Под какъв претекст хората прибягват до практикуващите магия
Хората, които прибягват до магии и магьосници, изтъкват като претекст, че правят това, защото имат особени причини. Всъщност и тук става това, което е налично при всеки грях. Грехът е отстъпление от Бога, отдалечаване от Него, загуба на общението и връзката с Него. Но по-лошото от греха е, че оправдаваме нашите дела. Същото става и
в този случай, който разглеждаме.
Какъв претекст изтъкват онези, които прибягват до магьосниците?
Първият претекст според св. Никодим Светогорец е, че търсят изцеление от някаква болест, която ги измъчва. Те са убедени, че по този начин ще се излекуват, ще си възвърнат телесното здраве, което смятат за много важно.
В отговор св. Никодим Светогорец използва много библейски и светоотечески места, за да потвърди схващането, че дяволът не може да лекува хората. Това следва от факта, че той самият е човекоубиец и мрази безкрайно човека. Как е възможно да лекува хората, след като не съжалява дори животните, както се вижда в случая, когато помолил Христос да му позволи да влезе в свинете? Освен това не лекува дори самите магьосници и отровители, които са негови слуги. Демоните не могат да изпитват съчувствие към тялото на човека, след като не изпитват такова и към неговата душа.
При това демоните вредят и заговорничат, а не изцеляват. Свети Йоан Златоуст казва, че демоните се опитват да ни изведат от Царството небесно и затова не е възможно да ни избавят от болестите. Свети Василий Велики учи, че дяволът чувства голяма наслада от това да наскърбява и да наказва по разнообразни начини човека. Свети Никодим Светогорец казва по този повод: „Нито вълкът става някога овца, съгласно поговорката, нито дяволът става някога лекар; по-лесно огънят може да охладнее и снегът да се стопли, отколкото дяволът истински да лекува; защото, дори да иска да те излекува, той не може“.
Следователно демоните не могат да лекуват. Но дори ако по допущение от Бога те помагат с нещо, това става във вреда на душата. „Дори демонът да излекува, той повече ще навреди, отколкото ще принесе полза; ще принесе полза на тялото, което ще умре малко по-късно и ще изтлее, но ще увреди безсмъртната душа“. Споменавайки това място, св. Никодим Светогорец казва, че дори човек да може да се изцели от някаква болест чрез демоните – „да се загуби това здраве! Да се загуби този живот! За предпочитане пред такъв живот и здраве е смъртта безброй пъти“. Виждаме това в разслабения от Евангелието, в бедния Лазар и в Йов, които предпочели да понасят несгодите, отколкото да прибягват до демони и магьосници.
В случая на болест, вместо да прибягват към дявола, християните трябва да се обръщат към Бога, Който е единственият Лекар на човеците, защото силно ги обича. Освен към Христос, те трябва да се обръщат и към апостолите, мъчениците, светите безсребреници, йерарсите, преподобните и останалите светци. Трябва да прибягват в Църквата, към свещениците, към Тайнствата, които Църквата има, да приемат сила от Кръста, освещението „и другите спасителни и целителни Тайнства на вярата“. Свети Никодим казва много умилително: „Как сърцето ви издържа да оставяте Бога, в Който вярвате, и да отивате при проклетия дявол? Как гледате пресладкия Иисус Христос, вашия Творец, вашия Изкупител, вашия истински Лекар, и отивате при човекоубиеца, при тиранина, при вашия злодеятел? Как вашата душа понася да презирате толкова светци, ваши приятели и благодетели, и да прибягвате при скверните магьосници и нечистите демони, вашите последни врагове? Как понасяте да оставяте светата Църква на Христос, вашата майка, и да търчите в дяволските сборища и в жилищата на демоните и магьосниците?“.
Дори дяволът да може да върне здравето на болния човек, последният и в този случай трябва да се отвръща от него, защото иначе отхвърля Бога, предава Христос, нарушава благочестието и вярата, служи на дявола, кланя се на неговите слуги и става техен роб. Този, който избягва демоните в случай на болест, получава венец от самия Бог и естествено, има добра съвест и оттук вътрешен мир.
