Всички идваме от някое училище
"Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло".
”О, учителю любими, доде жив съм, всякой час с благодарност твойто име ще смишлявам аз”. Константин Величков
“Учителите използват себе си като мостове, по които канят учениците си да преминават. После, когато са улеснили прекосяванито им, щастливо се срутват, насърчавайки ги на свой ред да изграждат мостове.” Никос Казандзакис
През II век Климент Александрийски в своето писмо до коринтяните нарича Христос Педагог. Още по негово време последователите на Христовите апостоли са смятали за необходимо да бъде използвана педагогиката в смисъл на стремеж и методи за цялостно изграждане на човешката личност чрез образование и морално усъвършенстване. Този метод, взет от класическото образование, преминава в християнството.
Разбира се, днешното образование е светско. Осемнадесет години след падането на атеистичния режим държавата има куп важни причини, в това число и безценните препоръки на американски специалисти по „човешки права”, за да не позволи духовен елемент в светското образование. А Църквата не е в състояние да прокара своята позиция в рамките на светското училище. Казвам това не защото смятам да говоря за проблемите на неосъществилия се предмет „Религия”, „Вероучение” или както той щеше дасе нарича, а защото искам да подчертая, че педагогиката в България, откакто страната ни е християнска е била свързана с Христос, с Учителя Христос.
Българското образовоние след покръстването е формирано върху християнското образование. Първото българско образование е било християнско образование и литературният комплекс, преработен непосредствено след покръстването на българите съдържа основните съчинения на отците на църквата от периода IV- VIII век.
Учителите днес стачкуват. Някои ги подкрепят. А други – не. За по-голямата част от хората благородната учителска професия не се намира на нужната висота. Вероятно е вярно. Родителите в по-голямата си част не посрещат учителските протести с разбиране, защото спира учебния процес. Какво ли не сме чували по адрес на учителите, а сега обърканите и поизплашени майки и татковци наистина са дали воля на красноречието си, защото не знаят докога ще продължат учителските протести. Факт е, че нивото на образованието се понижава. Качествените и квалифицирани преподаватели също не остават в родните училища. Напускат и намират по-добре платена работа. В бедното откъм ресурс и база българско образование смачканият учител няма как да отговори на растящите потребности на учениците. Наистина малко хора могат да си представят как преживяват учителите. В тяхната ситуация и в състоянието, в което съществуват и се намират в училище остават да работят тези, които са се примирили с презряното си живуркане до степен на безчувствие и тих цинизъм и хората, които са родени педагози и не могат да видят себе си извън това поприще. Ако преобладаваше втория тип учители щеше да е прекрасно. Но реалността е много по-близо до абсолютния хаос, отколкото до нещо мечтано. Преживяването на съвременните преподаватели е пълно с нерешимата задача как да живеят, как да дишат, докато пресмятат всекидневните си разходи. И как да преподават така, че да бъдат чути поне от самите себе си. Обществена тайна е, че дисциплината е още един он нерешимите проблеми в съвременното ни образование. Въпреки завърналите се санкции за поведение.
Ако за един депутат дневната надница е около сто лева, както стана ясно в сутрешния блок на една от националните телевизии, учителите успяват да си докарат рядко повече от три и половина дневни депутатски надници. Духът се поддържа с дух. Но живеем на земята. Живеем в европейска България и е истински трудно да се живее толкова мизерно. Съвременното българско общество не иска да разбира бедността. Не иска да я забелязва дори. Затова и децата не забелязват българските учители. Не ги чуват и не се респектират от тях. Това е симптоматично. Показва духовна болест, която не е започнала днес. Вярно е, че тоталитарните мерки за дисциплината са се осланяли предимно на страха.
Вече почти няма да видите мъже да работят в училище (ако изключим охраната, разбира се), а дори да работят, те трябва да бъдат на първо място силов елемент, защото лишеният от достойнство и авторитет преподавател, над когото все по-често се упражнява ученическо насилие напоследък, има чисто физическа нужда от бранител. Някога учителите са били предимно мъже. Професията е била авторитетна, желана. Но сега, ако иска да издържа семейството си, един мъж почти никога няма да реши да стане учител. А проблемите с дисциплината са много сериозни. Изглеждат необратими и нерешими, защото освен от нормално съществуване, учителите сеа лишени от реални права и са безпомощни да въведат ред в своите часове.
