Отсичане главата на св. Йоан Предтеча, или отново за изборите, които правим
Във всеки човек се борят две стихии, между които той сам трябва да избере. Едната от тях е общият за всички ни стремеж към Бога или към нещо по-висше от нас. А другата стихия е желанието да угодим на самите себе си. Ако не вървим към Бога с твърдото съзнание, че трябва да жертваме нещо от себе си, ние потъваме в любовта към себе си и й принасяме в жертва нашето спасение.
Днешният празник е точно за това. На този ден Ирод отбелязва рождения си ден с убийството на свети Йоан Предтеча.
Самият Христос нарича свети Йоан Кръстител най-голям сред всички пророци (срвн. Мат. 11:11). Той е изпратен, за да „приготви пътя на Господа”, да направи прави пътеките Му (Мат. 3:3), т.е. да изправи всяка кривина в душите на хората, които се смятат за вярващи. В този смисъл Предтечата има същото служение, каквото има нашата съвестза всеки от нас. Той е изпратен, за да казва безпристрастно истината, независимо от обстоятелства.
Ние не знаем кога и как се е случила неговата среща с цар Ирод; знаем само за какво са говорили и как е завършила. Ирод се жени приживе за жената на своя брат Филип и така те извършват не само прелюбодеяние, но и кръвосмешение. Свети Йоан Кръстител не може да не го изобличи и Ирод, подстрекаван от жена си, го хвърля в тъмница.
Немногословният евангелски текст ни предава вътрешното раздвоение на Ирод. Той не по-зле от другите разбира, че Йоан Кръстител е праведник. В Евангелието в прав текст се казва, че: „Ирод се страхуваше от Йоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше” (Марк. 6:20). Обаче на друго място четем, че Ирод „искаше да го убие” (Мат. 14:5).
Бил ли е Ирод невярващ? Разбира се, че не. В онова време просто не е имало такива хора. Но вярата му е била много слаба, затова пък е била силна любовта му към себе си и желанието всякак да си угоди.
И ето, идва рожденият ден на Ирод и дъщерята на Иродиада танцува пред царя и пред всички гости. Лесно е да се досетим какъв е бил този танц, след като Ирод така обезумява, че се заклева на девицата да й даде всичко, което помоли, дори и половината царство. Тя пита майка си какво да поиска, майката й казва – и донасят на блюдо главата на Йоан Кръстител. Казват, че при това главата прошепнала: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си Филип”. Тогава Иродиада със злорада усмивка пробола с игла езика на пророка.
Когато Ирод сам се принудил да погуби Йоан Предтеча, той се натъжил и дори когато чул какви чудеса прави Христос, се изплашил, защото помислил, че Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите (срвн. Мат. 14:1 и сл.). Но тази скръб била за кратко. Ирод не се променил, т.е. не се покаял и за това свидетелства срещата му с Христос.
Когато юдеите осъждат Христос, го завеждат на съд при Пилат. Прокураторът, като разбира, че Христос е дошъл в Йерусалим от Галилея, където наместник на римския император е точно Ирод, „изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Йерусалим” (Лук. 23:7). Така Пилат предлага на Ирод сам да извърши съд над Господа. В Евангелието от Лука пише, че „Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. … Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата” (Лук. 23:8-11). За какво може да са били въпросите на Ирод към Спасителя? Вероятно за Царството Божие. Но те са произлизали от желание да се позабавлява и да позяпа чудо и затова Христос не му отговаря – защото знае това и вижда неговото лицемерие. Ирод изпраща Христос обратно при Пилат, облечен в светли одежди, и така в подигравателна форма засвидетелства Неговата праведност. По този начин той сам себе си осъжда в това, че не оправдава Христос, когато му се е дала такава възможност.
Ирод обрича сам себе си на вечни мъки, но успява ли той да придобие много в този живот? Скоро след Възкресението Христово Аравийският цар Арета – бащата на първата жена на Ирод, която била отхвърлена от него, решава да отмъсти за честта на дъщеря си и тръгва на война срещу Ирод. Самият Ирод успява да се спаси, но губи голяма част от войската си. А всъщност царството и войската са били римски, а не негови. Освен това, за римляните било най-недопустимо да се нарушава реда в техните провинции. Като се изяснила ситуацията, те накрая разбрали каква скандална личност властва над една четвърт от Юдея и че Ирод не може да управлява нито самия себе си, нито това, което му е поверено. След това е лишен от власт и изпратен в изгнание някъде в Европа заедно със семейството си.
Там дъщерята на Иродиада веднъж през зимата вървяла по тънък лед, пропаднала и ледът притиснал шията й. Главата й била донесена на майка й също както някога главата на Йоан Предтеча. Самите Ирод и Иродиада потънали живи вдън земя. Описани са множество случаи, при които по време на земетресение се образуват пукнатини в земята, в които падат хора. Ние не знаем, дали е имало земетресение, но точно това ги е сполетяло.
Ние виждаме, че ако е искал, Ирод е можел във всеки един момент да престане да върви по този път. Той е имал пълна власт да се раздели с братовата си жена. Той е можел да не й дава власт над себе си и да не хвърля в тъмница Йоан Кръстител. Той е можел да наруши явно греховната клетва. Накрая, той е можел при срещата си с Христос да се застъпи за Него пред тълпата и пред Пилат и така очевидно би изкупил онзи грях, който бил извършил против Йоан Предтеча.
Всеки от нас може да спре да върви по пътя, който ни отдалечава от Бога. Ако се стараем, ние можем да престанем да извършваме греховете, с които всеки ден съгрешаваме. Но дори и по немощ да се препънем в нещо, бихме могли поне да не прибавяме грях към греха и да се въздържим в останалото. Ние можем да не принуждаваме съвестта си да мълчи, когато ни изобличава. И накрая, ние можем да съберем цялата си вяра и да молим Бога за помощ, като използваме нашия църковен живот, за да се покайваме, а не за развлечение.
Апостол Павел пише: „…плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу” (Рим. 8:7-8). Тези думи се отнасят не само за Ирод и Иродиада. Ако искаме да обичаме Бога, необходимо е да можем да еи откажем в някои свои желания. Иначе може и ние да се озовем на пътя, по който е вървял Ирод. | www.pravmir.ru
Превод: Евгения Николчева
