Да се модернизира ли езикът на богослужението?
Отец Илия Христов, предстоятел на храм „Св. Николай” към Кладнишкия манастир, признава, че му е трудно да формулира защо предпочита да служи в църквата на църковнославянски. „То е чувство”, казва той. „Това е сакрален език, създаден специално за богослужение. Един във висша степен литургичен език. От САЩ до Чукотка в славянските православни храмове се служи на църковнославянски. Говоримият език, в случая новобългарският, до голяма степен е профанен език, свързан твърде много с ежедневието. А с присъствието си в храма ние се докосваме до вечността.”
На практика такъв спор за богослужебния език няма, признават близки до църковните среди – най-малко пък сред свещенослужителите. Този въпрос формално е решен още от Църковния събор от 1998 г. – когато Светият Синод взема принципното решение богослужението по възможност да се извършва на български език.
Тук веднага обаче трябва да се внесе яснота. Литургията, православното богослужение, е в центъра на християнския живот. В цялостния комплекс от слово, песнопение и ритуали са вплетени елементи с многовековна давност. Наистина съвременният богослужебен език на Българската православна църква е църковнославянският. Наистина това е мъртъв език, никой народ не го използва като говорим. Той представлява късна руска редакция на старобългарския от ХVII в. Наложил се е като общ богослужебен език в Руската, Сръбската, Украинската, Белоруската, Полската, Чешката, Словашката, както и в неславянски църкви като Румънската. Всъщност невъзможността у нас да се отпечатват богослужебни книги почти до края на ХIХ в. налага замяната на старобългарски с църковнославянски.
Същевременно още през 1865 г. в Русчук свещеник Ненчо Несторов Севлиевеца отпечатва богослужебно Евангелие на български език. През 1908 г. Охридският митрополит Борис отпечатал на новобългарски Требник в Цариград, а през 1910 г. – Служебник – с паралелни текстове на църковнославянски и български. През 1925 г. след многогодишен труд излиза т. нар. Синодално издание на Библията на български език. През следващите години излизат издания на съвременен език и на другите основни богослужебни книги – Апостола, Паримийника, Часослова, Малкия требник, Акатистника, Молитвеника. Непреведени засега остават най-големите богослужебни книги като Минеите, Октоихът, Триодът, Пентикостарът, една немалка част от Требника.
Така че на практика воплите на тези, които тръбят, че църковнославянският език на богослужението лишава Църквата от обществения й характер и гони младите от храмовете, са лишени от основание. Богослужението ни отдавна върви паралелно на двата езика и който е влизал в храма, добре знае това.
Освен това неделната Литургия е издадена цялата на новобългарски и е достъпна за всеки във вид на тъничка книжка. Човек спокойно може да се запознае със съвременния текст, както това правят например ценителите на оперното изкуство.
Църковният език е по-близо до вътрешния логос – до езика на духа, езика на религиозната интуиция и на молитвените съзерцания, отколкото съвременните езици, пише един от най-големите съвременни православни богослови, архим. Рафаил Карелин от Грузинската православна църква. Това е език не на разсъдъка, а на сърцето… Древните езици пораждат в човешката душа нещо подобно на „припомняне” за изгубената от човека способност за непосредствено вътрешно предаване на своите мисли, за възприемане на съдържанието на друга душа и на озарение от Бога. Новите езици са обърнати предимно към разсъдъка на човека – към аналитичната способност на неговия разум, по-нисша в сравнение с духовната интуиция. Привържениците на езиковата реформа на богослужението твърдят, че на нов, съвременен език Литургията ще стане по-понятна, по-разбираема. Но Литургията сама по себе си е тайна.
Тя не може да бъде разбрана на вербално-семантично ниво, иначе човек би могъл да я разбере и усвои, седейки в кресло с книга в ръце зад бюрото. Литургията не е разказ, който може да бъде подробно разяснен. В това се състои мистиката на езика, убеден е архим. Карелин.
На другия полюс е мнението на Никола Антонов, отпечатано във в. „Култура” през 2000 г. „Позната ли ви е тази сцена: вие сте в православен храм на неделна служба, свещеникът чете бързо и припряно неразбираем текст, четецът „изстрелва” един псалом от шестопсалмието и бързо припява тропарите, част от богомолците с мъка се опитват да уловят със слуха си някоя и друга позната фраза, а други… други разговарят помежду си? Открай време българският богомолец знае, че в Църквата се служи на неразбираем език – църковнославянски.” Авторът отрича аргумента, че става дума за боговдъхновен и осветен език. Той завършва статията си с думите на всепризнат капацитет, апостол Павел: „Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден” (1 Кор. 14:14).
