как гейовете и лесбийките успяха да си прокарат тяхното.
Фанатичната секта на Дънов също успя в някои училища с предмета “Паневритмия”, следователно и те имат лоби в МОН. За мнозинството православни християни би трябвало да лобират трите върховни власти, защото са поставени там от него. На практика, обаче, българите са дискриминирани, защото не им се разрешава в българските училища да изучават вярата и изконните им православни ценности. Получава се парадоксът, че дискриминираните деца ще изучават антидискриминация.
Министър Вълчев и екипа му имат шанса да влязат в историята или като радетели за българската православна вяра или като вероотстъпници. Ако се случи второто, няма да е изненада при един по-следващ вот за “велик българин” да бъде избран и Мустафа ходжа.
Разбираем е повода за недоволство на протойереят. Но да нарича последователите на Дънов фанатици, и да разпознава тях и хомосексуалните като не-българи („На практика, обаче, българите са дискриминирани…“) мирише на чиста проба национализъм и дори на подстъп към фашизоиден фундаментализъм. Съзнавам остротата на сравнението, но не намирам по-„бистри“ думи срещу една такава мизантропска интепретация, омаловажаваща борбата с предразсъдъка, тесногръдието и дискриминацията, които те раждат. Наистина съжалявам. Но е грозно.
Ако трябва да налагаме гърбината на Църквата – тогава всяка тояга е добра. Когато съдим владиците и им се подиграваме – тогава никак не се сещаме за добрия тон. Но когато някой клирик не издържи и напише нещо малко по-остро – веднага изреваваме. Защо тогава толкова ни боли, щом някой християнин нададе глас и се възпротиви, когато му хулят светините? Или гейовете, (по гръцки, просто – педерастите), политиците и държ. чиновници по презумпция заслужават повече „толерантност“?
Знам аз, за кого и откога родолюбието и патриотизмът се превърнаха в „национализъм“; педерастите- в „дискриминирани инакомислещи“, строгите свещеници- в „мизантропи“. Самата ни православна вяра и свързаните с нея традиции и убеждения за някои са вече „предразсъдък, тесногръдие и дискриминация“. И аз съжалявам, че се налага да бъдат будени хората с такива статии, пълни с огорчение. Но който се сеща за по-добър начин – да го приложи! Обаче -защо ли?- няма много желаещи да се борят за религиозното образование, за Църквата, изобщо – за православието. А виж, злобно да „критикуват“- желаещи „хоть отбавляй“. Не е добре да се разпалват страстите точно през Великия пост… Затова моля за прошка. Но и бих се презирал, ако не подкрепя становището на о. Стоян.
…Впрочем- дъновистите наистина са типична секта и като такава тя, разбира се, е фанатична. (Как се „пребориха“ за „ІІ велик българин“- Дънов?) Фанатизмът е характерен белег на вс .секта- виж което и да е помагало по сектознание. А дъновизмът е точно такава.
Тази „статия“ е поредното доказателство за невъзвратимото съкрушение на БПЦ – “ Канонична“.В последните деситилетия свещенството е професия а не мисия.водосвет-10 лв,панахида 15лв,опело-20 лв. и т.н.И когато на българското свещенство се налага да мисли и чувства- се вижда не само безпомощната невъзможност но и липсата на каквато и да е последователност,градивност на мисленето.А те са – богослови,магистри – СМЯХ.А и тези форуми са все пак с “ БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА СВЕТИЯ СИНОД“.Това е вид лиценз че си правоспособен.На другите нова е забранено,да питат,да мислят,да изискват,да не желаят да имат това лецинзионно ръководство- називаемо СВ.Синод.Моят призив към свещениците като мен,нежелаещи да приемат че трябва да спрат да мислят е моята молба: ДА ОСТАВИМ ДЕЦАТА,ДОСТАТЪЧНО ХОРА ОСАКАТИХМЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ.
отец Стояне, това, което си написал са ненужни и безсмислени работи. Само с мрънкане нищо няма да стане. Трябва да осъзнаем час по-скоро, че обществото нищо не ни дължи, а обратното – ние му дължим много неща, и най-вече покаяние. И вместо точно в тези дни да покажем нещо достойно за пример, ние се заяждаме по възможно най-непристойния начин с хората.
Христос посреди нас!
С уважение, отец Стоян Бербатов.
