Постоянното причастяване
Из книгата "Постоянното причастяване с пречистите Тайни Христови" от св. Макарий Нотарас, Архиепископ на Коринт, съставена от св. Никодим Светогорец, отпечатана за първи път във Венеция през 1783 от Анд. Вортоли, втори и трети път от Константин Дукаки, четвърти, а сега и пети път за обща полза на православните християни, от Сотирий Схина в град Света Лариса. Одобрена от Светия Синод на Еладската Църква. Издава се с препоръката и за чест на манастира “Св. Павел” на Света Гора. Преводът е направен от изданието на книгата от 1971 година във Волос от печатницата на ΥΙΩΝ ΣΩΤ. ΣΧΟΙΝΑ.
Глава І.
Относно това, че е необходимо Православните християни да се причастяват често с божествените Тяло и Кръв на нашия Господ
Заповядано е всички православни Християни да се причастяват често, на първо място от заповедта на нашия Господ Иисус Христос. На второ, от деянията и каноните на светите Апостоли и на свещените Събори, а и от свидетелствата на светите Отци. На трето място, от самите молитви, последование и свещенодействия на светата литургия и на четвърто, от самото Свето Причастие.
1. Преди да преподаде тайнството на Причастието, нашият Господ Иисус Христос казал: “А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Иоан, 6:51), което означава, че Божественото Причастие представлява за вярващите необходима и съставна част за духовния им живот в Христа. И понеже този духовен живот в Христос не трябва да гасне и да прекъсва, както казва ап. Павел: “Духа не угасяйте”(1 Сол.,5:19), а трябва да е постоянен и непрекъснат, така че живите да не живеят за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна за тях, пак според същия апостол. С други думи, за да не живеят вече живите егоистичен и плътски живот, а живот в Христа, както Той умря и възкръсна за тях, необходимо изискване е да е постоянно и онова, което е негова неразделна част – Божественото Причастие.
* * *
2. Светите Апостоли, следвайки тази заповед на нашия Господ, (виж Лук. 22:19 – бел. на прев.) в началото на проповедта, при първа възможност се събирали с всички вярващи на скрито място поради страх от юдеите, поучавали християните, молили се и извършвали тайнството, причастявали се те и всички събрали се, както свидетелства за това св. Лука в Деяния Апостолски. Той споменава, че три хиляди човека които повярвали на Петдесетница се кръстили, били с апостолите за да чуят тяхното учение и да се поучат, да се молят заедно и да се причастяват с Пречистите Тайни, за да се освещават и да укрепват по-добре вярата си в Христа. “И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите” (Деян. 2:42).
За да се съхрани това необходимо предание на Господа за по-късните християни и за да не се забрави през годините, апостолите го записали в своите осмо и девето правило, заповядвайки чрез ясна заповед и с наказание състоящо се в отлъчване, да не остава някой непричастен с Божествените Тайни, когато се отслужва Света Литургия: “Епископ, презвитер, или дякон, или някой от свещения чин, който не се причасти при извършване на приношението, да представи причината и, ако е уважителна, нека бъде извинен, а ако не представи такава, да бъде отлъчен от църковно общение, като такъв, който е причинил вреда на народа и е навел подозрение върху тоя, който е извършил приношението, като че го е извършил неправилно”. (Правила на Светата Православна Църква, София, 1936).
А в девето правило, те казват: “Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не достояват на молитва и св. причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в църквата”.
* * *
Затова и св. Иоан Златоуст, следвайки свещените канони на светите апостоли и на свещения събор, за което говорихме по-горе, и разсъждавайки, че всички литургически действия от Светата Литургия имат за цел причастяването на вярващите, счита за недостойни дори да влизат в храма онези, които отиват на литургия и не се причастяват. Светецът пише: “Виждам, че много пристъпват към Тялото Христово както дойде, от навик или задължение, отколкото от разум и размишление. Казват, че ако дойде времето на Светата Четиридесетница, в каквото и състояние се намира човек, може да пристъпи към св. Тайни. Същото е и когато дойде Богоявление. Но въпреки това, не времето прави човека достоен да пристъпи.”
* * *
Виждам, че по този въпрос има много аномалии, защото в друго време не пристъпвате [към св. причастие], макар и да сте чисти; а когато дойде Пасха, и да сте недостойни – пристъпвате. О, какъв навик! О, какви предразсъдъци! Напразна е ежедневната Жертва, напразно сме се изправили около жертвеника – никой не пристъпва. Не казвам това за да пристъпвате както дойде, а за да се подготвяте и за да сте достойни.
