Православие – праводействие



Всеки един от нас е въвлечен в динамиката на този свят. Никой не живее във вакуум. Храним се, пазаруваме, гласуваме и общуваме с други хора. Това всъщност ни прави в истинския смисъл на думата политически, икономически и социални субекти. Но освен всичко това, ние сме приели православно Кръщение и именно тази реалност трябва да предпоставя и определя всички останали аспекти от живота ни в света.

Нашето Кръщение е ръкоположение в същинския смисъл на думата. Ръкоположени сме от Бога, за да вършим Неговото дело в света. Християнството има да върши много работа в света. Църковното Кръщение е Божият дар на сила, за да се борим със злото и да вършим доброто. Само си представете: Бог ни обещава силата да обичаме дори и онези, които ни мразят. И Той очаква от нас наистина да го правим. Призовани сме да се борим с дявола във всичките му превъплъщения в света и в нашия личен живот.

Православие означава „правилна вяра” и ако това е така, то Православието предполага и праводействие – правилно действие. Ние, православните, винаги сме обичали действието. Тази потребност за социална дейност произтича много ясно от Първото послание на св. ап. Йоан и от посланието на св. ап. Яков. Вяра, която не променя начина ни на действие в света, не е никаква вяра.

Често задават въпроса: „Защо Църквата няма позиция по злободневни проблеми?” Истината е, че Църквата има позиция, но много рядко я съобщава официално. По-често Църквата взема отношение по един или друг въпрос чрез вярващите, чрез своя народ. Ето защо е толкова важна учителната власт на Църквата. Силата на позицията, заемана от християните и верността й на Евангелието зависят от това, как Църквата проповядва Божието слово.

Как можем да се подготвим така, че да сме готови да решаваме един или друг проблем? Трябва да знаем Евангелието и да участваме в тайнствата. Евангелието ни задава критериите за действие. Трябва да нахраним гладните, да облечем голите, да навестим болните… Трябва да действаме и да живеем така, сякаш всички хора са наши братя и заслужават цялото добро, което ние очакваме за себе си. Господ е пределно ясен по този въпрос. Трябва обаче да си даваме сметка, че за да изпълним тези заръки, вероятно ще трябва да се ангажираме със социална, политическа, икономическа дейност. Вероятно ще трябва да проблематизираме нашето правителство, система или статукво. Чии интереси обслужва? Дали обслужва интересите на малка клика богаташи или служи на справедливите нужди на всички хора? Признаваме, че няма съвършено правителство, но едновременно с това изискваме нашето да бъде възможно най-съвършено в един свят, който очевидно си причинява твърде много злини.

Нека да поясня, преди да продължа. Не говорим за рай. Нашият Господ ни уверява, че няма да има съвършено общество, докле не дойде Царството Божие. И все пак ние сме призвани да живеем така, сякаш е възможно да създадем съвършено общество. Ние знаем, че бедните и болните винаги ще бъдат с нас, но това не ни освобождава от отговорността да премахваме или да намаляваме страданието, причинено от болестите и бедността.

Представете си човек, който е бил нападнат и пребит от бандити и лежи облян в кръв. Какво правим? Дали заставаме до него и му казваме: „Ставай, виж се колко си изцапан.” Но той лежи и не може да помръдне. Дали тогава си тръгваме, наскърбени от гледката на мръсен човек, който сякаш се „наслаждава” на състоянието си и не предприема никакви усилия да го промени. Знаете ли, мнозина си мислят, че хората живеят в гетата, защото им харесва така да живеят. Не. Отговорът е да се наведем, да вдигнем човека и да направим всичко необходимо, за да се възстанови – такъв бил отговорът на самарянина от евангелската притча. И в това няма нищо утопично. Не трябва да позволяваме на никой да ни казва, че като християни, копнеещи за Божието царство, сме изключени от политическата и социалната дейност. Именно такъв вид дейност ще определи дали сме достойни за Божието царство. По силата на своето Кръщение ние сме отговорни за доброто и злото в обществото ни. Ние сме отговорни да се опитваме да построим не просто справедливо общество, а едно по-справедливо общество. Не можем да си позволим извинението, че тъй като светът не ще бъде никога съвършен, ние не можем нищо да сторим. Трябва да се опитаме да направим нашето общество по-християнско. Именно това е нашата отговорност като християни в света – да действаме в съответствие с Евангелското слово и с Новия живот, който Господ постоянно ни предлага в Св. Евхаристия. Ръкоположени сме да бъдем войни на Христа в един свят, който в голяма степен се е предал на злото и несправедливостта. Води се борба и всички ние участваме в нея. Това е духовна битка, която намира изражение в конкретни човешки ситуации – бедност, експлоатация, война, глад, самота. В тази битка никой не е наблюдател, защото никой не наблюдава живота. Всеки участва. Решението, което трябва да вземем, е не дали да се борим, а на чия страна да застанем.