Вторият претекст, който изтъкват хората, прибягващи до магьосниците и в крайна сметка до дявола, е, че са любопитни да научат какво ще им се случи в бъдеще; или дори защото искат да намерят съкровища и загубени вещи. Но и те вършат грях по много причини.
Първо, само Бог знае скритите неща. Ангелите и светците знаят бъдещите неща не чрез своя човешка способност, а чрез Божието действие и просветление. Затова демоните, тъй като са помрачени и нямат общение с Бога, не могат да знаят бъдещите и скритите неща. Демоните не знаят бъдещето на човека, защото човекът е свободен и самовластен, което означава, че извършването на злото или доброто зависи от неговата свободна воля.
Дяволът не знае това, тъй като „краят на човека не е явен“. Разбира се, и демоните знаят отчасти, но относно естествените неща поради „съотношенията и законите на природата“; свързаните пък с волята неща, които се намират в дълбините на сърцето на човека, узнават „по движенията на тялото“, докато Бог ги знае с точност.
Това означава, че ако ние ги разкрием, и с разни движения ги оставим да се проявят, тогава дяволът ги научава или предвижда. Но дори тези, проявявани от нас естествени или зависещи от волята неща, дяволът знае „съмнително, смътно, неясно и двусмислено“. Древните елини наричали Аполон Локсиас [от λοξός (гр.) – „косвен“, „непряк“ – Бел. Прев], защото неговите предсказания били двусмислени, което означава, че можели да се изтълкуват двусмислено. Освен това, дори когато демоните знаят истината за дадено събитие, те, бидейки лъжци, не искат да я споделят, освен ако няма голяма нужда.
Ако нещо от това, което демоните казват, се сбъдва, това става по две основни причини. Първата е, че Бог допуска това поради неверието на християните и вярата им в дявола, а втората е защото те са станали роби на дявола, обичат „неговите дяволски дела и страсти“ и така демоните са придобили власт над тях. Но в тези случаи хората, които прибягват към демоните, за да се осведомят за разни неща от бъдещето или за скрити съкровища, страдат и се терзаят много. Така онези, които търсят помощ от магьосниците за подобни неща, страдат, като „едни изгубили своя ум и останали луди, други пък изгубили и собствения си живот“. След това демоните, поради завист, не искат да дадат на човеците съкровищата на света. Те нямат и право да го правят, защото, ако имаха, тогава биха давали съкровища първо на магьосниците, които са техни приятели. Когато човек се труди за Бога и изпълнява Неговата воля, тогава, ако Бог прецени, че е от полза за него, ще му даде и материалните блага. И ако някой загуби някакви вещи, тогава по-добре
да прибягва към Бога и Неговите светци.
Третият претекст, който изтъкват онези, които прибягват към демоните, е, че правят това поради страха, който изпитват от злите сили заради тяхното човекомразие, и по този начин искат да смекчат тяхната злоба. Естествено, това също е много коварен и осъдителен повод.
Много са причините, поради които християните не трябва да се страхуват от дявола. Една от тях е, че докато преди Христовото въплъщение дяволът е бил тиранин и господар на света, след Въплъщението той загубил тази сила и власт. Сега дяволът атакува човека посредством помисли, но от волята и избора ни зависи да приемем или да отхвърлим помисъла, тъй като нашата свобода и воля са облагодатени от Христос. А когато християните са съединени с Христос и пазят Неговите заповеди, те имат голяма сила и могат да се противопоставят на силата на дявола.
В този случай дяволът се страхува от човека, а не човекът от дявола. Освен това, за да направят каквото и да било, демоните получават позволението от Бога и без него не могат да причинят зло на човека. И не само това, но без допущение от Бога, както казва св. Максим Изповедник, и самите демони не могат да служат на дявола.
Следователно не съществува никаква причина, която да оправдае човека в неговото прибягване към магьосниците и поставянето на живота му в зависимост от дявола.
Неговото здраве, бъдеще и сигурност трябва да зависят само от Бога. Демоните са духове на унищожението, които мразят безкрайно човека и ако имаха власт от Бога, щяха
да унищожат целия свят.
Последици от магията
Когато християнинът прибягва до демоните и техните инструменти, по причините, които споменахме преди, той страда в живота си. Тук става дума за духовна грешка, а не просто за обикновено лекомислие. Знаем много добре, че духовните грешки се плащат скъпо. Никой не може да си играе със своето спасение. Ще се спрем на няколко такива последици, както са описани от св. Никодим Светогорец.
