Израелец става бежанец във Франция заради православната вяра на семейството му

Източник: Bella Ciao

За първи път френската съдебна система признава статут на бежанец на израелски гражданин заради преследване на религиозна основа в родината му. Решението е необичайно, като се има предвид, че Израел се счита за „единствената демократична държава в Средния изток”.

Руският евреин, чиято самоличност не се съобщава, е станал заедно със семейството си жертва на садистични, расистки и ксенофобски действия от страна на израелската администрация и местната общественост, започнали от имигрирането му в Израел през 1999 година.

Причината за всичко това е, че съпругата и дъщеря му, които са от православно изповедание, отказват да приемат юдаизма. Детето е системно подлагано на унижение в училище, затова че носи кръст. През 2000 година семейството е принудително изселено в друг град, където на следващата година момичето става жертва на терористичен атентат, в резултат на което остава инвалид. От този момент нататък започват безкрайните и безуспешни опити на семейството да реши проблемите си с местната и държавната администрация. На детето е отказан паспорт, под претекст, че не израелска гражданка, а „временно пребиваваща”. Едва след няколко вестникарски публикации властите обръщат внимание на случая и й издават инвалидна карта, която само частично покрива разходите, свързани с физическите й увреждания. Тъй като момичето отказва да посещава учебните занятия заради постоянните издевателства от страна на съучениците си, родителите са заплашени с лишаване от родителски права, ако детето им не се върне в училище. На бащата обясняват, че всички проблеми могат да бъдат решени, ако дъщеря му приеме юдаизма. След застъпничеството на един депутат и една асоциация, детето се връща успешно в училище през декември 2002 година, но тогава местният образователен инспектор подема акция двамата родители да бъдат лишени от родителските им права.

Два месеца след това те са разпитвани от местните органи на полицията. Руският евреин подава жалба до Вътрешното министерство срещу техните действия, както и срещу тези на образователния инспектор. В резултат, семейството започва да получава заплахи по телефона и листовки с антихристиянско съдържание, принуждаващи го да оттегли жалбата си. Полицията не обръща внимание на оплакванията, а натискът момичето да промени вярата си продължава. През юни 2003 година отнемат инвалидната карта на детето, въпреки че здравословното му състояние се влошава. На следващия месец конфискуват паспортите на родителите и им заявяват, че съдът ще вземе окончателно решение за лишаването им от родителски права и за изпращането на дъщеря им в интернат. Страхувайки се за сигурността си и боейки се да не бъде преследвано в Израел, семейството напуска страната и търси политическо убежище във Франция.

Комисията за убежище на бежанците, занимаваща се със случая, е установила, че всички тези факти, произтичащи от силния религиозен натиск от страна на различни власти върху детето, са накърнили тежко основните граждански права на семейството и са го поставили в ситуация на постоянна несигурност, като са му попречили да води нормален живот в страната, чиито граждани са били. В резултат на това, по силата на Женевската конвенция, Комисията е признала статута на бежанец във Франция на руския евреин имигрант и на неговото семейство.