Правилно излагате фактите. Жалко, че провославните не обръщаме внимание когато хулят вярата ни. Дори и ние не се осъзнаваме, че хулейки духовенството – хулят църквата ни. Странно как се защитават яростно всички вероизповедания, дори и когато има основание да бъдат критикувани,а това не се случва от медии и останалите. Дори, ако някой ги критикува им нарушава правата, а нашите права ние постоянно сами си ги нарушаваме. Темата е доста богата за коментар но да се огранича до тук.
Отец Стоян Махлелиев е абсолютно прав и аз се учудвам на неадекватните реакции на някои посетители. Ако тези хора са фенове на хомосексуализма и недоброжелатели на БПЦ, какво правят тогава в един православен сайт? Да си вървят в хомосексуалните сайтове!
Отче, благодаря Ви за добрия текст! Време е ние православните да престанем да мълчим за всичко грозно, което се върши около нас и да защитим правата си и правата на нормалните хора. Опитват се да ни наложат антиценности. Не на културата на порока!
za6oto az ne vijdam po-diskriminiran 4ovek ot pravoslavnia hristianin v pravoslavna Balgaria. Niama po-huleno duhovenstvo ot Pravoslavnoto. Ot 1944 g.do dnes,nikoi ne uspia da vnu6i na vlastima6ite,4e kato pravoslaven narod,oficialna ta ni religia e izto4no pravoslavnata viara i tova e dostata4en argument na tazi osnova verou4enieto da e zadaljitelen predmet za u4enicite,a za ob6a kultura v SIP da se izu4avat drugi religii.A takiva kraini klasifikacii Faf,ne sa polezni za nikogo o6e pove4e 4e u nas ima o6e mnogo hristiani jivee6i po hristianski,za koeto zasluga nosi balgarskoto pravoslavno duhovenstvo,a ne niakoe drugo!
Забелязвам нонсенс в статията и някои постинги. Уж целият народ е православен и като такъв масово иска Вероучение като задължителен учебен предмет, а от друга страна като СИП или ЗИП съвсем малко ученици се записват да го изучават. Затова се съмнявам, че ще е от духовна полза за учениците, ако направиш задължителен един предмет, който като незадължителен те не желаят да изучават. А и като знам фолклорното ниво, на което се преподава понастоящем, прогнозата става още по-лоша.
работата не е да се измисли механизъм за „прокарване“ на задължителното вероучение, а да се постъпи най-целесъобразно. а ако целта, съобразно която ще се постъпва, е духовната полза на децата, двете съображения на о. стефан са напълно основателни.
андрей е прав, че не е правилно да мълчим за всичко грозно около нас. но какво точно означава да защитим правата си? имам право да не приемам хомосексуалните отношения и учението на Дънов. и не ги приемам. мога да го заявя открито -да. но какво трябва да направя по-нататък?! ако Дънов в прословутата телевизионна игра стои преди имената на светци, преди Симеон Велики, Ботев, Вазов… – което е пълен кич! – това не е защото Дънов се изучава задължително в училище, нали така? Ботев и Вазов обаче се изучават…
не смятам, че църквата трябва да се бори с държавата, за да влезе в училищата. църквата трябва да стои там където е и да казва така ясно проповедта си, че и децата да я чуят и разберат. и да дойдат в храма.
Като чета църковната периодика от преди 1944 виждам, че няма брой почти, в който митрополити и професори да не защитават потребността от вероучение в държавните училища. Казано по друг начин – нашата църква е оказвала обществен натиск – сериозно, аргументирано, благо, с авторитет.
Обществената ситуация преди 60-70 г. е било не по-малко драматична от настоящата, дори напротив. Но и тези, които са били овластени, да говорят от името на Божия народ, са го правели на ниво, били са част от един обществен дебат, който се е водел – смея да кажа – много по-сериозно и от двете страни.