Това наистина е непреодолим като че ли довод. В един от православните форуми във връзка с дискусия на тази тема Добромир Кралчев пише:
„Една неразбираема молитва силно напомня на музеен експонат (извинявайте за това сравнение): нещо старинно, загадъчно и с ограничен достъп („гледай, без да пипаш”). Такова „музейно богослужение” не може да бъде целта; не и ако искаме да запазим живо общуването с Бога. Защото иначе богослужението губи смисъл.”
Само че кой каза, че езикът е непознат? Това лесно може да се усети, ако се сравни звученето на молитвата „Отче наш” в двата варианта, на новобългарски и на църковнославянски.
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
Отче наш, Иже еси на небесех! Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое, да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли. Хлеб наш насущный даждь нам днесь, и остави нам долги наша, якоже и мы оставляем должником нашим, и не введи нас во искушение, но избави нас от лукаваго.
Богослужението не бива да се смесва с проповедта или с богословието, посочва архим. Рафаил Карелин. Проповедта ни разказва за духовния свят, а молитвата ни включва в този свят; богословието посочва пътя, а молитвата води по този път. Говорим за красотата на древните езици. Какво подразбираме под това? Да прочетем внимателно на глас псалмите на новия и на древния; каква разлика ще видим във вътрешното си състояние? Новият език е подобен на вода, която може да утоли жаждата, но ще остави душата хладна, а древният език е вино, веселящо и радващо сърцето на човека (Пс. 103:15).
Мисля, че тази дискусия няма кой знае каква интензивност в църковните среди, убеден е проф. Калин Янакиев, философ и един от нашите най-големи православни богослови. В Църквата битуват две становища. Според едните, по-радикални хора, богослужението изцяло и колкото се може по-бързо трябва да премине на новобългарски език. В други, по-консервативни среди, мнението е малко по-умерено. Тези хора смятат за малко преувеличена тъй наречената принципна неразбираемост на църковнославянския. Хората, които добре познават и участват в богослужението, са свикнали с него и дори когато не са специално образовани или интелигенти, имат базисно разбиране на този толкова привичен в църковната употреба език. По-същественото, което трябва да се каже, е, че дори да се признае необходимостта от превод на цялото богослужение на новобългарски, този превод не бива да се извърши сприхаво в рамките на някаква кампания. Не бива да се забравя, че много от богослужебните текстове имат дълбока древност, възникнали са още във Византия и техните преводи на църковнославянски са извършени много отдавна и изключително точно и добре, включително от светци на Православната църква от славянски произход. Предвид тяхната висока художествена стойност, дори сама по себе си, преводът им би могъл да бъде извършен само от високообразовани и проникнати от духа на църковната лексика хора. Саморазбиращо се е, че ние не можем да предвидим дали това може да се случи в къси срокове. Във всеки случай не може да си позволим да жертваме духа на църковните химни и песнопения заради ситуационно възникнала кампания.
Българската православна църква в момента наистина има много актуални проблеми за решаване – за заплащането на свещениците, за декапсулирането на висшия клир, за медийната политика и издателската дейност на църквата. Но измисленият спор за езика на богослужението не е сред тях.
Из книгата "Народ от исихасти", ИК Омофор
Естествено, че трябва да се говори на разбираем език – български. Единствения възможен компромис е, евентуално, в манастири – ако желаят, да се използва църковнославянски!….
[b]Слава на католиците [/b]в Италия*, че четат Библията и казват богослужебни и лични слова на чист италиански език!… [b]Прекрасно е да слушаш Божието слово, коментари към него , сакраментални формулировки, казани на разбираем, чист, ясен, с подходяща-нормална скорост на изговаряне, език![/b]…Единствено сегашния папа-германец, често гледа да го „поизкълчи“ ненужно на латински!
[b]Лозунг: Не на неразбираемото мънкопеене и „нечленоразделни“ скоропоговорки![/b]
*който може да хване централната италианска телевизия – основния канал, и знае италиански, нека види как протича една католическа литургия, предавана директно всяка неделя от различни черкви по цялата страна. Литургия се излъчва всяка неделя, май, и по една от телевизиите на Берлускони!