Не си достоен за Причастието? Тогава не си достоен да слушаш и молитвите; чуваш възгласа на клирика, който казва: “онези от вас, които са в покаяние, молете се [Бог да ви прости]”. Които не пристъпват, са в покаяние, а ти какво стоиш? Ако ти си в покаяние, не можеш да се причастиш; понеже онези, които не пристъпват, са в покаяние. За кого впрочем казва: “Пристъпете [вие, които сте] немощни [с] молитва, а ти стоиш дръзко? Но ако не си от тях, а от онези, които могат да се причастят, защо не се погрижиш за това? […] Помисли си, моля те!
* * *
Глава ІІ
За това, че е полезно и спасително честото причастяване със Светите Тайни
Преди християнинът да се причасти, по време на причастието и след това, той приема голяма полза от светите Тайни, както за душата, така и за тялото. Преди да се причасти, той трябва да направи подходящата подготовка, сиреч, да се изповяда на духовника си, да се разкае, да се поправи, да придобие внимание към себе си, да се пази от злостни мисли, доколкото е възможно и от всякакви други злини. При това се въздържа, моли се, бодърства и върши всякакви добри дела, като размишлява за страшният Цар, когото трябва да приеме в себе си. И разбира се, когато прецени каква подготовка си е направил, такава благодат му се дава и от Светото Причастие. Ясно е, че колкото по-често прави тази подготовка, толкова по-голяма полза ще има.
* * *
[…] Така че, без Светото Причастие, напразно се трудим. Много от нас често търсят в себе си много добродетели, мислейки че могат да се спасят с тях, без често причастяване, което е почти невъзможно, тъй като не искат да се подчинят на Божията воля и да се причастяват често, съгласно реда на Църквата, на всяка отслужвана Литургия, когато се събират в храма.
* * *
След като се е причастил, размишлявайки с какви страшни небесни тайни е влязъл в общение, внимава да не пренебрегне благодатта; страхува се и пази своите помисли [чисти], слага начало на по-праведен и добродетелен живот и отбягва, доколкото може, всяко зло. Когато се замисли, че след няколко дни отново му предстои да се причасти, удвоява вниманието си, прилага готовност към готовност, въздържание към въздържание, бдение към бдение, труд към труд, и се бори колкото е възможно. И сега е притиснат от две страни: едната –преди малко се е причастил, и другата – че скоро отново ще се причастява.
* * *
Глава ІІІ
ВЪЗРАЖЕНИЕ ПЪРВО
Има благочестиви християни, които не знаят Писанията и като видят някой християнин да се причастява често, те го възпрепятстват и упрекват, като казват, че това е само за свещениците; ако искаш да се причастяваш често, казват, стани и ти свещеник.
На такива ще отговорим не с наши думи, а с думи на Светото Писание, Свещените Събори, думи на някои светци и учители на Църквата. И казваме, че служението на свещениците се състои в това, да подготвят и предлагат Божествените Дарове, като органи на Светия Дух; и да предстоятелстват пред Бога за народа. Освен това, да изпълняват и други свещенодействия, които не могат да бъдат извършени от друг, който не е свещеник. По време на причастяването, сиреч, когато трябва да се причастят, няма никаква разлика между свещениците и миряните, или монасите. Освен единствено това, че свещениците преподават Тайните а миряните ги получават; и че свещениците се причастяват в светия олтар, непосредствено от чашата, без лъжичка, а миряните и монасите, извън олтара и чрез лъжичка.
Удивлявам се и недоумявам, ако се намират такива свещеници, които връщат пристъпващите към Тайните. И даже не се замислят, че лъжат с думите, които самите те казват. Понеже самите те в края на литургията призовават на висок глас и поканват всички вярващи с думите: “със страх Божий, вяра и любов пристъпете”, или, приближете се за да приемете Тайните; и след това, пак самите те да се отричат от своите думи и да прогонват идващите за Свето Причастие. Аз не зная как да нарека това безредие.
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЧЕТВЪРТО
Отново някои говорят, че ето, св. Мария Египетска и много други пустинници и аскети, само веднъж през целия си живот се причастили и това не им попречило да станат светци.
