Свети Йоан Шанхайски – светецът, който ходеше бос в Париж
Преди няколко години Руската православна църква причисли Йоан Шанхайски към лика на светиите. Свети Йоан е уникална фигура в историята на 20-и век. Руски подвижник, чийто живот и служение преминаха извън Русия, сред емиграцията – в Далечния изток, на островите в Тихия океан, след това в САЩ и в Европа. Неговата памет се чества на 19 юни (2 юли) – денят на неговата кончина и 29 септември (12 октомври) – обретение на мощите.
„ Владиката живееше тук, под камбанарията…“
Почти никой не пише за тази страница от живота на Йоан Шанхайски, което е жалко. Факт е, че в Европа той ходеше в сандали на босо и пътуваше с трамвая не само по улиците на Париж. В Брюксел, сегашната столица на Европейския съюз, много топло си спомнят Владиката, който живееше … под църковната камбанария. В малък апартамент на територията на църквата „Свети Йов Многострадални“ той се установяваше всеки път, когато идваше в града. А идваше често. Димитрий Херинг , председател на строителната комисия на храма, си спомня как като момче той е служил в олтара, заедно с брат си:
– Когато Владиката пристигаше тук, той служеше всеки ден. Беше абсолютно изключителна личност: рязък, откровен, абсолютно в духа на светите юродиви на Руската църква. Малко ни беше страх от него, той не се вписваше много добре в представата ни за епископ – благообразен и с красива брада. Владиката често служеше в обикновен фелон. Казват, че можел да чете душите на хората…
Разказват, че ако някой се обади на Владика Йоан посред нощ да отиде например в болницата, той изоставял всичко и веднага отивал.
„Той беше истински аскет – продължава Димитрий Херинг – хранеше се веднъж на ден, не спеше на легло, а на стол: заспиваше за два-три часа, после отново се събуждаше. В църквата, под негово ръководство, се отслужваше не само Литургия. Извършваха пълния кръг от служби. Както казва един от брюкселските свещеници, отец Прохор, при епископ Йоан тук е имало манастир.
Храмът на Йов Многострадални, построен в памет на Николай II и семейството му и „всички руснаци, убити в размирици“, е паметник на всички, пострадали в Съветска Русия през годините на репресии и преследвания. Точно така: на всички – и на загиналите за вярата си, и на репресираните по политически причини. Инициатор на строителството е Николай Котляревски, секретар на генерал Пьотр Врангел. До началото на Втората световна война основната конструкция е била завършена. И в края на войната в храма поставят това, за което е замислен целият проект – паметни плочи.
Тук има повече от 2000 имена на жертвите на руските размирици: офицери от Доброволческата армия, дворяни, духовници. Представена е почти цялата руска история от началото на ХХ век. Но специално място е отделено на царското семейство. Този храм неслучайно е посветен на Йов Многострадални. Император Николай II е роден в деня на паметта на този светец, той много го обичаше и в известен смисъл следваше неговия път.
В църквата има няколко реликви, свързани с царското семейство. Това са неща, намерени в мазето на Ипатиевата къща (мястото, където е затворено и впоследствие убито царското семейство- бел.ред.): Библия, надписана от Александра Фьодоровна в Тоболск през 1917 г., подарена на сина й; няколко кръста, принадлежали на принцесите. Има и една удивителна икона, рисувана през 60-те и 70-те години на миналия век – на всички руски светци. Цял сонм, като сред тях можете да видите няколко фигури без ореоли. Това е царското семейство и няколко други светци, които са прославени по-късно – през 80-те и 2000-те години. Тяхното място върху иконата вече е било определено.
При епископ Йоан Шанхайски, в храма на Йов Многострадални, се събира прекрасна християнска общност. Той се молеше тук за своите духовни чеда и за всички, които пострадаха в Русия през годините на репресии и гонения. „Имената им, Господи, ти претегли “ – така завършва всеки списък на паметните плочи. Това означава: дори хората да са пропуснкат нещо, Господ помни всички и се грижи за всички. Може би затова Той назначи великия си светия, който също премина през сътресения, да служи на това място…
Девет факта от живота на св. Йоан Шанхайски
℘
Свети Йоан принадлежи към благородния род Максимович-Василковски, който през седемнадесети век вече е дал на света един известен православен аскет, св. Йоан Тоболски, мисионер и просветител на Сибир.