В не толкова далечното минало преди шестдесет години учителската професия още се е смятала за престижна и желана. Някога учителите са били уважавано съсловие с достойно място в обществото. Какво представляват те днес? Нека опитаме да си представим портрета на средния български учител в няколко точки:
1. Той е страхлив човек. Бои да изкаже мнението си на глас.
2. Притеснен и комплексиран човек – постоянно нещо го тревожи.
3. Претоварен и изнервен. Обстановката в клас е много изменчива и никак не е лесно да бъде държана под контрол. Последното изисква сериозни усилия.
4. Стреми се да се нагоди и да не обръща внимание на ръководството, родителите и учителите, като не им отвръща, когато го притесняват с изисквания и го унижават със заплахи.
5. Опитва се да балансира при абсолютното си безправие. Нормативните документи защитават само учениците, а учителите са винаги уязвими.
През миналата година са закрити 126 училища в страната и са спестени на държавния бюджет 200 милиона лева, които не са върнати в образователната система. Всеки по-успешен и подготвен учител би могъл (съвсем реално е) да напусне професията и да си намери по-доходно занимание или ще извършва паралелно някаква друга доходоносна дейност.
Това неизбежно ще доведе до намаляване на качеството на образованието, заради намалена мотивация на учителите, са принудени да имат други дейности за увеличение на доходите си.
Ниското качество на образованието довежда до некачествено образовани млади хора, което означава увеличение на некадърните работници и служители, които навлизат на трудовия и икономически пазар. Всяко едно от изброените неща са вече факт.
Полуграмотни млади хора има вче и те са предостатъчно. Особено силно проличават пропуските в тяхната квалификация в дни, когато се обобщава информацията от някой изпит. За непредубедения специалист е ясно, че колкото по-млад е един човек в България, толкова по-голям е рискът да пише с правописни грешки, дори без да подозира това. Този факт също представлява обществена тайна и едва ли може да бъде оспорен.
Нискообразованите или некачествено образовани нови кадри ще получават ниски доходи и ще внасят ниски социални осигуровки, което при съвременната осигурителна система гарантира за десетки години напред ниски пенсии, включително и на сегашните учители.
Нискокачествено образованите ученици стават нискокачествено образовани студенти, а после стават нискокачествени учители. Или с други думи казано – така заложените проблеми започват да се самовъзпроизвеждат само 5 години след завършване на средното образование.
Всичко се случва според приказката: "прост народ – слаба държава", защото прости хора се управляват много лесно. Докато се приспиваме с приказки за „лека нощ” колко ученолюбив и трудолюбив народ е българският, резултатите от година на година се влошават в образованието, а това няма никакво обяснение на фона на демографската криза, броя на затворените училища и намаляващите ученици. Значи – страната обучава много по-малко деца, отколкото преди 20 години и го прави в пъти по-некачествено. Може би с умисъл….
Всички думи за частните уроци са или неверни, или не напълно верни и не могат да покажат истинската причина за нещата. Учителят, който заедно с държавното учителстване се занимава с частни уроци или е по-способен, по-трудолюбив от колегите си, или пък се нуждае от допълнителен доход. Всъщност малка част от всички учители се занимават с допълнителни частни уроци не повече от 20 %. Когато една стока няма търсене, цената й пада.
Образованието, особено средното, няма достатъчно търсене сред обществото и за това заплатите на учителите са ниски. Реално то е необходимост, междинен етап и е само част от образователната стълбица.
Учителството някога е било благородно и почитано занимание. Не всеки е можел да го упражнява, защото да бъдеш учител е означавало много. Днес се случва така, че учители стават не най-подготвените и успешни представители на обществото. Предварително е ясно, за всички, които кандидатстват педагогика, че като учители ще бъдат едни от най-ниско платените специалисти в страната. И разбира се, младите хора не се решават да поеме риска на трудния път.
Какво е останало от благородствоато на учителското занимание? Не много. Но са останали частици от възрожденския дух в училище. Учителското присъствие в ежедневието на обществото и конкретно в живота на децата е незабележимо и се приема като даденост. Вижда се престоят в училище – времето, в което децата са там. Вижда се несвършеното или не добре свършеното. Иска се много от учителя. Но той не трябва да иска. Обществото ни не харесва неговите протести и неговите искания. И го хули –нали е лесно е да се хули унизения и без друго притиснат до стената човек. Лесно се хули бедняка. Бедността и без друго в нашия живот се възприема като грях. Учителят по подразбиране заслужава оправданите ни и неоправдани претенции, защото очевидно е уязвим.
