Всички идваме от някое училище



БЛИЗКИ ТЕМИ:

15 коментара

  1. nadejda каза:

    не ми харесва просветния министър, не че харесвам янка такева. нямам против шофьорите и таксиджиите да им вдигат заплатите и тарифите. да ядат баници, докато карат и да обясняват че и те имали право да закусват. чудя се някой учител ако заръфа баница насред час… може и да се е случвало. има обаче сърцати шофьори, както и сърцати учители. ей на, заради тях си струват заплатите, щото в ръцете им хората оставят децата си да се возят и да се учат на живота… така че. каквито учителите, децата, родителите, шофьорите, никой не е отделно от другите. не от всеки става министър, но министрите стават заради хората в държавата.

  2. леонор каза:

    Дария,
    изключително права си в констатациите си за състоянието на българското образование и в частност – житието и битието на българския учител днес. Тъжна картина. Много тъжна. Глад, мизерия и унижение. По мое мнение, положението се поддържа целенасочено такова. Образованието умишлено се руши. Стремежът на шепа хора е тъкмо този- необразована, страхлива, лесно управляема маса роби, която да служи безусловно и безпрекословно. Евтини робовладелчески методи за лесно подчиняване на масата. На никой не му трябва умни, начетени, мислещи българи. Напротив- колкото са по-уплашени, безпарични и унижени, толкова по-лесно ще бъдат манипулирани. До болка позната истина, която важи с пълна сила днес в България.

  3. korki каза:

    Добра статия, показва ценното, стойностното, което сме загубили. Бих добавила само, че проблемът не е само на учителите. Училището днес не е част от живия, нормалния живот. То стои някак си отвън и всички в него /ученици и учители / и около него / родители / са еднакво притеснени и нещастни. Като кажеш училище днес се сещаш само за проблеми. Нужна е истинска промяна, но се съмнявам, че има воля за нея.

  4. iliana каза:

    „Съвременното българско общество не иска да разбира бедността. Не иска да я забелязва дори. Затова и децата не забелязват българските учители. Не ги чуват и не се респектират от тях.“…
    Като цяло съм несъгласна с горния текст, но особено ме изненадва тази постановка. Та значи децата не уважават учителите, понеже последните са бедни, и нека бъдат богати, за да ги уважават децата… Дария, нали сме били деца все пак, ако не сме психолози.

    Децата знаят кого да уважават, и защо; за разлика от големите. Апък така ценната роля на учителите отчасти се проявява и в това – да помогнат на децата да подредят приоритетите си. Да им зададат критерии; това – по принцип.

    Съгласна съм, че трябва сериозна промяна в отношението към образованието в българия, в образователната политика на държавата, в културата въобще. Обаче тия механизми са много разстроени и проблемът е станал грамаден и сложен. Няма да се реши с пари. Даже и „с много пари“ няма да се реши, ако допуснем че такива има в държавата. Точно затова мисля, че емоционални подходи към темата са неадекватни, идеализирането на ролята на учителя – ненужно. Просто трябва едно отговорно отношение от институциите и едно трезво и достойно поведение на учителите. „Да не се хленчи“ беше мотото на любимия ми учител. Парите са си пари, а фактът е, че учителите днес са далеч от старата си слава, за която пише Дария. Имаше такъв ред някъде – че никой не може да бъде унижен, ако сам не се унижи. Така е и в случая.

  5. nadejda каза:

    щото всички имахме еднакви дрехи, и долу-горе в училище не си личаха бедните от богатите (освен по дънките). бедността много се забелязва и особено по дрехите. парите са си пари. те не правят човека, но му дават препитание, обличат го и му дават възможност, ако иска да се развива, ако не… да ги пилее. така че не са никак маловажни, зависи в чии ръце 🙂 и ако учителското съсловие така се самоунижило, то в чие училище да идат децата.

  6. iliana каза:

    Точно това е проблемът.

    Във всеки случай, ако двеста лева отгоре към заплатата ще чакаме да въздигнат авторитета на учителската професия, голямо чакане ще падне. Аз изобщо не смятам, че няма проблем. Има и даже е много драматичен, обаче финансовият проблем си е едната страна на монетата. другата всеки учител си я чертае.