Във връзка е езика на богослужението на Българската православна Църква съществуват, общо взето, два възгледа, които са представени в горната статия. В защита и на двете становища има различни аргументи, които също са посочени по-горе.
Аз ще си позволя да направя само една добавка към статията – ще напомня каква е практиката на Господ Иисус Христос и на Неговите св. апостоли по отношение на богослужебния език.
По времето на земния живот на Спасителя евреите в Палестина ползват в ежедневното си общуване предимно арамейския език (а също така и гръцкия), но в богослужението – библейския староеврейски език. И Самият Спасител е говорел на арамейски със съвременниците си
1. В Назаретската синагога обаче Господ Иисус Христос е прочел пасажа от св. пророк Исаия (Ис 61: 1 – 2) на староеврейски език (срв. Лк 4: 16 – 19), а не в превод на арамейски. Явно е, че Сам Иисус Христос ни е дал пример за разграничаване на БОГОСЛУЖЕБНИЯ език от езика на ЕЖЕДНЕВНОТО ОБЩУВАНЕ.
2. Също така и по времето на страшните Си страдания на кръста, Спасителя е казал псаломския стих „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Пс 21: 2; срв. Мт 27: 46; Мр 15: 34) на староеврейски език, а не на говоримия арамейски език.
3. Както е известно, Господ Иисус Христос многократно и по разни поводи е изобличавал различни грехове на тогавашните фарисеи. Никъде обаче Той не ги е е упрекнал, че ползват староеврейския език в богослужението.
И така, Самият Господ Иисус Христос ни е посочил пример, че езикът на богослужението може да се различава от общоупотребимия език.
4. Апостолите обаче ползват широко разпространения по онова време гръцки език, за да бъдат разбрани от хората, които просвещават със светлината на Христовото учение. Затова и почти всички новозаветни книги са написани на гръцки език – естествено е, че онези християни, които по народност не са евреи, не знат библейския староеврейски език.
А на нас чак до такава степен ли ни е чужд църковнославянския език?
Ако Църквата се съобразява с духовното ниво на невъцърковяващите се и претенциите им, то нищо чудно те да пожелаят и с езика на Азис, да им бъде преподадено богослужението, защото им е по-достъпен, по-адекватен на състоянието им и на съвременността.
В църковнославянският език има дълбочина, дух и поезия. Съвременният разговорен език е кух в това отношение. Например „Мир вам“, на мен ми е много по-благозвучно, от немелодичното -„Мир на вас“.
Но както казва авторът, служи се и по двата начина. И човек може да открие това което иска, стига желанието му да не е, да търси причини да не се въцъркови, и недостатъци, единствено, поради недоброжелателност.
[quote name=“Траянка Георгиева“]…….езика на Азис……
…..Съвременният разговорен език е кух в това отношение. Например „Мир вам“, на мен ми е много по-благозвучно, от немелодичното -„Мир на вас“.
…….. да търси причини да не се въцъркови, и недостатъци, единствено, поради недоброжелателност.[/quote]
Според мен, уважаемата Траянка и тук дава илюстративен пример за разновидност на проявите на [b]мечтателно християнство[/b], съчетано с дисфоричност и отричане на всичко, което би било пречка за захласа, в който изпадат подобни хора, и което състояние на захлас (за разлика от характерната за православието трезвеност) е компенсаторно принудително убежище за тяхната невротичност. Не е осъдително когато някой търси здравни и социални компенсации и благодат, лошо е когато си създава илюзорна фасада, изградена и с „тухлите“ на ритуално-жречески похвати и реалности, част от които е езиковото – църковнославянско, (идоло)поклонство и величаене!
„Слава на католиците“ казва Рефаб и
*който може да хване централната италианска телевизия – основния канал, и знае италиански, нека види как протича една католическа литургия, предавана директно всяка неделя от различни черкви по цялата страна.
Той е намерил най-доброто за себе си. Но защо не му се радва, ами все тук при нас в православието се бута. Все съди някого, все претенции някакви предявява, учи ни, терминологии ни вкарва от учебници, и други подобни. Това ли разбира той под православно трезвение?
