Глъбините на Христовото смирение. Слово на Обрезание Господне
Известният румънски старец архим. Якинт от манастира “Путна” (1924-1998)
„Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус” (Лука 2:21)
Възлюбени вярващи!
Преблагият наш Спасител смирява Себе Си и става човек, като не Го досрамява да се подчини във всичко на Моисеевия закон, даден от Него Самия на Синайската планина. Първият акт на послушание на Сина към Бог Отец е Неговото въплъщение в образа на крехък Младенец, а не на мъж съвършен. А първият акт на послушание към Закона е приемането на обрезание на осмия ден –според Моисеевия закон, който гласи: „…а на осмия ден да му обрежат крайната плът” (Лев. 12:3).
И така, в деня, определен от Закона, Младенецът бива обрязан и старецът Йосиф Му дава името Иисус, „наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата” (Лука 2:21).
Но защо Богомладенецът Иисус е обрязан, след като Той няма грях? Първо, за да ни покаже, че Той се подчинява на Закона и го изпълнява. Освен това обрезанието на Иисус ни показва, че Той действително възприема човешко тяло, а не призрачно. И на трето място, за да ни даде пример за най-дълбоко смирение. Защото Господ Иисус Христос не е просто човек, а Човекът, Който побеждава греха, още повече че Самият Той е свободен грях.
А защо е обрязан на осмия ден? Защото според тълкуванието на светите отци (свети Григорий Нисийски) осмият ден е предобраз на вечността, на покоя на идещия век. Първите шест дни са дните на сътворението, на действието. Седмият ден е денят, в който Господ Си почина, денят на покоя, който винаги преминава, както и самият човек, и затова се повтаря всяка седмица. А осмият ден символизира бъдещия век, деня на вечното празнуване с Христос, което няма да свърши вовеки. А онези 33 дни, през които Младенецът Иисус живее във Витлеем преди да бъде донесен в Йерусалимския храм, когато Го среща и Го взима на ръце свети Симеон Богоприимец, символизират 33-те години на земния Му живот преди да разпне греха на Кръста.
Но за еврейския народ обрязването служи не само като знак на Завета между Бога и човека (виж Бит. 17:10-14), но също така е символ на изкуплението на прародителския грях, въпреки че по този начин е невъзможно да се прости греха на Адам. И тъй, обрязването е старозаветен първообраз на кръщението и Господ приема обрезание и се явява възстановител на Завета, а не негов нарушител.
Нашият Господ Иисус Христос приема три кръщения: първо, обрезанието – кръщението според стария закон; след това – покайно кръщение от свети Йоан Предтеча, което също не е съвършено, защото не може да даде опрощение на греховете, но все пак е по-висше от старозаветното кръщение, защото осъществява връзка между Стария и Новия Завет; и последното и съвършеното кръщение, най-висшето, което изобщо може да приеме християнинът, е кръвното кръщение – мъченичеството, което Самият Господ Иисус Христос приема на Кръста заради нашето спасение.
Възлюбени вярващи!
Велико е смирението на Господа! Защото преблагият Бог не се погнуси от нашето паднало тяло! Той не се засрами от плътското обрезание, но прие да бъде държан и окървавен, – Господ, Който е Законодателят, Пазителят и Носителят на Закона! О, неизследима глъбина на Христовото смирение! Господ се смирява и възприема тленно тяло. Той се смирява и се ражда като крехък Младенец, безпомощен пред хората, за да ни покаже, че единственият начин да бъдем отново въздигнати на небесата, откъдето сме отпаднали, е чрез възраждане и уподобяване на невинен младенец. Той се смирява и се ражда в ясли на безсловесни и в земя чужда.
Смирява се и се оставя старецът да бди над Него – над Този, който на небесата е обкръжен от сонмове ангели. Смирява се и оставя да бъде повиван и докосван от човешки ръце – Този, Който седи на огнен престол и към Когото не смеят да гледат херувимите и серафимите.
Смирява се и приема плътско обрезание, подобно на грешниците – Този, Който дойде да унищожи човешките грехове, да ги отмие със скъпоценната Си Кръв.
Но защо така дълбоко се смирява нашият Спасител? Защото е твърде голяма гордостта човешка. И тази
язва не може да се изцели с нищо, освен с балсама на Христовото смирение.
Непослушанието се лекува с послушание, гордостта се лекува със смирение. И за това дълбоко Негово смирение Бог Му дава „име, което е по-горе от всяко име” – името Иисус, което означава Спасител, „та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Фил. 2:9-11). Както свидетелства свети апостол Петър: „…в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:11-12).
Днес Законодателят става Изпълнител на закона, за да ни научи на съвършено послушание; Синът Божи се явява като Младенец, подвластен на закона, за да засрами човеците, престъпващи закона. В Райската градина Адам и Ева имат само една заповед от Бога, но и нея нарушават. А Синът Божи идва в нашия свят и изпълнява всички човешки заповеди, за да изцели непослушанието Адамово.
Днес Този, Който се допира до планината Синай и тя става цялата в дим (виж Изх. 19:18), е докосван от ръцете на грешен човек, но не ги изгаря, защото Той идва да спаси човека от пламъка на вечния огън.
