Религия и Вероучение

Идеята за въвеждане на предмет "Религия" в училищата отново породи спорове в обществото за това нужен ли е този предмет, как да бъде въведен, има ли ресурс за въвеждането му. Министър Даниел Вълчев дори постави въпроса дали с това няма да се натоварят допълнително учениците. Нека да започнем с това- каква е целта на образованието?

Първоначално това е било познанието – събиране на знания. Океанът от информация, който се е появил по-късно, е направил невъзможно събирането на цялата информация чрез образованието и тогава неговата цел се е преформулирала – създаване на навици и умения за боравене с информацията при необходимост. Днес, когато обществото стана мултикултурно, най-важно е умението да живеем заедно в такова общество и да се обединяваме около общи цели за да успяваме.

Моралните ценности на обществото са нещо невидимо, но те са всичко, на което се крепи то. Без тях обществото би се разпаднало. Тези ценности дава религиозната етика. Ето защо такъв предмет е от най-голямо значение-особено днес, когато обществото губи своите морални устои.

Религиозната етика извежда своята легитимност от Бога за разлика от антропоцентричните философии, които, бидейки атеистични, имат проблем със своята легитимност. Защо доброто е добро, а злото е зло е фундаментът, на който се гради общественият морал и се определят правилата в обществото. (Логиката на Петкан от" Робинзон Крузо", когато той дефинира, че: "лошо е, когато някой изяде Петкан, а добро – когато Петкан изяде някого" – е един добър пример за егоцентричния модел, към който неудържимо се плъзга и нашето общество и който може да бъде променен само чрез религиозно възпитание!) Вярата, че Бог е създал всички нас води до разбирането, че всички хора са братя. Те са създадени от Бог и са братя помежду си, следователно имат равни права (естествени права) и са свободни личности. Уважението към свободния избор е в сърцевината на Православието. Ето как теоцентричният модел е много по-хуманен от атеистичния.

Авва Доротей, който е живял през VІ век пише в своето шесто слово, че ако си представим хората в окръжност с център Бог, колкото по-близо са те един до друг, толкова са по-близо до Бога, и колкото са по-близо до Бога, се приближават един до друг.

Личната отговорност (като морална категория) също е заложена отдавна. Когато Моисей слязъл от планината Хорив със скрижалите, на които Бог бил написал 10-те заповеди, видял, че неговите сънародници са издигнали златен телец-идол, под чието лидерство да продължат, като друг решава вместо тях. Те не са искали да поемат своята отговорност в рамките на закона. Увлечения по служение на "златния телец" е имало често в човешкото история. Но истинска общност не може да се създаде без активно лично участие и поемане на отговорност от всеки.

Нужно ли е религиозно възпитание и образование на нашето общество?

Отговорът е положителен, но трябва да се подчертае, че не може да се очаква всичко да свършат училищата. Необходима е активна роля на вероизповеданията – на първо място Православната църква, на медиите, на неправителствените организации, чрез чиято дейност ще бъде направена една значима инвестиция в нашето бъдеще и в това на следващите поколения.

Образованието в България е светско, което не означава, че е атеистично – т.е. антирелигиозно. Обучението в училищата по религиозна етика, религиозна история би дало познание за вярата, а не вяра.

Ето защо предметът "Религия", който се определя като общообразователен предмет включващ история и философия на основните религии, трябва да бъде въведен в учебните програми като редовен предмет, каквито са математиката, химията, биологията. Това познание е необходимо на учениците. То засяга основите на обществото. Европейският съюз остава това на решението на всяка държава-членка, т.нар. субсидиарност. И всяка държава, в т.ч. и България, има право и трябва да реши сама – нужно ли и е такова образование или не. Дискусията за това как да се въведе този предмет, кой и как да напише учебниците, кои да са преподавателите и кой ще ги обучи, не трябва да се смесват с въпроса дали трябва да има такъв предмет.

Освен предмет "Религия" може да се въведе допълнително – като избираем предмет (свободно или задължително избираем) "Богословие" в разновидности – по желание на родителите. (Умишлено избягвам термина "Вероучение", тъй като се приема, че вярата се практикува в религиозните институции и училището не трябва да въвежда конфесионален елемент в своите програми.) Така учениците ще могат много по-задълбочено да възприемат ценностната система на избраното вероизповедание. Ще раздели ли това обществото – чрез въвеждане на този допълнителен час в седмичната училищна програма? Не смятам така!

Ето примерът на някогашния Пловдивски митрополит Кирил, прескочил оградата на училището, в което били събрани за депортация евреи, чиято вяра е различна. Или акцията против депортацията на евреите на 24 май на Екзарх Стефан? Уникален факт за времето на Холокоста, без прецедент в Европа. Такава позиция тогава съвсем не е била безопасна и тази защита на друговерците е била не теоретична – от някой кабинет, а с риск за собствения живот. Ето един достоен пример за православна етика. Или осъждането, но непреследването на еретиците през Средновековието – също без прецедент, по време когато кладите в други страни са пламтяли и на тях са изгаряни живи еретиците. Също такъв пример за солидарност и милосърдие, независимо от вярата на другите, е приемането на друговерците – арменци, бежанци от Турция! Това е станало именно поради уважението към свободния избор в православната доктрина. Поради православието и другите вероизповедания в България са станали по-толерантни. Това даже е много повече от толерантност. Това е приемане на нормалността на различието. Затова православието е против всяка човеконенавистна теория (като антисемитизма и ксенофобията, проповядващи омраза към хора за това, че са се родили такива каквито са), тъй като това е обида към Бог, Който е създал всички нас.

Дали тези светски предмети ще са достатъчни? Разбира се ,че не! Църквата трябва да играе ролята отредена й от Бог! Но тези светски предмети са една стъпка към целта-постигане на сплотено и успяващо общество.

* Авторът е бивш председател на Парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията 2001-2005 г.