На тях ще им отговорим, че нито пустинниците са управлявали Църквата, нито Църквата е създала каноните за еримитите, както казва Апостолът: “Законът е установен не за праведник, а за беззаконници” (1 Тим.1:9). Освен това, ако тези пустинници са имали възможността да се причастяват, но не са се причастявали, то те се осъждат като нарушители на свещените канони и като пренебрегващи Божествените Тайни. Ако не са имали тази възможност – то те са невинни.
ВЪЗРАЖЕНИЕ ПЕТО
Някои казват, че Светото Причастие е нещо велико и страшно и за него е необходим живот свят, съвършен и ангелски.
Че тайнството на Божественото Причастие е велико и че за него е необходим живот свят и чист, никой не се съмнява. Но при това, думата “свят” означава и много други неща. Свят е само Бог, понеже светостта му е естествена, а не придобита. А хората, които са се удостоили със Свето Кръщение получават святост поради присъствието на Бога. И затова се наричат свети, понеже са приели освещаването чрез благодатта на Пресветия Дух, от възраждане свише. При всичко това, понеже са се причастили със Светото Тяло и Кръв на нашия Господ, получават винаги освещаване от божествените тайни, и колкото [повече] се приближават към Бога, чрез спазване на Господните заповеди, толкова повече осветени, се извисяват в светостта. Които пък се отдалечават от Бога чрез незачитането на заповедите, толкова изостават в светостта и [биват] завладявани от страстите и злото се увеличава в тях. Понеже злото не е друго, освен лишение от добро.
Не е дързост да се пристъпва често, а е недостойно дори веднъж в годината да се пристъпва. Ние сме толкова безумни и окаяни, че извършвайки хиляди грехове през годината, въобще не се погрижваме [да ги изповядаме], мислейки че за нас е достатъчно да не се осмеляваме често [да се причастяваме] и пропускаме Тялото Христово, поругавайки Го [по този начин].
ВЪЗРАЖЕНИЕ ДВАНАДЕСЕТО
Някои се скандализират, понеже не скланяме за нещата които ни казват, и разбира се, със забраната за постоянно причастяване добавят в защита и следните три неща: Първо, че каноните и заповедите са под властта на архиереите. Второ, че ние не трябва да изследваме [εξετάζωμεν] архиереите , учителите и духовните наставници [πνευματικούς] за онова, което ни казват, а само да се подчиняваме на всичко с простота. И трето, напомнят апостолските думи: “Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни” (Евр. 13:17).
За тези три части на възражението, ние няма да кажем нищо от себе си, за да не предизвикаме у някой объркване и смущение. Да замълчим обаче на тези неща, мисля, че ще навредим на душите. Затова нека видим какво казват светците, за да не се оплаква никой.
На първата забележка отговаря св. Василий Велики: “Ако Сам Господ, в Когото е Благоволил Отец, в Когото са всички съкровища на мъдростта и тайни на знанието; [Който] всяка власт и всеки съд е приел от Отца, [ако Сам Той Казва] “заповед получих от Отца Си” “що да кажа и що да говоря” и отново “И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец”, а и Светият Дух ако не говори от Себе Си, а каквото чуе от Него това казва, колко повече за нас благочестиво и сигурно е това да казваме и да правим?” (Слово за вярата).
* * *
Относно второто, както казват, да не изследваме архиереите, учителите и духовниците, но да се подчиняваме на всичко, Св. Василий отговаря: “Необходимо е началстващия в словото с много обмисляне и изпитване да прави и да говори, с цел благоугаждане на Бога, като длъжен да бъде изпитан и засвидетелстван и от онези, които са му верни”.
И пак [казва]: “Онези от слушащите, които са образовани в Писанията, да изпитват [δοκιμάζειν] казаното от учителите; и онова, което е съгласно с Писанията, трябва да се приема, а онова, което им е чуждо, трябва да се отхвърля; и онези, които настояват на това учение, трябва съвършено да се отхвърлят”. И отново: “Необходимо е всяко слово и елемент [на вярата] да се засвидетелства с боговдъхновеното Писание, за да бъдат узнати добрите и отхвърлени лукавите”.
* * *
На третото възражение отговаря св. Иоан Златоуст: “Навсякъде анархията е зло, тя е причина за много беди, безпорядък и ядове. Не по-малко зло е и неподчинението на началстващите. Но може да ни се каже, че има и трето зло, – когато началстващият е зло. И аз видях такова; а това зло не е малко, но е много по-зло от анархията. Най-добре е да не бъдем под никакво началство, [отколкото] от лошо да се ръководим. Защото в [първия случай човек] много пъти е в опасност и много пъти може да се спаси, а този [вторият], винаги е в опасност, защото го водят към пропаст.
