Икономѝя на църковните служения
Прот. Добромир Димитров
Евхаристията като литургия на Божия народ в Христос включва в себе си идеята за съслужение, т.е. за наличието на различни служения (дарове) на верните, които служат заедно за съзиждане и укрепване на църковното тяло. Тези дарове са от Светия Дух, Който оживотворява Църквата като Негова общност, и тези дарове-харизми съществуват в единство. Това единство е същностно, когато даровете са в състояние на пълнота и взаимно проникване, „така че един дар напълно да съществува в другия. Това означава, че Църквата съществува в пълнота и ненакърнена във всеки дар така, както Църквата е в пълнота и ненакърнена във всички дарове“.
Такава пълнота на даровете можем да определим като икономѝя (οἰκονομία) на църковните служения, тъй като служенията са дарове на Духа, които Бог раздава по Своя воля (вж. Евр. 2:4) за спасението на света в Христа Иисуса (вж. 1 Сол 5:9) и в единството на Неговото тяло. За това единство и за тази икономѝя на даровете (служенията) на Духа в Църквата св. апостол Павел говори така: „Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание (служение)… А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:4, 7). На друго място апостолът казва, че е получил своето служение (дар), за да могат езичниците да станат част от Христовото тяло, да станат „сънаследници, съставящи едно тяло“ (Еф. 3:6-7).
Служенията са нужни за изпълнение на заповедта на Господа: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20). За това разпространение на християнството (Църквата) са нужни различните служения на Духа: „има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза“ (1 Кор. 12:4-7). В тези думи се вижда, че всички църковни служения се основават върху троична основа, върху която Светият Дух разпределя служенията в Църквата. Следователно харизмите на църковните служения са дар от Светата Троица чрез Духа и Негови служения (вж. 2 Кор. 3), разкриващи се единствено в икономѝята на спасението. Така служенията в Църквата могат да бъдат определени като израз на еклисиологична харизматология, целяща общение в Троицата. Църковните служения са израз на икономѝята на Светата Троица, която по същностен начин се проявява в църковния кинониен живот. А даровете на йерархическите служения на Църквата от своя страна не са просто структурни или институционални модели, т.е. не са част от статична институция, породена от авторитета на отделни личности, а се разкриват като любящи и свободни доброволни диалози на Бога с верните. Единствено по този начин църковните служения могат бъдат разбрани като функции на жив организъм, като различни уникални и важни членове в тялото, защото „…ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?“ (1 Кор. 12:19). По този начин даровете-служения са винаги разнообразни, тъй като са необходими за цялостния живот, изразяван винаги чрез принципа на съборност в Църквата. Оттук следва, че разнообразието на църковните служения не може да се разглежда като елемент на разделение, а винаги като съставен елемент от единството на църковното тяло. А що се отнася до факта, че служенията са свободни диалози в Евхаристията (т.е. във Христос и със Христос), то именно там, в тайната на Църквата, те се разкриват и биват потвърждавани като свещенически служения, имащи христологична основа и сотириологично значение.
Църковните служения винаги са за цялата Църква и не съществуват просто като индивидуални дарове на определени членове на общността. Сам Христос е основа на служенията, като инициира, събира и поддържа Своите верни с техните уникални дадености и същевременно ги разпознава като Свое тяло чрез Светия Дух, непрестанно обновяващ (ἀνακαινίζων) Църквата и нейните членове. В тайнството на Божието присъствие народът Божи (ὁ λαός τοῦ Θεοῦ) „… род избран, царствено свещенство, народ свет люде придобити“ (1 Петр. 2:9) свещенодейства заедно под водачеството на един предстоятел (προεστώς). В това евхаристийно свещенодействие на църковните харизми в лицето на предстоятеля епископ, презвитерите, дяконите и лаоса служенията се разкриват по-скоро като „релационни събития“, които имат значение в своята взаимозависимост в общността, а не като индивидуални функции и служения. Единството и взаимното проникване на членовете в Тялото Христово предполага единство и взаимно проникване на харизмите и затова никое църковно служение не може да отхвърли друго такова като ненужно (срв. 1 Кор. 12:21) поради факта, че служенията са свързани едно с друго и не могат да съществуват самостойно. В с и ч к и членове на ранната Църква като членове на Тялото Христово участват в събранието на Евхаристията със съзнанието, че в нея осъществяват по уникален и личностен начин с в о е т о свещеническо служение, т.е. своята харизма. Това означава, че всички верни притежават посвещение (помазание) в свещенство (ἱερωσύνη). Йерархическото свещенство (ἱεράτευμα) е следствие от царственото свещенство на лаоса, придобито в Христос. В Свещ. Писание Христос е разкрит като основа и пълнота на всяко служение. Той е свещенослужител, свещеник, апостол, дякон (служител, слуга), епископ, пастиреначалник, учител, „Той е начатък (ἀρχή), първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство“ (Кол. 1:18). Харизмите на Духа произлизат пряко от Христовото служение на икономѝята и можем да ги определим като христологични прояви, т.е. действия на самия Христос, извършени в синергия с членовете на Църквата в Светия Дух.
Икономѝята на църковните служения като харизми съществуват единствено в диалога и опитната реалност на Евхаристията чрез общението в нея. Такъв еклисиологичен принцип, основан върху общението, разпознаването и взаимопроникването на отделните харизми (служения), е най-важният критерий за автентичността им; „автентични са онези харизми (служения), които се разпознават помежду си, и обратното – помежду си се разпознават само онези харизми (служения), които са автентични“. Изразени по този начин чрез богословието на икономѝята на харизмите, църковните служения в Христос и в Духа се проявяват в автентичния начин на разпознаването им, като в служенията напълно липсва напрежение между институционалното и харизматичното начало в Църквата. Така не би трябвало да съществува напрежение в общността заради личната другост на верните, т.е. двете могат да са в пълно съгласие. Разкрити по този начин, йерархичните служения в лицето на харизмите на епископа, презвитера, дякона и лаика съществуват съобразно Божествената икономѝя за явяване, прославяне и умножаване на тайната Христова (Еф. 3:4; срв. Кол 1:26–27) в света – Църквата.
Откъс от книгата „Царствено свещенство. Канонично изследване върху развитието на йерархическите служения и устройството на Църквата през IV век“ на прот. д-р Добромир Димитров, Фондация „Покров Богородичен“, 2021.