Списание Мирна, бр. 20 [поръчай]

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    – Вярно ли е, че след катастрофата сте повикали в къщата си поп, за да гони злите духове, а Любо е бил против?

    – Това са някакви градски легенди, но трябва да ви кажа, че моят съпруг помогна да се изгради параклис в двора на “Пирогов” и много се гордее с това. Той често посещава един свещеник и непрекъснато се радва на тези срещи. Говорят си, изповядва се… Той му е духовен наставник.

    – Вие набожна ли сте?

    – Аз съм вярваща, но не съм много религиозна, честно казано. Общо взето, българите сме така. Някои много парадират с набожност, но…

    http://www.bulpress.net/news/article/63958

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    След като разгледа Писмо, вх. № 771/9.Х.2009 г. на митрополита на Франция Емануил, директор на Бюрото на Православната църква за връзка с Европейския съюз, с покана за участие на един представител на БПЦ в VІІ-та академична консултация на диалога между православни и юдеи, Атина, 1 – 12 ноември т. г.

    Св. Синод РЕШИ:

    Няма възможност да бъде изпратен представител.

    ========

    Какво означава „няма възможност“? В цялата църква няма богослови или владици? Липсват средства? Антисемитизмът е станал официална доктрина на БПЦ? Къде е истината?

  3. Много е трудно да живееш и действаш като християнин в българска среда. Тук има овластена посредственост и огромна неблагодарност към делата на Бога и на хората. През комунизма християнската дейност беше иззета от Партията и Държавата и на Църквата беше забранявано да върши дори милосърдна дейност. От друга страна висшия клир за да запази институцията под претекст, че така пази вярата, което е спорно от прочита на реалните факти, беше компромисно настроена към властта и получаваше привилегии от управниците. Така социалната, политическата и интелектуалната сфера се дехристиянизира и чрез догматично налагания исторически материализъм у нас се насади грижа и ангажимент към материята. Днес се дават луди пари за материята на култа, а за подобряване на положението на хората никой не се грижи. И политиците ни са с много слаба религиозна култура. А БПЦ е неблагодарна за помощта къв Нея и властта й е част от политическа рационална машинация, която експлоатира „национализма“.

  4. Дон Кихоте,
    Тъй като съм ти любимец, ще ти кажа каква е истината според моите скромни анализи и известните ми факти БПЦ е на изключително ниско интелектуално и богословско равнище – тук нямам предвид цивилните богослови – в сравнение с примерите от историята и произведенията на чуждестранни християни. Освен това БПЦ е зависима от политиката на комунистите и представата за „национална идея“. Като е на ниско културно и познавателно мистико-ритуално ниво БПЦ отрича другото и „чуждото“, т.е. Разума, културата и ценза на хората, като се легитимира с духовност и благодат – две неща, които според омразната западна наука се дават и по рождение – направо от Бога. И тъй като духовността и благодатта се опитно непроверими, за разлика от произведенията на образованата способност на Разума да разбира доказателствено живота, то всеки идиот, който е зависим от интерпретацията на „националната“ идея и от комунистите може да стане владика с много ресурси в „системата на вярата“

  5. Ioan Jelkov каза:

    Поредния пример на имперско православие и безлюбовие.
    „В Париж беше открита Духовна семинария на Руската православна църква, която се явява първото руско духовно училище в Западна Европа“
    Ами академията Св. Сергий(Сан Серж) да не е на луната? Но тя не се контролира от Москва и не проповядва, че матушка Русь е пъпа на света. А това, че там са преподавали най-плодотворните православни богослови на 20-ти век за Иларионушка не е от значение. Интересно, защо във всички материали за откриването не се споменава някой от гостите да е бил от Сан Серж? Може да се каже , че руснаците откриха православното колело. А после били в общение със задграничната църква, да ама не.