    Освен това, какви са тия големи права на учениците и безправие на учителите, заради парите ли учителите са страхливи и отчаяни и тревожни и нямат позиция поникакви въпроси, както пише Дария…

    Естествено, има резон в това, че ако учителската професия се свърже с някакъв престиж и финансова стабилност, това ще привлече по-качествени кадри в образованието… тоя механизъм е прост и ясен. Но днес въпросът е как сегашните учители, на които ще им се вдигнат заплатите :-), да си влязат ви истинската роля, за която дария пише че можем да си припомняме само от снимките…А никой не мисли по този въпрос.

  7. Дон Кихот каза:

    Даскалите стачкуват само за пари, но всъщност проблемът, превърнат в Гордиев възел от десетилетия, е много по-сложен. Той е и социален, и културен, и финансов, и поколенчески. Правителствата от всякакви разцветни не отделят средства за образованието и в него влизат несретници, предимно жени, които са се примирили да бъдат „негри на света“, както пее Джон Ленън. Професията силно се феминизира, а жените са безсилни да наложат дисциплина. Няма институционализирана система за награди и наказания, която през Възраждането е в центъра на образователния процес. Статутът на учителите е жалък. Семейството, което е другият „бял дроб“ на възпитанието, е разрушено – единият родител безработен, другият в чужбина, хлапето на улицата. И т.н., и т.н.

  8. леонор каза:

    „Освен това, какви са тия големи права на учениците и безправие на учителите, заради парите ли учителите са страхливи и отчаяни и тревожни и нямат позиция поникакви въпроси, както пише Дария…“
    Илиана, не т се вярва да имат чак такива права учениците. Повярвай ми, имат. Имат правя а нямат задължения. Учителят е крайно, крайно унижен, не защото сам се бил унижил, а защото обществото го поставя притиснат в ъгъла. Какво значи, че учителите сами се унижавали? Много е лесно да кажеш на един бедняк, притиснат от обстоятелствата, от управляващите- че сам се унижава. Вероя

  9. леонор каза:

    И как един смачкан и унизен учител да изрази свободно и смело мнението си, като е зависим от какво и кого ли не. А става дума и за физическо оцеляване на цялото му семейство. Бедният и унизеният винаги може да бъде притиснат и сплашен. Той е силно зависим.
    На първо време наистина парите биха оправили финансовото положение. Сринатият авторитет естествено няма да се вдигне с пари, то е ясно. Трябва да си добър професионалист. Но истина е, че в Бългрия добрите професионалисти са наравно с некадърните като заплащане. А не трябва да е така. Нека отговорният и можещ преподавател да има шанс бъде по-дорбе заплатен.

  10. nadejda каза:

    с генерализациите на пръв поглед, а като се вгледам на втори съм съгласна защото същото важи за всички: лекарското съсловие, и свещеническото, журналистическото и то, даже родителското… и много други слоеве са си загърбили мисията. щото такава е духовната ситуация. дали може да се протестира срещу нея и да се изискват промени. някаква стачка за процентно увеличение на духовните ценности за цялото общество да се поръча… няма. но хората сега искат да си решат част от социалното битие, и за промени в него механизми има, като у всички евр. държави. и там има синдикати, и там има криза на ценностите. и тн. колкото до мисията – ами в простичък и стегнат ред хора, които си обичат професията и си вършат със съвест работата, си я изпълняват, независимо от условията на труд… и точно за тях, ако не някоя добра думичка да се каже, то поне обобщенията да се спестят.

  11. iliana каза:

    Именно в това виждам заложена поредната „мина“ пред бг образование… държавната образователна система остана една от малкото области, където се запази действието на ком. принцип – „ние се правим, че работим, вие се правите, че ни плащате“. Само че ако „преди демокрацията“ това беше една от най-добре действащите системи, сега е обратното. И не защото няма пазарно търсене на образованието, както пише Дария, а защото няма механизъм трудът в тази система да се свърже с правилата на пазара, които все пак действт в държавата. В повечето случаи е ясно, че за да се подготви добре дететето за следващите образователни степени, семейството трябва да инвестира допълнително пари – било за частни уроци, било за частно училище, било за платено висше образование. Във всички случаи тези пари не влизат в системата, дори под формата на данъци. Простото поголовно наливане на пари за заплати няма да промени нещата в основата им, нито ще зададе някакви по-нормални финансови механизми.

    А смятам, че учителското съсловие се е самоунижило не с това, че е допуснало да е бедно, а с това, че е загърбило плътно мисията, за която пише дария. И това му личи на обществото ни.