℘
От детството си бъдещият светец на Шанхай и Сан Франциско искаше да свърже живота си с църковното служение, но по настояване на родителите си получи диплома по право, а през 1918 г. дори успя да служи в съда в Харков.
℘
Епископ Йоан по свой начин отдаде почит на сръбския крал Александър, който след революцията приюти него и много други руски емигранти в Белград, а в края на 30-те години беше убит от терорист на улица Марсилия. На мястото на смъртта на краля светецът еднолично отслужи панихида на френски за него. Никой друг не се осмели да направи такова публично възпоменание на починалия монарх. Владика Йоан взе метла, на пометения участък от тротоара положи епископски орлец, запали кадилницата и отслужи панихида.
℘
Светията създава сиропиталище в Шанхай през 30-те години на миналия век. Броят на учениците за кратко време нараства до няколкостотин души. Самият Владика търсеше болни и гладуващи деца в бедните квартали на Шанхай. Веднъж за бутилка водка купил от китаец бебе-момиченце, което този просяк се готвел да хвърли в контейнера. Общо по време на служението си в града той е приютил и спасил около 3,5 хиляди деца.
℘
Светецът изигра роля в промяната на американските закони. След войната, благодарение на дипломацията на епископ Йоан, Съединените щати се съгласиха да пуснат на своя територия няколко хиляди рускоезични бежанци от Филипините – това е първата вълна емигранти и техните потомци, дошли там от комунистически Китай. За да могат да влязат на територията на Съединените щати, Вашингтон премина към приемането на поправки в някои закони.
℘
В Париж Владиката получил прякора Джон Бос. Съвременници си спомнят, че по всяко време епископът ходел в сандали на боси крака и често ги давал на нуждаещи се просяци и ходел бос по улиците.
℘
Светецът обърна голямо внимание на възраждането на почитането на западните светии на древната неразделна Църква. В православните църкви на Европа под негово ръководство започнаха да почитат Свети Патрик, Света Женевиева (покровителката на Париж) и други светци, които са канонизирани преди разделянето на християните на католици и православни.
℘
В Задграничната църква, светецът се отнасяше предпазливо към Московската патриаршия, смятайки нейния патриарх за „роб на безбожните власти“, но в същото време винаги поменаваше името му по време на богослужения. „По силата на обстоятелствата сме разделени, но литургически сме едно цяло“, казваше той той и припомяше, че основното в живота на Църквата са духовните, а не административните връзки.
℘
От 1950 до 1964 г. Владика Йоан е настоятел на Храм-паметника на св. Йов Многострадални в Брюксел (Западноевропейската епархия на РПЦЗ). Той идваше тук от място, близо до до Париж. Местната православна общност пази най-топли спомени за него. Тук се намира и невероятна реликва – жезълът на Владиката, който на външен вид прилича повече на скитнически, отколкото на епископски.
През 2013 г. мощите на светеца бяха пренесени в Русия . Един от главните организатори на пренасянето на мощите, ръководителят на отдела по въпросите на младежта на Тверската митрополия, Вадим Степанов, разказва:
– Имах възможност да общувам с хора, които познаваха лично св. Йоан. Досега например са живи тези, които той спасява от гладна смърт като деца в предвоенен Шанхай; там с негови усилия е създаден приют за бездомни деца. В Америка го помнят с особена топлота… Възприели сме образа на Сан Франциско като някакъв „град на греха“, но светецът създаде там силна и голяма православна общност.
Уви, дори сред вярващите не са толкова много онези, които знаят за нашия велик сънародник. Затова е толкова важно не само да дадем възможност на хората да се помолят пред неговите мощи, но и да разкажем за живота му.
Източник: сп. „Тома“
