Светото Причастие



Светото Причастие



БЛИЗКИ ТЕМИ:

12 коментара

  1. mirko каза:

    еехх… изглежда редакторът е пристрастен и си човърка … което не е лошо ако е прав, но много едностранно е подходил… сякаш има някой не иска да се причастява всеки път … то ако някой се въздържа от такова велико и благотворно тайнство определено си има причина… но с едностранно разглеждане на проблема няма да се види.. дали не би било по добре за хората да се вгледат в останалата част от живота на древните християни? Защото причастяването е завършека на пълнотата на живота им в Христа. Кой днес продава апартамента си за да нахрани бедните или няма сираци в домовете и хора които живеят в нищета… Или това не ви звъчи за тези времена? Представете си остналата част от живота ви да е такава и тогава и се причастявайте като тях… Мога ли аз да гледам навсякъде порнография да, не само да не се сещам за Бога, а цял ден да прекрвам в светски грижи, ниски страсти, похот, блуд, гняв, самолюбие и гордост, да заспивам с тях, а на следващата сутрин да пристъпя към Чашата с Христовата плът? Няма ли това да е светотатство а аз да пия моето осъждане? За себе си от опит знам какво се случва тогава… и не го препоръчвам на никого. Никога не може да бъдем достойни и може би само покаяните при ншия живот ни спасява Тайната да не ни изгори… а ние не живеем в покаяние и ако сме опредили период в който да постим то е точно за да се подготвим като си дедем шанс на поне на това състояние да се доближи до нас

  2. Мия каза:

    Всеки е свободен да избере ще води ли духовна борба със себе си, или ще си живее с греховете…Материалът е много полезен.Необходимо е да се стремим към Причастието, като помощ Божия в борбата с греховете ни.Чела съм, че св. Серафим Саровски също е обръщал внимание за опасността да слушаме гласа, който ни плаши с нашето недостойнство… е

  3. toshev2006 каза:

    Хубаво се е изказал Митко.Защо като се разглежда темата за Св.Евхаристия все се набляга на това, че трябва редовно и постоянно да се причастяваме? то от само себе си е ясно ,че чрез причастяването се приобщаваме с благодатта Христова, ще рече с благодатта на Св.Дух.Защото според Св.Отци до 4в., Христовата и на Св.Дух благодат е едно и също.
    По важно е кой, как и кога да пристъпва към Тайнството. Това е пастирологичен въпрос и е нещо, което се върши изцяло по преценка на духовника-изповедник.Един може да е в такова душ.състояние,че да е готов ежедневно да се причастява, друг пък по-рядко.това се разглежда индивидуално.
    Ясно е, че чрез темата за редовното причастяване се цели омаловажаването на тайнството Покаяние /Изповед/. В кн“Дидахия“-се споменава, че преди причастяване, епископът публично е изповядвал християните, и тогава ги е допускал до причастяване-Винаги по този начин, макар и всяка неделя!/Дид.-ХІ.І-с.43/Св.Симеон Нови богослов казва, че причастяването става не само с условие на покайно разположение на сърцето, но винаги „след като /християнина/ получи опрощение на греховете от дух.отец и възприемник“/Наставл. за дух.жив.с.199/.
    Та когато редовно се изповядваш, тогава и редовно може да се Причастяваш.
    Относно поста, пак с благословението на духовника. Защото за рядко причастяващите се е нужен специялен подготвителен пост, освен сряда и петък, през цялата година, както и останалите пости.
    Смирението и послушанието са повече от всичко.

  4. toshev2006 каза:

    Хубаво се е изказал Митко.Защо като се разглежда темата за Св.Евхаристия все се набляга на това, че трябва редовно и постоянно да се причастяваме? то от само себе си е ясно ,че чрез причастяването се приобщаваме с благодатта Христова, ще рече с благодатта на Св.Дух.Защото според Св.Отци до 4в., Христовата и на Св.Дух благодат е едно и също.
    По важно е кой, как и кога да пристъпва към Тайнството. Това е пастирологичен въпрос и е нещо, което се върши изцяло по преценка на духовника-изповедник.Един може да е в такова душ.състояние,че да е готов ежедневно да се причастява, друг пък по-рядко.това се разглежда индивидуално.
    Ясно е, че чрез темата за редовното причастяване се цели омаловажаването на тайнството Покаяние /Изповед/. В кн“Дидахия“-се споменава, че преди причастяване, епископът публично е изповядвал християните, и тогава ги е допускал до причастяване-Винаги по този начин, макар и всяка неделя!/Дид.-ХІ.І-с.43/Св.Симеон Нови богослов казва, че причастяването става не само с условие на покайно разположение на сърцето, но винаги „след като /християнина/ получи опрощение на греховете от дух.отец и възприемник“/Наставл. за дух.жив.с.199/.
    Та когато редовно се изповядваш, тогава и редовно може да се Причастяваш.
    Относно поста, пак с благословението на духовника. Защото за рядко причастяващите се е нужен специялен подготвителен пост, освен сряда и петък, през цялата година, както и останалите пости.
    Смирението и послушанието са повече от всичко.