ВЪЗРАЖЕНИЕ ТРИНАДЕСЕТО
Някои казват, ето, ние спазваме заповедите на Господа и се причастяваме два и три пъти в годината, и това е достатъчно в наша защита.
На тези хора ще отговорим, че и това е добро и полезно; а да се причастяваш по-често е много по-добре, понеже колкото повече се приближаваш към светлината, толкова повече се осветяваш. Колкото си по-близо до огъня, толкова повече се затопляш. Колкото повече се доближаваш до светостта, толкова повече се освещаваш. Братко, ако си достоен да се причастяваш два или три пъти в годината, ти си достоен да се причастяваш и по-често, както казва и свети Иоан Златоуст, подготвяй се внимателно и не губи това достойнство. При това, какво ни пречи да се причастим? Нашето безгрижие и леност, които ни побеждават и така не се подготвяме колкото е възможно, за причастие.
* * *
Не ми казвай, че си постил, а трябва да ми покажеш, че ако си постил, [си постил] според Божия заповед. Понеже ако не е по Божия воля, този пост е по-лош и от пиянство. Защото трябва да гледаме, не само какво правим, но и за какво го правим. Защото направеното по Божията мисъл, дори да изглежда лошо, е много по- добро от всичко; което не се прави по Божията мисъл, дори да изглежда че е добро, е много по-лошо от незаконното. Тъй като нещата не са добри или зли сами по себе си, а решенията на Бога ги правят да са добри или лоши.
* * *
Затова трябва сега да се причастим, преди да дойде онзи час; трябва да оставим желанията на дявола и човешките обичаи; трябва да вършим Божията воля и подготвени с необходимата подготовка, да се причастяваме често с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос, за да укрепваме в благодатта Божия чрез Светото Причастие; и укрепнали така всеки ден да вършим на земята волята Божия, блага и богоугодна, съвършена, както я вършат и ангелите на небесата. А ако някои ни възпрепятстват, имаме дълг към нашите духовни наставници да ги молим с горещи сълзи на очите до онзи момент, докато ги убедим по всякакъв начин да ни допуснат, така че да се удостоим да приемем обручението на Духа в сърцата ни със съвършено съзнание. И тук и там да се удостоим да славим заедно с ангелите и всички светци Отца и Сина и Светия Дух, в Единната Троица, безграничния и съвършен Бог, в нескончаемите векове на вековете. Амин.
Превод от гръцки: Тодор Енчев
Списание Мирна, бр 17 [поръчай]
Следвайте ни
Най-накрая и нещо истинско! Най-накрая нещо прекрасно в този сайт! Честно казано ми беше писнало да чета простотиите за календари и тем подобни неща! ЦЪРКВАТА Е ЕВХАРИСТИЙНО СЪБРАНИЕ НА ВЕРНИТЕ, А НЕ КАЛЕНДАРСТВАЩА СЕКТА, В КАКВАТО ИСКАТ ДА Я ПРЕВЪРНАТ ЗИЛОТИТЕ!
Naj posle. Viwi i zdrawi da ste . Daj Bove da izlezne taq kniga na pazara. 6toto sme si umrqli prawi :))))
Драги Лъчо,
При все, че и аз не намерих нужната висота в площадното надприказване за календара, не мога да се съглася с гръмогласното Ви изречение: „ЦЪРКВАТА Е ЕВХАРИСТИЙНО СЪБРАНИЕ НА ВЕРНИТЕ, А НЕ КАЛЕНДАРСТВАЩА СЕКТА, В КАКВАТО ИСКАТ ДА Я ПРЕВЪРНАТ ЗИЛОТИТЕ!“
Църквата е действително евхаристийно събрание, но точно календарният проблем превръща евхаристийността в сектантств или отпадане от православното единство, защото Православният календар не е римо-католическия и протестантският. По-просто казано, що за единно семейство може да изградите, ако част от домашната Ви църква празнува с еретиците, а другата празнува с едноверните си. Двойният празник ще обезсмисли таинствеността и ще лиши трапезата от нейната душеспасителна таинственост. Няма никакво съмнение, че след топлохладното усвояване на западния календар ще се копира и западното изхвърляне на богослужебната мистичност и рано или късно ще зацарува същата мерзостна небрежност към светинята.
