Страхът от свободата



Може да харесате още...

8 Отговори

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Много добра статия, но в заглавието „Средновековният комплекс на прогресивната интелигенция“ трябва да се добави „руската“, защото става въпрос не за интелигенцията изобщо (на Запад няма „интелигенция“), а именно за тази в Русия.

    Трагедията на руската история наистина е, че не надделява исихазмът, търсенето на вътрешния гносис на Нил Сорски, а полусветската и лакейско продържавната тенденция на Йосиф Волоцки. Оттук идва и реакцията на старообрядците, и контрареакцията на Петър І и неговите наследници до болшевишкия преврат. Почти пълното ликвидиране на Руската църква през първата половина на ХХ в. беше логично и очаквано следствие. Спиралата се завъртя и след 1991 г. църквата отново се развива по имперската линия на Волоцки. Едва ли ще го доживеем, но бъдете сигурни, че ще има нов разгром.

  2. Свободата е функция на истината, схващана като обективирана реалност на видимото и невидимото. За съжаление точно отстъплението на руснаците от истината, взета в битиен смисъл, доведе до сътресенията в тази държава. Те поставиха идеята за Великая Русь над всичко и не разработиха подробно и задълбочено християнството сред народа, както са направили например българите, а са водени от амбициите за светско имперско господство. Една максима гласи, че в Русия можеш да срещнеш светец, но не и честен човек. Тук е интересна идеята за материално независимата организация, която може да постигне идеалът на свободата. Защото и Църквата и интелигенцията се нуждаят от издръжка, която може да им бъде дадена, ако тези две референтни групи вършат някаква работа и имат отношение към училището. Защото Църквата е атакувана не от еретици и от комунисти , а от схващането, че в неукия и прост народ има разбиране за истина и свобода, за честност и достойноство, което не е присъщо на властта, която е учена.

  3. ivan ivanov ivanov каза:

    Хубава статия . Базисният грях на Православието – да се търси властта на държавата , за да изправи човека и за добиване на облаги , подкопава собствените му духовни корени. При руснаците има и липса на граница между съзнание и посъзнание , при което подсъзнателното избликва на повърхността без никакви задръжки, както казва Вишеславцев. Затова и по думите на Аверинцев липсва византийската цивилизованост , а християнската духовност винаги се проявява в крайни форми – светецът е или гневен и страшен или пасивна жертва, която не оказва съпротива./Византия и Русь-два типа духовност/ Тази крайност на изживяването се проектира в духовен максимализъм, който понеже не може да се реализира в действителността и понеже не е свързан с някаква култура на последователността и овладяността , се превръща в нихилизъм- или висичко или нищо и понеже не може да има всичко , то руснакът често избира нищото /Трубецкой/ и в крайна сметка търси властта за да унищожи другия, който се изживява като враг.

  4. Руското православие винаги се е изживявало като последна и единствена инстанция, на която държавата трябва да сътрудничи в името на велика кауза, заради която се жертва човека. Срещата между Изтока и Запада , която се извършва в Русия през миналите столетия е една среща на изживян горчив опит от всевластието на Църквата и силата на Разума с идеята, че руснаците са богоизбран народ, комуто другите трябва да прислужват. Фактически разработването на християнството с изразни средства, личен пример и изживяна съпричастност със страдалеца не се е извършило в Русия, където властта на двореца дава привилегии на религията. Съвсем друг е българският път на изстрадана съпричастност, стремеж към еманципация на знанието и дар в страданието, каквъто е пътят на нашите робства. Затова специализацията на духовенството ни в Русия е нееадекватно за българската релгиозна нагласа, където духовникът е един от общата участ, а не е привилигеровано лице, комуто властта дава рамо за да подчинява масите.

  5. Georgi Stanchev Purlikov каза:

    Доволно хубава статия. Опит за изчерпателен анализ и вглеждане в себе си. Но, както може да се очаква всичко започва от Русия; преди това не е имало нищо – „Двете направления взаимно се допълват, и двете са дълбоко вкоренени в родната традиция – Нил Сорски предимно продължава традицията на северните пустинници (все едно, че пустиножителите не са съществували досега!), Йосиф се движи в руслото на московското домостроителство и вижда своя идеал в дейността на Теодосий Печорски (, а св. Василий Велики и сонм!!!).“ Не вярвам тези руски отци да не са знаели житията на светиите.
    А иначе, за жалост, тази велика държава, аз поне не си спомням, някога да е реализирала социални проекти в полза на народа си.

  6. Lucy Musi Busi каза:

    Хубаво се изказват горните критици. Но защо един поне не се охрабри да направи сьпоставка с убожеството на бьлгарската интелигенция, което е и пряка причина и за злополучния ни баи-ганьовски преход (в смисьл льжи и кради като всеобщо правило и ценност в обществото). Г-н Стефанов скицира проблемите на Цьрквата ни, но те както и в Русия са неразделни от проблемите на цялото ни болно общество и едва ли са по-малки. Да не забравяме, че горката ни интелигенция по истирически причини от краи време има слугинско сьзнание, поради което се е ориентирала да служи не на духа, а на корема.

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Този Стефанов не е господин, а отец.

  8. Lucy Musi Busi каза:

    Прости ,отче и благослови!
    Тука средата е една такава интелектуална, купешка. Сама сьм си виновна, че се залавям да умувам по форумите. А бях се зарекла нито да чета, нито да пиша вьв форуми. Защото винаги настьпват различия и раздразнение. По-лесно е човек да умува, отколкото да се моли или да свьрши някоя работа.