Трябва да следим думите им! Неведнъж общ. комитет „Правосл. ценности“, духовници от Варн. митрополия, държ. и общински (от Варна) служители са изтъквали, че е без особено значение за обществото желанието на учениците да учат, или да не учат даден предмет. Те са деца; трябва както да се учат, така и да се възпитават. Мнението важи с пълна сила, когато си поне на 18 г. Даже в правото има 3 степени на зрялост на личността – а нима в обществените отношения това нищо не значи?! Естествено всички запитани деца ще кажат, че не искат да учат още един предмет- от мързел и глезотия. Ако ги питат- искат ли вместо математика да ритат топка ще викат „Ура!“. Кой ще се съобразява с тях? Трябва ли да се съобразяваме и с родителите им- безбожници ІІ поколение, духовно осакатени, обезобразени от материализма на комунизма и от мръсотията на западните „ценности“? Синът на мой приятел се присмя на евангелието, което му подарих и демонстративно го хвърли в ъгъла. Нищо, Бог си знае. Пазя приятелството си въпреки, че приятелят ми е безбожник. Но ще се боря с Божията помощ (с почтени средства) да го заобиколя, когато трябва да стигна до детето му (и до неговото). То не знае какво отхвърля- понеже е затънало в духовно невежество, също като баща си. Ние също сме виновни пред Бога за това.
И накрая- успехите на сектантите (въпреки, че дъновизмът не се изучава) се дължат на фанатизма им, на това, че за тях целта оправдава средствата. Просто са си секта! Това не е за подражание- а за борба срещу него!
Напълно подкрепям написаното в статията!
Пак повтарям, че спазвайки светския характер на обучението, ние трябва не да убеждаваме децата, не да ги индоктринираме и да затъваме в подробности. Не трябва и да ги обучаваме на духовни практики – не всяко училище е семинария. Става въпрос за ИНФОРМИРАНЕ на децата за другата гледна точка, която съществува не с по-малко, а даже с по-голямо основание – че Бог съществува! Оттам – че съществува основаната от Него Църква, която вярва и счита – това и това, така и така. Това не е достатъчно да повярват, но е достатъчно да им отвори очите (умовете и сърцата?), за да направят СВОБОДНО своя избор. Именно лишаването от информация е дискриминация и не-свобода. (Особено когато тази информация е жизнено нужна на човека.) Те не знаят откъде произхожда (все още що-годе запазена) българската култура. Откъде са корените им – защото духът прониква във всичко. Това честно ли е спрямо тях?
Никой не казва, че Църквата трябва да спи и да чака държавата да и свърши работата. Това са несправедливи обвинения. На Нац. събор на правосл. сдружения във Варна митр. Кирил каза, че Църквата трябва да мобилизира усилията си за подсилване на неделните училища, които да поемат децата, у които в училището вече е възникнал интерес към вярата. Това са две различни образования на две различни нива – информационно и духовно. И аз не мога да си обясня какво толкова им пречи обучението в училищата на някои, че непрестанно търсят всячески начини, за да го отрекат. И така отново (!) хвърлят вината върху Църквата.
информационното и духовното ниво – ок. ако нещата се случат правилно и на двете нива, ползата е известна.
НО: ако в училище се преподава вероучение така „добре“, както се преподава Ботев и Вазов (да не кажа дори по-зле, но ще се намери някой друг да го каже… ), а в храма нещата не са по-различни – какво става с информационното и духовно въз-питание на детето? става, че Ботев и Вазов отиват след Дънов…
Владиславе, не се чудя защо сектантите имат успех, нито дали са пример за подражание. не ми пречи обучението в училищата (за другите не знам), а казвам ето кое нещо: ако една цел, колкото и добре да е формулирана, не държи сметка за реалността, може да се окаже просто утопия, фантазия или каквото предпочиташ. нещо трябва да се направи преди лобирането…
смятам, че преди да се нагърбим (казвам го за всички, доколкото с позициите си сме част от процеса) с голямата отговорност за работа с децата, трябва да сме по-готови.
и сега има добре подготвени преподаватели – да; и сега има сериозни и ерудирани свещеници, които работят с децата в своите енории -да. но говорим за масово решение. масовият случай НЕ е такъв и ти го знаеш прекрасно; без значение какво ще напишеш точно тук. пишеш граматически правилно, така че няма как да не разбираш за какво говоря :-).
„ако искате да убиете една идея, говорете скучно за нея…“. е, ако се случи да дискредитираш тотално, макар и НЕВОЛНО, православието за едно дете, свободен ли ще е е неговият избор по-нататък? свободен от какво?
(в който впрочем малко хора влизат, защото не е интересен) – ще отговоря. И пак: и за това вече е говорено!