С риск да бъда оплют от разколниците, които са окупирали този сайт, ще кажа следното:
Един тук оплаква „западното изхвърляне на богослужебната мистичност и… същата мерзостна небрежност към светинята“. Не съществува единно понятие „Запад“. Римокатоличеството има такава задълбочена мистика, от каквато вие нямате понятие. Има и мощи, и нетление, и чудеса – факти, които обезсмислят вашата омраза и налагат да се отнасяме по-внимателно с проявите на Божията благодат в така мразения от вас „Запад“.
„Отците били забранили промяната на Триода“. Този Триод да не е паднал от небето? Той се оформил през вековете с многобройни наслоения. Аз съм откривал в някои песнопения чисто еретически идеи. Техни автори са императори и патриарси, анатемосани от Църквата (Лъв ІІІ, Сергий и пр.). Тази „забрана“ за промяна на Триода е чисто субективна и рано или късно ще бъде преодоляна, защото е нелепа. Разберете, че буквата убива, а духът животвори.
@ Дон Кихот. Уважаеми г-не, внимавайте като наричате някого разколник, защото след това ще се наложи да го доказвате и ще се поизложите!
Римокатолическата мистика е станала толкова дълбока, че съвсем е затънала. Такава „мистика“ не спасява, а прелъстява. Тя отдавна е навлязла в „дълбините сатанински“ и се е удавила в тях. Нетленните им мощи пък са на светци отпреди Отпадането. А чудеса има и в будизма. Благоговението, с което припадате по Римската блудница избива на пубертетски трепет. Владейте се малко, че не ви отива.
Относно Триода, не сте вие човекът, който ще каже, дали да се променя или не. А колкото до „еретическите идеи“ това е поредното ви голословно твърдение. За да не празнословите ще е добре да го докажете с някой цитат. В противен случай ще излезе, че злословите. Впрочем не очаквам друго от човек не помирисвал всекидневно богослужение, откакто е постриган за монах, а може би и от преди това. Вашите студенти казват, че нямате навик да служите или може би лъжат…
Ако трябва да служа с вас, по-добре наистина да стана будист. Вие сте петата колона на псевдоепископа Фотий в БПЦ. За вас е писал не друг, а ап. Петър (2 Петр. 2:21). Дерзайте!
Отец Божидаре,
В случая Дон Кихот е абсолютно прав. Западното християнство е не по-малко вярващо, искрено, човеколюбиво и заслужило, отколкото източното. Църквата е тук за да води човека към спасение и това спасение според свещените текстове и опита на вярата се състои в разностранна дейност, осъществена от човек, който има връзка с Бога. Как БПЦ и старостилието доказват своята връзка с Бога? Интересно за какво са службите, като Църквата няма дейност, която да накара човек да повярва чрез примери на милост, истина, справедливост и любов. Канонът е ненужен, ако Църквата е една мистико-ритуална общност, която не води към почитта към истинския Бог. Комунизмът показа, че и без да ходи на служби човек може да намери пътя към Бога, Който е милостив и човеколюбив и не е църковна идеология, която прави от старостилната ревност оръжие против западната цивилизация. От текстовете в портала стигам до извода, че имаш проблеми със самопреценката си и любовта, която е основа на вярата.
Отец Божидаре,
Правя втори коментар, защото не живеем в Средновековието, когато Църквата е била цензор на информацията и владетел на образованието. Интересно е как старостилието доказва връзката си с Бога, което е единственият сериозен мотив човек да приеме доводите им? Вярата се доказва със слово, с дела, с грамотност, с обяснение на света, с примери на истина, милост, справедливост, съпричастност и състрадание, за да може чрез грижата за човека да въздадем слава на Спасителя и да му се уподобим. Та извън тайнствата, които са непроверими от сегашното знание на човечеството как старостилието доказва връзката си с Бога? Чрез слово и текст ли – вж. цялата неправославна и светска литература, която е в пъти по-качествена от елементарните текстове на старостилците. Чрез чудеса ли – какви чудеса стават по време на службите им ? Чрез проповеди ли – вж.проповедите на протестанти и католици Чрез изцеления и благодатни намеси в живота на хората ли? Отче, как доказвате връзката си с Бога?
„Относно символният момент в причастието“:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=pravoslavie&Number=1950434894
Ако не се отчита този момент, рискът да се изпадне в прелестта на [b]“ритуалопричастопоклонничество“[/b] е съвсем реален!