Първата последица е, че човекът отхвърля забранителните Божии заповеди. Естествено, Божиите заповеди са целителни лекарства, които посочват пътя на изцелението и предпазват човека, за да не се разболее духовно. Съществуват ясни Божии заповеди както в Свещеното Писание, така и в другите църковни текстове относно обръщането към магьосници.
В книга Второзаконие Бог заръчва „не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник“ (Втор. 18:10). Също така в книга Левит се казва: „Не яжте нищо с кръв; не врачувайте и не гадайте“ (Лев. 19:26). Това е така, защото магиите причиняват голяма вреда и разруха както в душата на магьосника, така и в душата на човека, който ги приема. Затова в Учението на Дванадесетте апостоли се казва: „Чедо мое, не бъди птицегадател, нито баяч (магьосник), нито звездогадател, нито пречистач и не искай да гледаш такива, защото от всичко това се поражда идолопоклонство“.
Също така прибягването към магия означава отхвърляне на благодатта на тайнството Кръщение и съответно отхвърляне на изповеданието, което сме дали по време на Тайнството. Там чрез нашия възприемник изповядахме, че се отричаме от сатаната и от всичките му дела, ангели и служение. Думата „отричам се“ според св. Йоан Златоуст е „обет към Господа“ (συνθήκη πρὸς τὸν Δεσπότην). Оттук прибягването до демоните означава отхвърляне на изповеданието, което сме дали тогава.
Чрез магиите християнинът пропъжда Божията благодат и Светия Дух от сърцето си и приема нечистия дух. Свети Никодим казва: „Нима някой ще отрече, че магьосниците се отделят от Христос и се предават на демоните, а след това чрез помощта и действието на демоните казват и вършат сатанинските и странни неща?“. Чрез магьосниците човекът влиза в общение с демоните.
Следователно и магьосниците, и тези, които влизат в контакт с тях и търсят тяхната помощ, отричат и отхвърлят Христос и се съчетават с дявола. Чрез тайнството св. Кръщение се отричаме от дявола и се съчетаваме с Христос, докато чрез прибягването към демона правим обратното.
Затова тези хора не трябва да се наричат християни, защото как е възможно някой да приема Христос и да се обръща към демони? Свети Йоан Златоуст пише: „На думи мнозина са християни, а по нрав малцина и рядко срещани; външно са християни и Христови ученици, а по нрав предатели; по слово благочестиви, а по нрав нечестиви и по дела езичници“. Въпреки че тези хора са се кръстили, те са по-лоши и от езичниците.
Наказанията за маговете и за прибягващите към тях
Всичко, което изложихме дотук, показва страшните последици както за тези, които упражняват магията, така и за онези, които прибягват към магьосниците, за да решат различни свои проблеми. Именно поради тази причина Църквата предпазва хората да не паднат в този голям грях, а ако паднат, тя по различни начини се опитва да ги изцели. В тези рамки са и (възпитателните) наказания от страна на Бога, както и църковните правила.
В Свещеното Писание Бог заръчва да бъдат наказвани със смърт тези, които се занимават с магия, защото тя причинява голямо зло в обществото. В книга Левит се казва: „Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях“ (20:27). На друго място Бог казва: „Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа ѝ“ (Лев. 20:6) и св. Никодим пише: „Цели множества от хора и градове големи и прочути били предадени на глад, клане, робство и разрушение поради магиите“. Той споменава Йерусалим, Ниневия, Вавилон.
Църковното законодателство също е много строго към онези, които се занимават с магии. Времето на отлъчване от св. Причастие, т.е. въздържането от св. Причастие, е голямо.
Това, както казахме преди, се налага не като наказание и отмъщение, а заради осъзнаването на греха и за изцеление. В своите правила св. Василий Велики приравнява чародейците и отровителите с онези, които умишлено са извършили убийство, защото и тук става дума за убийство. Свети Григорий Нисийски в своите правила приравнява онези, които прибягват до гадателство, с отричащите Христос по своя воля. В същия дух и вселенските, и поместните събори постановяват различни епитимии за гадателите, магьосниците и онези, които прибягват до такива действия.