Остава спомена за авторитетните, добри и достойни учители. Остават старите снимки, старите разкази, историята, която говори за достолепните стари преподаватели, които са носели учителското звание, защото са призвани и като далечен отблясък на Единствения, Вечен и Съвършен Учител – Христос. Учителството е мисия. Мисията в нашето общество е забравен път към сърцата и душите. Но тези, които винаги ще бъдат призвани да мисионерстват са духовниците, преподавателите и педагозите. Докато съществува света.
не ми харесва просветния министър, не че харесвам янка такева. нямам против шофьорите и таксиджиите да им вдигат заплатите и тарифите. да ядат баници, докато карат и да обясняват че и те имали право да закусват. чудя се някой учител ако заръфа баница насред час… може и да се е случвало. има обаче сърцати шофьори, както и сърцати учители. ей на, заради тях си струват заплатите, щото в ръцете им хората оставят децата си да се возят и да се учат на живота… така че. каквито учителите, децата, родителите, шофьорите, никой не е отделно от другите. не от всеки става министър, но министрите стават заради хората в държавата.
Дария,
изключително права си в констатациите си за състоянието на българското образование и в частност – житието и битието на българския учител днес. Тъжна картина. Много тъжна. Глад, мизерия и унижение. По мое мнение, положението се поддържа целенасочено такова. Образованието умишлено се руши. Стремежът на шепа хора е тъкмо този- необразована, страхлива, лесно управляема маса роби, която да служи безусловно и безпрекословно. Евтини робовладелчески методи за лесно подчиняване на масата. На никой не му трябва умни, начетени, мислещи българи. Напротив- колкото са по-уплашени, безпарични и унижени, толкова по-лесно ще бъдат манипулирани. До болка позната истина, която важи с пълна сила днес в България.
Добра статия, показва ценното, стойностното, което сме загубили. Бих добавила само, че проблемът не е само на учителите. Училището днес не е част от живия, нормалния живот. То стои някак си отвън и всички в него /ученици и учители / и около него / родители / са еднакво притеснени и нещастни. Като кажеш училище днес се сещаш само за проблеми. Нужна е истинска промяна, но се съмнявам, че има воля за нея.
„Съвременното българско общество не иска да разбира бедността. Не иска да я забелязва дори. Затова и децата не забелязват българските учители. Не ги чуват и не се респектират от тях.“…
Като цяло съм несъгласна с горния текст, но особено ме изненадва тази постановка. Та значи децата не уважават учителите, понеже последните са бедни, и нека бъдат богати, за да ги уважават децата… Дария, нали сме били деца все пак, ако не сме психолози.
Децата знаят кого да уважават, и защо; за разлика от големите. Апък така ценната роля на учителите отчасти се проявява и в това – да помогнат на децата да подредят приоритетите си. Да им зададат критерии; това – по принцип.
Съгласна съм, че трябва сериозна промяна в отношението към образованието в българия, в образователната политика на държавата, в културата въобще. Обаче тия механизми са много разстроени и проблемът е станал грамаден и сложен. Няма да се реши с пари. Даже и „с много пари“ няма да се реши, ако допуснем че такива има в държавата. Точно затова мисля, че емоционални подходи към темата са неадекватни, идеализирането на ролята на учителя – ненужно. Просто трябва едно отговорно отношение от институциите и едно трезво и достойно поведение на учителите. „Да не се хленчи“ беше мотото на любимия ми учител. Парите са си пари, а фактът е, че учителите днес са далеч от старата си слава, за която пише Дария. Имаше такъв ред някъде – че никой не може да бъде унижен, ако сам не се унижи. Така е и в случая.
щото всички имахме еднакви дрехи, и долу-горе в училище не си личаха бедните от богатите (освен по дънките). бедността много се забелязва и особено по дрехите. парите са си пари. те не правят човека, но му дават препитание, обличат го и му дават възможност, ако иска да се развива, ако не… да ги пилее. така че не са никак маловажни, зависи в чии ръце 🙂 и ако учителското съсловие така се самоунижило, то в чие училище да идат децата.
Точно това е проблемът.