Проблемът с езика е факта, че създателите на новобългарския език не са от класата на създателите на църковнославянския и като богословие, и като философия и като историко-културна компетентност. Българският език по замисъла на българите св.св.Кирил и Методий от град Солун е да разясни посланието на християнството и заедно с това да служи на Бога. За съжаление до нас са достигнали наивистични жития на светиите, а една задълбочена философия и историко-културен анализ на делото и словото на двамата братя, единият преподавател по философия, бибилотекар и секретар на св.патриатрх Фотий е повече от нужна, защото ако анализираме мисиите на двамата братя, ще видим, че те очертават границите на православния свят него време и не са евтини византийски совалки, а сериозна конструкция на интерпретационната среда на християнството.Това е казусът и на църковнославянския. И не съм съгласен с мнението за проф.Янакиев – на фона на трагичното състояние на религията в днешна България е голям, но иначе…
Ако бяхме народ от рационалисти, според неверното твърдение на Горан Балгоев, тогава щяхме да мислим рационално. Какво казва рационалната логика на живота – със знанието на чужди езици можем да прескочимбългарските авторитети, с интернет можем да получим всякаква информация и знание.Трето – държавата и властимащите българи щяха да финансират българското, защото българите плащат данъци, както и с БПЦ, която като българска следва да поощрява българското. Четвърто, наместо да ходим на училище в България щяхме да вземем конспектите и да ги прочетем вкъщи, както и служебните книги на православието. Ако бяхме рационалисти щяхме да искаме от БПЦ и от нейните кадри да си плащат за държавните и обществени услуги, както ние плащаме за религиозни услуги, защото при комунизма всичко важно беше безплатно и евтино, но днес не е. Рациото иска доказателства на БПЦ за връзка с Бога, което е единственото основание да се занимаваме с нея в обилието на алтернативи от знания и качествени хора по света.
Трябва да признаем че и рафаб има право, защото самият апостол Павел е казал че едно е да се молиш без да разбираш езика на молитвата друго е да се молиш в едининие и с ума и душата. А църковно славянския език е много хубаво нещо когато си в чужбина, така е, разбира се по-добре от другите славянски езици, тъй като корена е български. От друга страна колко хора в нашите църкви могат да прочетат и изпеят с правилна дикция и правилно произнесени думи. Според мен не са много. Според мен трябва да се направи нещо. Най-добре църквите да организират курсове (неделни училища) по църковно славянски, но да бъде задъжително за всяка църква!
Като става дума за език, нека бъде Църковно Славен Български! Не съм шовинист, националист, не съм и не искам да бъда никакъв ист, даже и педикюрист. Точно тези неделя ще кажа, че материалното богатството не изгражда личностните качества, и който забравя рода си, става безродник.Който продава рода си, не знам какъв е?Има свещеници, които служат със сърцето си, независимо, какъв език използват, това е важно, за живота и нещата.По-добре да внимаваме в делата си,езикът вече е установен и промяната е трудна, в днешно време немислима.Ако заспим дълъг зимен сън, едва ли само езикът, ще е причина.
Въпросът с триезичната ерес отдавна е намерила своето мъдро решение и то от създатели на азбука. А спорът „Църковно-славянския срещу Новобългарския“ е по същество перифраза на същия спор.
„От САЩ до Чукотка в славянските православни храмове се служи на църковнославянски“ – голяма глупост! Може би има предвид конкретно само Беринговия проток, който разделя САЩ и Чукотка. Ама там китовете си говорят на техен език… 🙂
Иначе ако идеята е, че в целият славянски език ползват църковнославянски език – ами пак не е вярно – в Русия си пеят на руския му вариант (ы=ы, о=а, г=в…), в Сърбия – на сръбския (със съвсем различни ударения), ние на нашия си вариант (о=о, не на а, ы=и и т.н.)…
Чудно, като чета някои от горните коментари (а и статията)оставам с впечатлението че Христос не е дошъл да съедини Бога с човека, свещеното с профаното, а да ги раздели. И излиза че ни приканват да отделим 1 час в неделя да послушаме свещения(тайнствен) език, а през останалите часове и дни през седмицата на воля да си говорим на профания говорим български език. И по тази логика отделяме за Бога по 1 час седмично, , а през останалото време сме профани, понеже говорим на нашия език. А и самото заглавие е поставено по един начин по който човек няма нужда да чете статията надолу за да разбере за какво иде реч. И се получава така че до една чудесна статия (отдолу) на Радован Бигович се поставя една такава, много голям контраст!