Предпазване от магиите
Разбира се, има хора, които твърдят, че други са им направили магия и затова страдат в живота си. Можем да кажем, че това е най-лесният изход от проблема, който разглеждаме. Повечето пъти страдаме и се терзаем поради страстите, които имаме в нас, поради отдалечаването от светотайнствения живот на Църквата, поради отсъствието на молитвата, а не поради магията, която други правят. Защото, когато човекът се кае и живее светотайнствения живот на Църквата, когато има Божията благодат, тогава дяволът няма сила над него. Също така не всички психологически проблеми и телесни болести възникват под влиянието на демонско въздействие. Този, който има дара да различава, може да различи дали става въпрос за демонско действие, за божествена енергия или за някакъв друг телесен проблем.
Свети Никодим Светогорец дава няколко практични съвета на християните, за да се предпазват от магиите, които другите им правят. Християните трябва да носят на себе си честния кръст, както са правили и древните християни. Дяволът се ужасява и трепери, когато вижда кръстното знамение. Също така в домовете на християните трябва да има свето Евангелие, защото там, където има Евангелие, там дяволът не влиза. Това са думи на св. Йоан Златоуст, който казва: „Щом дяволът не ще дръзне да влезе в дом, където има Евангелие, толкова повече до душата, която е усвоила подобни мисли, няма да се докос-
не или да я нападне нито бяс, нито природата на греха“.
Това означава, че когато думите на Свещеното Писание са в нашия ум, тогава дяволът не може да влезе в нас, защото тогава нашето естество не е естество на греха. Човекът се приобщава към дяволското действие само когато неговото естество е склонно към страстите. Чистотата на сърцето и ума, трайното трезвение и покаянието помагат много в борбата срещу демоните.
Често пъти магиите биват насочени срещу съпрузи, за да ги разделят, и затова св. Никодим увещава: „А мъжът и жената, за да не се страхуват от свързването (на магьосника), когато се венчават, трябва да се изповядват преди брака, да постят три дена и да се венчаят по време на Литургия и тъй да се причастят с божествените Тайни“. Също така, когато се появи някакъв проблем в дома или човекът влиза в нов дом, тогава „трябва да се повика свещеник, да направи Водосвет, мястото да се поръси, и чрез божествената благодат действието на демоните ще се разруши“.
Изобщо само чрез силата на Христос и пребиваване то в Църквата ние можем да се предпазим от демонската сила и енергия. Това означава, че трябва да участваме в св. тайнства и да водим борба срещу страстите. Православната терапия, която се състои в очистването на сърцето от греха, просветлението на ума и обожението е единственият метод, чрез който човекът може да остане незасегнат от нажежените стрели на демоните, които се изстрелват и чрез магьосниците. Безстрастието е добър проводник на
божествена енергия, докато острастеността е добър проводник на сатанинска енергия.
Живеем в епоха, в която обръщаме внимание само на силите, които се намират извън нас. Страхуваме се, че ще претърпим нападения от демони, от несъществуващи същества, които се намират извън нашата планета, от зли хора, които изпитват вражда към нас и т.н., сякаш най-голямото зло се намира извън нас. В даден момент трябва да признаем, че най-големият проблем в нашето „аз“ го създаваме ние самите. Защото, когато се отдалечаваме от Бога, когато губим Неговата благодат, когато живеем чрез света на въображението и привиденията, тогава нашето естество става уязвимо за навлизането на сатанинска енергия. Така, вместо да обръщаме внимание на силата на антихриста, която до голяма степен е реална, нека го насочим към Христос. Да живеем съединени с Христос; тогава дяволът няма да има никаква сила над нас. Да се молим пламенно на Христос: „Укроти поривите на страстите, изгаси нажежените стрели на лукавия, които прелъстително се насочват към нас. Уталожи плътските ни възбуждения и приспи всяка греховна наша мисъл за земното и вещественото. Дарувай ни, Боже, бодър ум, целомъдрен помисъл, трезвено сърце, сън лек и освободен от всякакво сатанинско мечтание“.
Из книгата на митрополит Йеротей (Влахос) „Духовни ориентири за съвременното общество“, ИК “Омофор” 2017 г.