Дон Кихот, не е сигурно, че не сте будист. Нали сам си признахте, че медитирате? Ние православните служим утринна и вечерня, докато вие медитирате. Наистина няма как да съслужим заедно, защото не се занимавам с подобни практики. Колкото до Фотий – той няма нищо общо!
Чингис, от текстовете ти в портала, (когато въобще се случи да ги прочета) оставям с впечатлението, че имаш проблем с понятийната система. Така че, с теб нямаме дори обща база, на която да се опрем и дискутираме. Моля те, спести ми тромавите си, безмислени и несвързани бълнувания, които пробутваш като дълбокомъдрени разсъждения!
Разсъждавате първосигнално. Щом чуете думата „медитация“, скачате като бик на червен парцал. Има много видове медитация или съзерцание – и християнска, и нехристиянска. Какво е исихазмът, ако не медитация par excellence?
Отец Божидаре,
Слава Богу грамотността ти е стигнала, за да разбереш, че мащабът на моето мислене и изразяване – оценка на хора които ме познават и които имат по две-три висши образования, е прекалено голям, за да можеш да спориш с мен. Та въпроса ми е за връзката ти с Бога, първо защото религия на български значи връзка с Бога и второ, защото имаш проблеми със словесността, мисленето и начина на изразяване, та единствено ти остават службите, както и на старостилието. Впрочем службите им са на нивото на отличник в езикова или математическа гимназия, които са сериозните училища у нас, както и светските специалности в Университетите, където се насочват по-интелигентите хора. Защото ако оставим аксиомното доверие в православието и като сравним дейността на католици и протестанти и като оставим настрана тайнствата се вижда колко БПЦ е неподготвена за да води изключително важната си дейност, която християните по света водят. Вяра се брани със слово и дело, а не с мънкане пред олтара.
До Дон Кихот и chingis, аз живея на Зпад и мога да ви кажа, че следя отблиза как стоят нещата в римо-католическата църква. Тя се е превърнала отдавна в една бюрокративна машина за пари, имат даже Католическа здравна застраховка и тем подобни, даже записват кой колко пари дава по време на месите им. Всичко е супер изкуствено там, има енории, където ходят само богати и са като един вид затворени кръгова, в които не пускат други, което е в разрез с всякакви дефиниции за Църква, да не говорим, че Рим не е „Вселенска“, а Православната е Вселенската. Да не говорим за „непогрешимостта на папата“, докато в Православната, Апостолска Църква от съвкупното свидетелство на епископите изтича постоянното и повсеместно свидетелство на Църквата за вероучението.Тя е съборна и вселенска затова, защото се управлява съборно и е предназначена да се разпространи по цялата вселена и да съществува през всички времена до свършека на света.
Римската църква отдавна се е отклонила в ерес и нововъведения. Главната ерес на тази църква, не по същество, а по действие, е измисленият догмат за главенството на папата или, по-точно, горделивото търсене на власт от Римските епископи над другите четирима Източни патриарси. Съборната Източна Църква е прекъснала общението с поместната Римска църква, като с отпаднала от истината и от правилата на Съборната Православна Църква. В този ред на мисли може да се заключи, че Църквата е само ЕДНА, защотото и Истината е една, както и полуистината не е Истина, а е лъжа, така и Иисус е глава на една Вселенска и Апостолска Църква, където всички йерарси са равни, няма гордост и единия да каже, че е повече от другия както се е получило с Рим в продължение на векове. Защо? Защото римо-католиците възприемат папската власт мистично, а Църквата, живия организъм, носител на истинския мистицизъм, те свеждат само до едно юридическо тяло, един вид църковна държава, управлявана автократно от папата.
Папството изпада в грях като посяга на това, което принадлежи единствено Богу и на Светия Дух, обитаващ Църквата. Така например в известието от 1922 г. по повод избирането на папа Пий ХV, Ватикана пише: „Щастлив е Рим, понеже той единствен притежава две дарохранителници: евхаристичната дарохранителница, в която Иисус Христос притворява Себе Си и по този начин Се придава на всички сърца, и Ватикана, където Иисус, чрез устата на папата, проповядва Словото на Истината, неизменно и непогрешимо.“Догмата за папата като „наместник Божий“, който в някои случаи дори има претенциите да иззема функциите на Бога и да Го засенчва, се явява фундаментална за цялостното учение на римо-католицизма. По своята същност то изцяло противоречи на Евангелското и апостолското учение и за Църквата, и за познаването на Истината.