Не, не -ще скоча от възторг, както казва Владимир Висоцки в песента за преселението на душата. Навремето имаше един виц, за който казваха, че го е казал Човека от народа – другаря Тодор Живков. Та тази светла личност, която беше народна и родолюбива е казал “ Милиони са нашите приятели земеделците – учители, лекари, инженери“. Та ако мога и аз с народното си чувство за хумор и шопска критичност да кажа – “ Хиляди са нашите братя духовниците в България – скотовъдци и градинари – вж. Гигинския манастир, кръчмари -вж.протодякон Любомир Братоев, който е инженер по образование, хора на ръчния труд – вж.предаването на Горан Благоев за трудещия се свещеник, гидове – вж. връзката на „духовника“ с културния туризъм, ремоньтори на сгради – вж. сведенията за строително-ремонтни дейности към стари и нови храмове и т.н. Значи е ясно – номинацията и дрехата в България не отговаря на съдържанието и същността, основни изисквания за нелицемерие и качество и цивилни са истинските духовници у нас.
Прекаленото залагане, настояване и [b]прехласване[/b] по някакъв прекалено специфичен изказ (в случая – църковно-славянски език) и голямата [b]фиксация и закостенелст[/b] по такъв въпрос, често е положение на нещо като [b]самооблажаване[/b]…, особен вид автохедонизъм за хората, който държат на всяка цена на такъв статут!… Част от тези хора, според мен, са такива, които има естествена благодат, но са я установили (фиксирали) на ниво, повече на [b]външна религозност.[/b] Такива хора се явяват и , малко, като егоисти (понеже се чувстват добре за момента, не им пука, че не се разбират текстовете – вж. и в книгата на св. Мария Скобцова, важното за тях е, че нещо „вибрира“, мърмори се нещо!), спрямо другите, които не „родени“ или „придобити“ ритуалчици и „фасадници“!
Казва се Словото/Логосът, защото Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки. Той е дошъл да спаси човека чрез любовта, а не чрез този или онзи език. Мисионерите нямаше да превеждат Книгата на различни езици, ако имаше ограничение. И св. ап. Павел казва, че по-добре пет думу разбрани, отколкото… А Иисус Христос е говорил и чел на съответния език според нуждата, а не защото единият език е по-свещен от другия. Ако тръгнем по логиката на древността можем да заключим, че единственото необходимо е да казваме „Аум“, защото някой казват, че това е най-древният звук/вибрация… Някой може да се чувства по-комфортно или по-важен, когато използва църковнославянския, но заради спасението на ближния трябва да се използва езика, който наставя и просвещава.
Интересно какво мислят преводачите? Близко до темата: преди време прочетох статия от Иван Христов за преводите Аристотелевите категории в латинската и славянската традиция. В латнските преводи: едно понятие превежда едно понятие, което значи ,че латинското понятие получава строго фиксиран смисъл за гръцкото.Славянския превод предава гръцкото понятие с няколко разлини думи. Което може би значи,че в славянския превод понятията не са улегнали , бълбукат около един смисъл и все още го налучкват. Замислих се дали това не обяснява липсата на теологични съчинения в нашето средновековие. Светите братя ни причастяват към тайните на християнството, но тъй като славянският все още няма собствена понятийна система за гръцките теологическите термини , то самостоятелно богословие не се пише , тъй като там има строга понятийност и затова теологическите съчинения продължават да се пишат на гръцки/ Акиндин например/.
Това не се отнася за Литургията и Писанието, където езикът е поетичен.
Връщам се от концерт, на който проф. Радион Йосифов свири това великолепно произведение на Чайковски:
http://www.youtube.com/watch?v=luwyPnQBZ1w
DODO, коментарът ти е интересен, лично аз, съм алергичен към понятието Славянски език и не мога да коментирам. Обърни се към душеведите, те знаят всичко за всеки и всичко за всичко.
Използването на неразбираем език прави Христовата православна църква затворено кастово общество за ‘знаещи’.
Тя затръшва вратата пред хиляди хора днес.
И като не могат да се промушат през процепа на православиетоq нахълтват на тумби през широко отворените врати на сектантските църкви, покрили страната ни.
За радост на кастата, която не по християнски се гордее и големее.