Празнична света Литургия в чест на канонизацията на св. Калиник, митрополит Едески

На 23 юни 2020 г. Св. Синод на Константинополската патриаршия канонизира светия архиерей Калиник, Митрополит Едески. Мощите му бяха тържествено открити и поставени в катедралата „Покров на Пресвета Богородица“ в Едеса през октомври. Миналата седмица неговото прославяне сред светците беше официално отбелязано в Едеса с участието на редица архиереи от Константинополската патриаршия и Гръцката православна църква.

Вечернята на 14 октомври бе отслужена от митрополита на Саранда Еклисиес – Андреас (Софианопулос) в съслужие с още 11 архиереи. На службата присъстваха роднини на св. Калиник и местни официални лица.

По време на службата бяха прочетени Патриаршеския и Синодален акт за канонизация на св. Калиник от Константинополската патриаршия и Посланието на Св. Синод на Гръцката православна църква за канонизацията.

В своята проповед митрополит Андреас подчерта високите добродетели на великия светител. Шествие със скъпоценните реликви и иконата на светеца беше проведено в църквата в края на службата.

Честването започна рано на следващата сутрин с Празнична утреня, отслужена от Халкидонския митрополит Емануил. Коливо в чест на св. Калиник беше благословено по време на службата. В своята проповед митрополит Емануил подчерта, че светият архиерей е прекарал целия си живот в свято служение на Църквата.

Св. Калиник (в света Димитриос Пулос) е роден в село Ситаралона в Агринио на 26 януари 1919 г. от благочестиви родители.

След като завършва гимназия, той постъпва в Богословския факултет на Атинския университет, където се отличава със своето усърдие в обучението.

Работи като секретар и проповедник към Етолийската и Акарнанийска митрополия.

Постриган е за монах на 23 ноември 1957 г. в Светата обител Панагия Миртия с името Калиник. На следващия ден е ръкоположен за йеродякон, а на 1 декември – за йеромонах.

След 25 години служба в Етолийска епархия е избран за митрополит на Едеса и Пела на 24 юни 1967 г. и на следващия ден е хиротонисан.

Св. Калиник работи усърдно и неуморно, за да подготви духовниците, поверени на неговата пастирска грижа. Той създава пансион за млади ученици и старчески дом за възрастни хора. Насърчава монашеството в своята епархия и възстановява първия манастир в чест на архангел Михаил.

Както често се случва със светите Божии служители, св. Калиник е подложен на несправедливи и клеветнически атаки въпреки своята висока добродетелност и почтеност. На онези, които го нападали, отвръщал с кротост и любов.

Светецът бил епископ аскет, изпълнен с мисионерска, саможертвена ревност. Словото му било пропито с мъдрост и смирение, които укрепявали душите на вярващите.

В продължение на седем месеца смело се борил с тежко заболяване, поставяйки съдбата си в ръцете на Бога.

Малко преди да почине, светителят изрича: „Аз съм грешен епископ, но обичам Бога и Църквата“.

Свети Калиник предава душата си на Господа на 8 август 1984 г. На погребението му присъстват 29 архиереи, множество духовници и вярващи.

Погребан е в общинското гробище на Едеса по негово желание, защото пожелал да бъде близо до хората, на които е служил и обичал.

Източник: orthochristian.com