Студенти по богословие дискутират “За или против аборта”
Около два часа продължи дискусията на тема “За или против аборта”, организирана от Православния библиотечно-информационен център на Фондация “Покров Богородичен” при Православния богословски факултет, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. На дискусията присъстваха студенти, докторанти, преподаватели и служители от Великотърновския университет.
Във връзка с темата бяха разгледани примери от съседна Румъния. Тези примери са важни, защото показват един модел на работа в Църквата и обществото за решаване на проблема с абортите, чрез комплексно и отговорно отношение към всички свързани с него въпроси.
Първото нещо, на което можем да попаднем в румънското интернет- пространство, е посветена на аборта страница, която включва статии, документи, свидетелства, съвети. Следва друга страница, в която се разказва за отношението и позицията на Православната църква по отношение на аборта, а след това – какво представлява абортът и какви са рисковете от него. Не можем да пропуснем и достъпната информация за спонтанния аборт. Споменатите сайтове се намират много лесно. Достатъчно е изписването на думата "аборт" (avort) и всичко това се появява на екрана. Освен, че написах avort, опитах и с pro vita и намерих това.
Преди известно време може би сте прочели в Православие България информация за един румънски свещеник, който за 15 години е построил 26 църкви. Казва се Николае Танасе и заедно със съпругата си Мария Танасе основават през 1994 година Православна Асоциация PRO VITA: (за живота). Тя включва сътрудници, щатен персонал и доброволци, които са представители от различни професионални области (инженери, архитекти, свещеници, преподаватели, агрономи, студенти, артисти, чиновници, медици). Асоциацията развива своята дейност в селата Валея Плопулуй (селото с 26 църкви), Валея Скрезии, Посещи, окръг Прахова. Тя работи с деца, поверени им от семейства от селата, които са приети в енорийската къща и са обгрижвани от персонала или от доброволците.
Отец Николае казва, че се грижат за повече от 200 човека: деца, чиито майки са се отказали от аборта или деца, идващи от семейства със социални проблеми, поверени на асоциацията за определено време, деца от улицата, младежи, момичета и момчета, напуснали социалните домове, навършвайки пълнолетие, които в последствие са привлечени като работници или доброволци към асоциацията, бременни жени и майки, изоставени от семействата си, който са подпомагани до момента, до който разрешат проблемите си. Майките, които оставят децата си за обгрижване могат да си ги приберат отново, което обикновено се случва след две – три години, когато финасовото им положение е по-добро. Асоциацията подържа връзка с майките, за да може да им помага в отглеждането на децата.
Асоциацията подпомага и децата от селата, дошли от семейства с материални проблеми, които винаги намират топла храна и постеля във всеки момент на нужда.
Отец Николае Танасе е баща на 6 деца. Той е забележителна личност. Аз лично имах щастието да се запозная с него преди една година. Отец Николае е човек, който би помогнал на всеки според нуждите. Замислих се каква е причината един човек да се опитва да помага на всеки отсреща. Може би това е любовта, която нямаме право да забравяме. Може би това е Бог, Който ни носи на ръце, тогава, когато не можем да ходим.
За някои сигурно звучи добре. Наистина заглавието е така типично „мирно“, неутрално… И под въпрос („или”?).
Може да е добро за един форум ИЗВЪН православните среди- някъде, където трябва някой активно да бъде убеждаван в ужаса на злодеянието, наречено „аборт“. Там ще има, естествено, хора, които ще са „за“ аборта. Православните пък ще са „против“. Ще има диспут… Може някой да излезе убеден в православната позиция, или поне да се замисли. Но в уютната среда на университет, пълен с православни студенти, преподаватели по богословие и духовници – една „своя земя“, домашна обстановка – това е… доста „мекушава“ тема.
Ако има някой, който се счита за православен християнин и все още си мисли, че съществуват някакви обстоятелства и възможности, когато отговорът на въпроса „за или против“ би могъл да бъде „за“… по-добре да спре да се заблуждава. Този човек не е православен- просто и ясно.
Иска ми се по-често православните християни да излизаме с мн. по-силни теми и заглавия, като: „Невидимият кошмар“, „”Законното” убийство“, “ Канибализмът на фармацевтиката“, „Сеячи на смърт“, „За геноцида – с кръв и без“, „Сбъдват ли се плановете на Хитлер?“ и т.н.; които се врязват в съзнанието и в крайна сметка биват чути, стигат до адресата. До светския човек – обикновено затъпял от чалга, пропаганда на разврат, пошли реклами и други мозъчни промивки и настроен да си живее живота в сладките си грехове, защото никога не е видял алтернатива. (Освен ако не му я предложи някой мюсюлманин.)
не винаги има директна връзка, нали.:-) Хубави предложения за теми и заклавия иначе – само дето не виждам някоя митрополия да е закачила такъв афиш последния месец. Ако някой знае за такава – да пише. Така във ВТУ няма да говорят за Румъния, а за Варна, примерно.
Примерът на румънския свещеник е показателен, но за да бъде реализиран се иска вяра и любов, нещо, което е в оскъдица, както сред християните, така и сред нехристияните. Ние българите сме свикнали да правим нещата по български. Искам да напомня, за нашумелите скандали около Руси Карапетков и опитите му да направи дом за деца сираци „Отче Матея“ преди няколко години. Винаги има възможност нещата да бъдат опорочени, а потърпевши ще бъдат децата и родителите. Много фондации са организирани да намерят на някого работно място и заплата, а на практика свършената работа е почти никаква или опира до отчитане по документация.
Наред с дебатите по въпроса за аборта е добре теолозите от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ да помислят как да възпитат у себе си такъв дух като този който носи румънския свещеник отец Николае. Заявявам го най-отговорно! Защото в сферата на богословието влязоха и атеисти и неправославни. Последствията от това са за Църквата!
Тази дискусия „За или против аборта“е следвието ,причината е някъде назад във времето. А именно:“ Вярваш в БОГ ИСУС ХРИСТОС „Не вярваш. За вярващия човек този въпрос отдавна е загубил актуалността си .