  5. Idiot каза:

    Моето скромно мнение е, че трябва да се причастяваме колкото си може по-често. Намерих в И-нет апостолските правила. Там пише, че християнинът трябва да се причастява след всяка Св. Литургия, иначе се отлъчва. За последното не съм сигурен. До сега не съм чувал или чел мнение на никого с епископски сан (епископи, митрополити, патриарх). Мисля, че Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит г-н Неофит, в качеството си на Почетен председател на духовно-надзорния съвет на Православие.бг, би трябвало да вземе отношение по този въпрос. Така е, защото Господ Иисус Христос е завещал ръководството на земната половина от църквата на апостолите, които от своя страна, са я предали на епископите, които на практика са тези, които осъществяват всяка власт в църквата. Те имат повече благодат от нас миряните и те трябва да кажат. Дано Господ им даде мъдрост, та и те да дадат на нас.

  6. Искра каза:

    Виждам, че вече Тошев е повдигнал въпроса. Не знам как е в Света гора, но тук преди пристъпване към Чашата ни питат „Изповяда ли се?“ Всички сме грешни и ако ще се причастяваме всяка неделя, ще намерим и какво да изповядваме преди това. Чудно ми е, обаче, че този въпрос дори не се и споменава в статията.

  7. Владислав каза:

    Според мен, разбира се- не съм авторитет, но така мисля;и си имам основания. В нашата енория имаме възможност да се изповядваме всяка събота. Слава Богу! А другаде? Май не навсякъде?
    Ако ти стискат гушата, как ще ти дадат да ядеш? Намират ли винаги време отците ни да „слязат“ до нас грешните и да ни изповядат?

    А по отн. на достойността и недостойнството, светостта и нечистотата… Кое е вярно: светинята ли освещава грешника, или грешникът омърсява светинята? Причастието ли помага на човека, или човекът похабява и омърсява причастието? Светената вода ли освещава нечистите места, или нечистите места поругават светената вода? В крайна сметка, кой е по-силен: Бог или човека? Бог или сатана? Ако толкова се плашим да не измърсим водата, когато се мием, защо не си ходим мръсни? Но не, мием се. Но водата наистина се измърсява. А Божиите тайни?…
    Когато имаме пред себе си непобедимата Божия благодат си мислим, че тя е крехка като яйчена черупка, ранима като сърце на девойче, лесно-омърсяема като… хирургичен памук. Точно тук са моите силни съмнения… Ако Господ толкова се страхуваше да не би случайно да бъде поруган, нямаше да слезе при нас. А той го направи (и съответно наистина биде поруган)- за да ни спаси. „Омърсен“ ли е сега Той, или поруган? Всеки е чувал, че „Бог поруган не бива“.
    А дали ще ни бъде на нас самите от полза светинята? Е,който се мие през пет минути с „каша“, ще си нарани кожата. И за да не би да стане това- да се мие веднъж годишно? Не прекаляваме ли?

  8. bobby каза:

    еехх… mirko, помислих си че от вниманието ти са отбягнали някои фрагменти от текста по-горе и затова исках само да ти обърна внимание върху тях, защото сметнах, че имат пряко отношение върху коментара ти : „Затова някои, …, твърдят, че трябва да станеш светец и едва тогава да пристъпиш към причастие. Но как може да станеш светец без средствата на освещението, т.е. без Тялото и Кръвта Христови, които освещават и укрепват в подвизите ни към достигане на святост?“ . И тъй като и през I и XXI век светът си лежи в зло и ние неизбежно ежедневно падаме в неговите съблазни волно или неволно, „…нека побързаме да се поправим и да се върнем в обятията на Небесния Отец, както са направили всички грешници.“. Затова „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете“ – това иска от причастниците Господ, и по този начин да се опълчим серщу „дявола (който) не понася това Тайнство, защото знае от многовековния си опит, че то е главното средство, чрез което християните се съединяват с Господа.“. Бог да е с теб!