Във всеки случай, ако двеста лева отгоре към заплатата ще чакаме да въздигнат авторитета на учителската професия, голямо чакане ще падне. Аз изобщо не смятам, че няма проблем. Има и даже е много драматичен, обаче финансовият проблем си е едната страна на монетата. другата всеки учител си я чертае.
Освен това, какви са тия големи права на учениците и безправие на учителите, заради парите ли учителите са страхливи и отчаяни и тревожни и нямат позиция поникакви въпроси, както пише Дария…
Естествено, има резон в това, че ако учителската професия се свърже с някакъв престиж и финансова стабилност, това ще привлече по-качествени кадри в образованието… тоя механизъм е прост и ясен. Но днес въпросът е как сегашните учители, на които ще им се вдигнат заплатите :-), да си влязат ви истинската роля, за която дария пише че можем да си припомняме само от снимките…А никой не мисли по този въпрос.
Даскалите стачкуват само за пари, но всъщност проблемът, превърнат в Гордиев възел от десетилетия, е много по-сложен. Той е и социален, и културен, и финансов, и поколенчески. Правителствата от всякакви разцветни не отделят средства за образованието и в него влизат несретници, предимно жени, които са се примирили да бъдат „негри на света“, както пее Джон Ленън. Професията силно се феминизира, а жените са безсилни да наложат дисциплина. Няма институционализирана система за награди и наказания, която през Възраждането е в центъра на образователния процес. Статутът на учителите е жалък. Семейството, което е другият „бял дроб“ на възпитанието, е разрушено – единият родител безработен, другият в чужбина, хлапето на улицата. И т.н., и т.н.
„Освен това, какви са тия големи права на учениците и безправие на учителите, заради парите ли учителите са страхливи и отчаяни и тревожни и нямат позиция поникакви въпроси, както пише Дария…“
Илиана, не т се вярва да имат чак такива права учениците. Повярвай ми, имат. Имат правя а нямат задължения. Учителят е крайно, крайно унижен, не защото сам се бил унижил, а защото обществото го поставя притиснат в ъгъла. Какво значи, че учителите сами се унижавали? Много е лесно да кажеш на един бедняк, притиснат от обстоятелствата, от управляващите- че сам се унижава. Вероя
И как един смачкан и унизен учител да изрази свободно и смело мнението си, като е зависим от какво и кого ли не. А става дума и за физическо оцеляване на цялото му семейство. Бедният и унизеният винаги може да бъде притиснат и сплашен. Той е силно зависим.
На първо време наистина парите биха оправили финансовото положение. Сринатият авторитет естествено няма да се вдигне с пари, то е ясно. Трябва да си добър професионалист. Но истина е, че в Бългрия добрите професионалисти са наравно с некадърните като заплащане. А не трябва да е така. Нека отговорният и можещ преподавател да има шанс бъде по-дорбе заплатен.
с генерализациите на пръв поглед, а като се вгледам на втори съм съгласна защото същото важи за всички: лекарското съсловие, и свещеническото, журналистическото и то, даже родителското… и много други слоеве са си загърбили мисията. щото такава е духовната ситуация. дали може да се протестира срещу нея и да се изискват промени. някаква стачка за процентно увеличение на духовните ценности за цялото общество да се поръча… няма. но хората сега искат да си решат част от социалното битие, и за промени в него механизми има, като у всички евр. държави. и там има синдикати, и там има криза на ценностите. и тн. колкото до мисията – ами в простичък и стегнат ред хора, които си обичат професията и си вършат със съвест работата, си я изпълняват, независимо от условията на труд… и точно за тях, ако не някоя добра думичка да се каже, то поне обобщенията да се спестят.
Именно в това виждам заложена поредната „мина“ пред бг образование… държавната образователна система остана една от малкото области, където се запази действието на ком. принцип – „ние се правим, че работим, вие се правите, че ни плащате“. Само че ако „преди демокрацията“ това беше една от най-добре действащите системи, сега е обратното. И не защото няма пазарно търсене на образованието, както пише Дария, а защото няма механизъм трудът в тази система да се свърже с правилата на пазара, които все пак действт в държавата. В повечето случаи е ясно, че за да се подготви добре дететето за следващите образователни степени, семейството трябва да инвестира допълнително пари – било за частни уроци, било за частно училище, било за платено висше образование. Във всички случаи тези пари не влизат в системата, дори под формата на данъци. Простото поголовно наливане на пари за заплати няма да промени нещата в основата им, нито ще зададе някакви по-нормални финансови механизми.