Ние не можем да отлагаме необходимото, защото „не сме готови“; понеже готови няма да бъдем никога. Пример: никой не чака да се извиси духовно, за да започне да се моли. За да се научиш да се молиш, най-важното е ДА ЗАПОЧНЕШ, и редовно да го правиш. Православните не мислят по земному; но знаят, че Бог решава нещата. Щом Църквата най-после е започнала кампания, трябва да я подкрепим – Бог е с нас; кой е против нас? Или ще кажеш, че „Бог тук няма нищо общо“?… Хм.
Кадрите ще се развиват в движение; и няма да се започне повсеместно, а първо там, където има реална възможност; и после ще се напредва. Подозирам, че много „песимисти“ само се опитват под благовиден предлог да спрат нещата, преди още да са почнали. И аз имам твоите опасения; но те няма да ме спрат да съдействам всячески. Само ще внимавам и ще говоря за това, което може да се сбърка. Но Картаген… опа. 🙂 „Религия“-та – ТРЯБВА да се въведе в училищата. От нас, от нашата активност зависи да не допуснем луди и сектанти да учат децата. Не е утопия! Винаги има много „мъдреци“, които обясняват защо едно нещо „не е възможно“, докато най-после един „глупак“ се хване да го направи- тогава обясняват защо е възможно.
По принцип опасенията ти са верни. Дяк. А.Кураев говори за това във Варна и аз бях съгласен. Но ти по-добре кажи как да не допуснем криво преподаване от негодни учители, отколкото – че „не сме готови“.
Отче Стояне, желая ти много здраве и сили за да постигнеш това което си започнал да правиш от толкова години.
Мисля, че някои от посетителите във този форум имат нужда да прочетат още твои публикации за да разберат какво си направил до сега/по темата „Вероучение“/, откога го правиш и какви са резултатите от тази твоя дейност, за да разберат защо когато след толкова положени усилия никой не иска да те чуе на човек му се налага да изкрещи!!
написа: „Но ти по-добре кажи как да не допуснем криво преподаване от негодни учители, отколкото – че „не сме готови“.
какво да ти кажа?! смятам, че важна стъпка към решаването на всеки проблем е да осъзнаеш, че има проблем. иначе е трудно.
друго – не е подходящо сравнението с молитвата. личният духовен път си е едно нещо. там „не си готов“ в съвсем друг смисъл. тука става въпрос да влезеш в час и да учиш и възпитаваш духовно деца. така че да не започнат да уважават „лудите сектанти“ повече от тебе. това е съвсем друго.
и аз един примерен да дам: ще се оставиш ли в ръцете на лекар, дето не е готов, но разчита „да се развие в движение“. а по-ниски критерии ли прилагаме по отношение на душите; още повече – на детските. или пък заниманията в часовете нямат общо с душите, да питам и аз?
не е въпросът в това, че няма съвършено подготвен човек. това е знайно, както и – че всички да са много добре подготвени е невъзможно. но тук става въпрос за едни минимуми, които безотговорно се неглижират според мен. няма да се обосновавам тук, защото всеки пример в такъв контекст ще се приеме като обобщение, а не искам.
жалко е, обаче, че на всички опасения от този род се поставят кавички.
Преди 17 години съм чувал от наши митрополити, че Църквата не трябва да създава своя образователна система, защото това ще даде на държавата аргумента: „ето, вие си имате (неделни) училища, нямате място в държавните“. И така „на куц крак“ та до сега. Ако тези 17 години не бяха пропилени в търсене на „лоби в институциите“, сега щеше да е съвсем различно. А какво правим сега? Всичко е на парче – тука има, тука нема. Едни свещеници правят нещо, други – нищо. Едни епархии правят нещо – други нищо. Защо става така? Защото кампанията е сбъркана в зародиша си (Виж Иак. 4:3-4). Търсим генералното решение в това държавата да се намеси. И дано! Но ако държавата реши, тя ще го наложи не само във Варна, но и във всяко българско училище – и в Елхово, и в Телиш, и в Мраморен – без оглед на това дали сме готови или не. Там дето въпреки „тихата дипломация“ са свършили до сега нещо преко сили, това ще помогне. А там дето чакат наготово и да им дадат деца в класните стаи, ще я свършат същата, каквато и до сега…
България е светска държава и образованието е светско. Всякаква религиозна индоктринация на подрастващите е недопустима и всякаква религия трябва да бъде държана ДАЛЕЧ от училищата!