  9. popov9333 каза:

    еехх.. mirko, прочети още веднъж началото на статията и ще разбереш кой е пристрастен към тебе и твоята душа
    еехх.. Искра, какво си чела, цитирам от статиятя:
    „Преди приемането на светите Тайнства е необходимо искрено да се изповядаш и да получиш от Бога, чрез духовника си, опрощение на всичките си грехове. С всички да се примириш и да няма никаква вражда и злоба, и на всички да простиш. Защото враждата и злобата са велико препятствие към приемането на светите Тайнства, така че никакви молитви, никакви пости не могат да ги унищожат. „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 5:23, 24). Също така трябва да имаме благоговение, страх от Бога и вяра, защото и свещеникът, призовавайки вярващите чеда на Църквата към Чашата, казва: „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете“ – това иска от причастниците Господ. Със страх и трепет, т.е. с благоговение сякаш пристъпваш към самия Иисус Христос – молейки Господ за Неговата милост.“
    еехх отец toshev2006, Горко! ЦАРЯ ДАВА а падаря недава. Що е то?

  10. bobby каза:

    моля toshev2006, ако е възможно да ми обясни откъде е „Ясно…, че чрез темата за редовното причастяване се цели омаловажаването на тайнството Покаяние /Изповед/.“. Да не би т,нар. „омаловажаване“ на тайнството Покаяние да произтича от думите на автора на статията: „Преди приемането на светите Тайнства е необходимо искрено да се изповядаш и да получиш от Бога, чрез духовника си, опрощение на всичките си грехове. С всички да се примириш и да няма никаква вражда и злоба, и на всички да простиш.“?! А колкото до това дали „смирението и послушанието са повече от всичко“, може и да греша, но лично аз мисля, че любовта е повече от всичко и трябва да е в основата на желанието ни да пристъпваме към Тялото и Кръвта Христови. Ако всеки от нас си спомни колко силно и неустоимо е желаението да бъдем все по-често с любимия ни човек, може би ще ни е по-лесно да направим паралел и да разберем любовта и желанието за по-често общуване с Извора на живота и Този, който ни възлюби до смърт.

  11. toshev2006 каза:

    Някои от коментиращите, явно не са разбрали какво казвам.Аз потчертавам това, че Тайнствата се извършват от пастирите и те единствени са упълномощени да се разпореждат с Божията благодат преподавана на вярващите.Ако някой иска да се причастява-никой не му пречи.По -добре е, обаче, преди това да го върши със посъветване с духовник.Това означава, че послушанието и смишрението са над всичко.Ти може да се чувстваш чист, и в нищо да не те смущава съвестта, но поискай благословение за за пристъпиш към Светинята. Друг е въпроса, че Св.Причастие не освещава всички, които го приемат, а на някои им е като „огън всепояждащ“, заради скрита или неосъзната греховност.Бог не е осквернен от това, че някой се причастява неподготвен и недостоен, това е само в ущърб на нехайния християнин.Искам също да попитам, колко процента от присъстващите на Св.Литургия са наистина християни с високо съзнание и нужно благоговение, че да пристъпват редовно към светинята? В една болница лекарят се разпорежда, кой и как да се лекува, за да оздравее.Така и право на сквещеника е да преценя кой, кога и как да се освещава със Св.Причастие.Всъщност всякакъв род мои обяснения или на някой друг, дори идуховник, не струват нищо пред напътствията дадени по този въпрос от съвременните Св.Отци като Св.Игнатий и Св.Теофан Затворник Те трябва да са авторитета за съвременния грешник, не аз или някой самоизтъкнал се богослов.А някои все си мъдруват…

  12. safa каза:

    Ieromonah Nikolai,mnogo podrobno i iasno s argumenti ot slovata na svetite otci i Sve6enoto Pisanie ni podtikva kam edin po strog samokontrol na na6ite misli,dumi i dela saobrazeni s Bojiite zapovedi.Edvali ima hristianin,koito kato se podgotvia za Sv.Prichastie ne se pritesniava i strahuva ot Izpovedta i se stremi pone v tozi podgotvitelen period da darji savesta si budna.A ako ima blagoslovenieto na duhovnika si da priema Sv.Prichastie vsiaka sedmica kakvo se poluchava togava?!Spored men nai napred nashite klirici triabva da vzemat edinno reshenie po vaprosa,za da se spre tazi lutavica ,a do togava za nas ostava poslushanieto.

Споделете в социалните мрежи