А смятам, че учителското съсловие се е самоунижило не с това, че е допуснало да е бедно, а с това, че е загърбило плътно мисията, за която пише дария. И това му личи на обществото ни.
по принцип замазват голяма част от истината … така е. и затова са опасни, подвеждащи. но в случая коментираме статията, която се крепи именно на обобщенията; коментираме и исканията на учителите, които също са обобщени:-).
ако ме питаш какво мисля за качествата (или за заплатата) на някой конкретен учител, когото познавам, разговорът щеше да има друто съдържание. точно обобщението на решението според комунистическия принцип „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“ ми се вижда много неадекватно. това дори не е социализъм, при развития социализъм беше, доколкото помня, “ от всекиго според способностите, на всекиго според труда“ :-).
естествено че има достойни учители.
Да си представим следната картина: Всеки ден минаваме по улицата на път за работа сутрин и виждаме един и същ просяк – човекът, който живее в старата къща на ъгъла. За нас този човек не е от онези „менте-просяци“, които само искат и искат без да работят. Той наистина е беден. Наистина не може да работи, защото е недъгав и вече е в напреднала възраст, за да го вземе някой. Та – всеки ден минаваме край него и вместо да му пуснем някаква паричка, ние му казваме: няма да ти помогна, ти си страдай, гладувай си, пък като умреш, ще отидеш в рая.“ (това е само измислен случай!) Но го пиша, защото мисля, че учителските проблеми са нещо подобно. Искаме ние от нашите учители да бъдат нещо като доброволци, нещо повече – като опълченците на Шипка. Да се бият за някаква кауза, да им се вменяват някакви велики и големи дела, да ги потупват по рамото, но да ги държат полугладни. Не смятам, че трябва да мислят за пари, да работят с постоянна мисъл за заплащане. И не съм казала това. Не – стандартът на живот в България скочи. За няколко месеца нормалната българска заплата вече е малка. Мисля, че всички сме го видели. Нормални са исканията на учителите. Нормални, защото те са една от най-търпеливите прослойки в нашето общество. И една от най-мамените. Защото на учителите само им обещават:“утре, утре…“ И ги товарят със всякакви изисквания.
Исках да кажа, че нормалната заплата отпреди седем-осем месеца вече е малка.
Искам да разкажа и нещо друго. Във връзка с темата. Преди десет години, в гладната Виденова зима на 1997 година, когато всичко се покачваше главоломно, моята учителска заплата стигаше за седем хляба. Беше краят на първия учебен срок. Оформях оценки и имах ученици, които трябваше да поправят двойките си, за да не останат с двойка за срока. След последната класна работа вкъщи в три от тетрадките освен написаното намерих и банкноти от 10 и 20 марки. И бележка: „И без това, госпожице цял срок Ви гледам с тези сиви панталони. Ето Ви пари – купете си нови, а аз искам 3.“ Следваше подпис. Значи моят ученик, освен че ме подкупваше, ме и унижаваше… Мислите ли, че тези, които не са изказвали презрението не са забелязвали бедния си преподавател. Неказвам, че човекът, който има пари е богат. Но да подценяваш системно едно цяло съсловие, да превръщаш това в политика, да го мачкаш и да демонстрираш надмощие – какво е това?! Ще го кажа: това е отвратителна несправедливост!
Четейки мненията на полемизиращите едни срещу други ми доде на ум съвсем спонтанно една българска поговорка, която мисля че подхожда за коментар на коментарите тук:“Сития на гладен не вярва“.С други думи казано тези които са изпитали на гърба си неволите на бг-учителите ги разбират, а други които не са или просто са „сити“ не вярват на „гладните“ учители.В този поток на мисли ми идва да извикам за пореден път:няма ли да ни остави най-накрая тоя гаден вирус на комунизма!!!Защо!?Ами цялата тая полемика ми прилича на тази,която къде явно къде негласно се водеше едно време:От една страна комунистическата номенклатура ни говореше и надъхваше, че трябва денонощно и безрезервно да строим светлото социалистическо бъдеще, въпреки лишенията и мизерията, които ни унищожаваха постепенно, а от друга страна тия същите лицемери си живееха като диви капиталисти.А кажете сега, че нямам право да си мисля за тогава, когато чета тези коментари и изобщо на всякъде относно стачката на учителите…..