Днес Безгрешният приема кръщение чрез обрезание като подзаконен младенец, за да ни научи, че без кръщение не можем да се очистим от греха и не можем да се спасим.
Съвършеният приема несъвършено кръщение, а несъвършените приемат съвършено кръщение, за да се осветят. Господ Иисус Христос приема немощно кръщение, което не Му е необходимо; а християните, които се наричат с Неговото име, приемат съвършено кръщение от вода и Дух, за да станат и те съвършени.
Днес Този, Който дава име на всяка твар, получава име, което е по-горе от всяко име небесно и земно. Днес Помазаникът Божий ни открива Своето тайнствено име. Днес Емануил се явява на хората. Днес човеците за първи път наричат Сина Божий с името Иисус, както е бил наречен от архангел Гавриил в Назарет (виж Лука 1:31). Но тогава архангелът го произнася и само Светата Дева Богородица го чува. А сега го изговаря Йосиф, Девата го повтаря, пастирите го чуват, Витлеем го научава наизуст, мъдреците го разпространяват по целия свят, народите научават за Него, езичниците започват да вярват в Него и да изграждат храмове в Негово име, християните носят името Му в сърцата си.
О, най-скъпоценно под слънцето е името на Пресладкия Иисус! С него се овековечава Христовото Евангелие, с него се хвали Църквата на Живия Бог. С него апостолите тръгват на проповед. С него се хвали апостол Петър в Рим. С него се вдъхновява апостол Павел пред кесаря. С него се утешават християнските народи. С него се укрепяват вярващите в беда… Неговото често повтаряне прогонва бесовете от хората и духа на греха от сърцата им.
С името Иисусово се хвалят християнските народи, с него се слави спасяващата Църква, с него се укрепяват свещенослужителите, името Иисусово прогонва враждата, ненавистта, блудта, нечистите духове и всеки грях от човеците. Името Иисусово лекува болести, утешава човеците, отклонява Божия гняв, то премахва сушата, чрез него изобилства реколтата на полето, чрез него се умножава хлябът на трапезата, домът се изпълва с радостта на Светия Дух, примиряват се враговете, спасяват се нашите души.
Блажени са християните, които повтарят непрестанно или колкото се може по-често кратката Иисусова молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мен грешния/грешната”. Блажени вкусилите сладостта на името Иисусово, защото те вече няма да изпитат лишение в тази чужда земя.
Възлюбени вярващи!
Господ Иисус Христос приема обрезание, за да изпълни заповедта на старозаветния закон. Но в закона на благодатта, в християнството „нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар” (Гал. 6:15). Тоест вместо обрязването ние трябва да спазваме всички евангелски заповеди, сред които са любовта, милосърдието, молитвата и постът.
Но щом Господ Иисус Христос е свободен от грях, то било ли е необходимо да приема обрезание, само за да не се смутят евреите? Та те и без това не повярваха в Него! Не! Господ приема обрезание, за да се подчини без колебание на старозаветния закон и с това да ни научи и ние да бъдем послушни – без ропот и съмнения – на закона на благодатта. А законът на благодатта се открива в църковните догмати, свещените канони, евангелските заповеди, поученията на светиите и наставленията на родителите, които са ни дали живот…
Всяка Божия твар живее според определените Божествени закони. Нищо не действа просто така, по волята на случая – нито ангелите небесни, нито звездите на небосвода, нито земните твари, нито въздушните стихии. Дори и бесовете не изкушават човека без Божието знанието и допущение.
Като знаем това, нека и ние свято да спазваме законите Божии, постановленията на Църквата, заповедите на светите отци, съветите на нашите началници, да следваме добрия пример на тези, които са ни родили. Децата нека да бъдат послушни на своите родители, както Младенецът Иисус е бил послушен на стареца Йосиф, макар че Йосиф всъщност не му е баща. Родителите да обичат и добре да възпитават децата си, както и самите те са били възпитани от родителите си. Християните да слушат свещеника, както ангелите на небесата са послушни на Христа.
Всеки да спазва своето служение. Всеки да изпълнява задълженията си на този свят: пред Христа и Евангелието, пред семейството и ближните, пред обществото, в което живее. Да бъдем послушни на властите, защото „защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени” (Рим. 13:1); както Пресветата Дева се подчинява и отива да се запише във Витлеем; както апостол Павел се подчинява и тръгва за Рим. Да бъдем послушни на по-възрастните, да имаме милост към младите и любов към всички, защото нашата любов никога не отпада (виж 1 Кор. 13:8). И не само това, но да бъдем послушни така, както ни повелява законът, а не извън от закона Христов. Защото „ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата” (2 Тим. 2:5).
Ако живеем така, идната година ще бъде мирна за нас, а също и целия си живот ще изживеем в духовно преуспяване и радост и ще влезнем в осмия век, тоест в Царството Небесно, където винаги ще бъдем с Отца и Сина и Светия Дух. Амин. | www.pravoslavie.ru
Превод: Евгения Николчева