  12. iliana каза:

    по принцип замазват голяма част от истината … така е. и затова са опасни, подвеждащи. но в случая коментираме статията, която се крепи именно на обобщенията; коментираме и исканията на учителите, които също са обобщени:-).

    ако ме питаш какво мисля за качествата (или за заплатата) на някой конкретен учител, когото познавам, разговорът щеше да има друто съдържание. точно обобщението на решението според комунистическия принцип „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“ ми се вижда много неадекватно. това дори не е социализъм, при развития социализъм беше, доколкото помня, “ от всекиго според способностите, на всекиго според труда“ :-).

    естествено че има достойни учители.

  13. dari каза:

    Да си представим следната картина: Всеки ден минаваме по улицата на път за работа сутрин и виждаме един и същ просяк – човекът, който живее в старата къща на ъгъла. За нас този човек не е от онези „менте-просяци“, които само искат и искат без да работят. Той наистина е беден. Наистина не може да работи, защото е недъгав и вече е в напреднала възраст, за да го вземе някой. Та – всеки ден минаваме край него и вместо да му пуснем някаква паричка, ние му казваме: няма да ти помогна, ти си страдай, гладувай си, пък като умреш, ще отидеш в рая.“ (това е само измислен случай!) Но го пиша, защото мисля, че учителските проблеми са нещо подобно. Искаме ние от нашите учители да бъдат нещо като доброволци, нещо повече – като опълченците на Шипка. Да се бият за някаква кауза, да им се вменяват някакви велики и големи дела, да ги потупват по рамото, но да ги държат полугладни. Не смятам, че трябва да мислят за пари, да работят с постоянна мисъл за заплащане. И не съм казала това. Не – стандартът на живот в България скочи. За няколко месеца нормалната българска заплата вече е малка. Мисля, че всички сме го видели. Нормални са исканията на учителите. Нормални, защото те са една от най-търпеливите прослойки в нашето общество. И една от най-мамените. Защото на учителите само им обещават:“утре, утре…“ И ги товарят със всякакви изисквания.

  14. dari каза:

    Исках да кажа, че нормалната заплата отпреди седем-осем месеца вече е малка.

    Искам да разкажа и нещо друго. Във връзка с темата. Преди десет години, в гладната Виденова зима на 1997 година, когато всичко се покачваше главоломно, моята учителска заплата стигаше за седем хляба. Беше краят на първия учебен срок. Оформях оценки и имах ученици, които трябваше да поправят двойките си, за да не останат с двойка за срока. След последната класна работа вкъщи в три от тетрадките освен написаното намерих и банкноти от 10 и 20 марки. И бележка: „И без това, госпожице цял срок Ви гледам с тези сиви панталони. Ето Ви пари – купете си нови, а аз искам 3.“ Следваше подпис. Значи моят ученик, освен че ме подкупваше, ме и унижаваше… Мислите ли, че тези, които не са изказвали презрението не са забелязвали бедния си преподавател. Неказвам, че човекът, който има пари е богат. Но да подценяваш системно едно цяло съсловие, да превръщаш това в политика, да го мачкаш и да демонстрираш надмощие – какво е това?! Ще го кажа: това е отвратителна несправедливост!

  15. john_doe каза:

    Четейки мненията на полемизиращите едни срещу други ми доде на ум съвсем спонтанно една българска поговорка, която мисля че подхожда за коментар на коментарите тук:“Сития на гладен не вярва“.С други думи казано тези които са изпитали на гърба си неволите на бг-учителите ги разбират, а други които не са или просто са „сити“ не вярват на „гладните“ учители.В този поток на мисли ми идва да извикам за пореден път:няма ли да ни остави най-накрая тоя гаден вирус на комунизма!!!Защо!?Ами цялата тая полемика ми прилича на тази,която къде явно къде негласно се водеше едно време:От една страна комунистическата номенклатура ни говореше и надъхваше, че трябва денонощно и безрезервно да строим светлото социалистическо бъдеще, въпреки лишенията и мизерията, които ни унищожаваха постепенно, а от друга страна тия същите лицемери си живееха като диви капиталисти.А кажете сега, че нямам право да си мисля за тогава, когато чета тези коментари и изобщо на всякъде относно стачката на учителите…..

Споделете в социалните мрежи