Как се пише православна статия
В последните години се издават голям брой православни автори. Те се публикуват в пресата и в интернет. Православната публицистика е много разнообразна, но въпреки това не може да се каже, че е изцяло добра. До голяма степен това е литература с недостатъци.
Точно затова бихме искали да кажем няколко думи на всички онези, които искат да попълнят редиците на православните автори, за това, как трябва да се пише православна статия или книга. Ще си призная честно: нямам формула за безупречна православна статия. Не претендирам да играя ролята на „гуру” в православната публицистика; да не помисли читателят, че имам много високо мнение за своите таланти в тази насока! Обаче във връзка с това имам някои съображения, които биха могли да се окажат полезни за някого.
На първо място, трябва да се откажете от „църковно-китайския” език. За какво става дума? Много от православните публицисти имат елейно-сладникав стил, като използват на всеки ред „благочестиви” думи като: „многогрешен”, „смирен”, „многострадален”, „целование”, „…но послушайте тези повествования, братя и сестри, ако ви е грижа за спасението на вашите многогрешни души!” и т.н.
Не бива така да се пише в новото хилядолетие. Езикът се развива. Ако живеехте преди няколко века, такъв стил навярно би бил приемлив. Но той е неуместен в епохата на масовата печатна продукция. Още повече, ако сте мисионер – потенциалните вярващи, за които работите, едва ли биха прочели вашите трудове с интерес. Освен това използването на елейно-сладникавия стил създава впечатление за неестественост, нагласеност; и като четеш, просто ти се иска да кажеш „Не вярвам!”
На второ място, във вашите трудове трябва да има новост. Повече от 90 процента от православните автори не пишат за нищо ново. Преобладаващото мнозинство от проповедници и мисионери пишат за това, за което преди тях в православието е писано хиляди пъти. Статиите им могат да бъдат наречени конспекти на старото време, но не и пълноценни трудове. За някои това е от полза – та нали мнозина за първи път откриват за себе си света на православието. Но четенето на такива текстове рано или късно доскучава на въцърковения човек. Трябва да се разбере, че православната мисъл не е статична. В християнството съществуват вечни ценности, за които то няма да спре да говори, но съществува и развитие на богословието, включително и на православната публицистика. Ако пишете за нещо старо и известно, то трябва да го облечете в нови форми или да го покажете от такава страна, от която никой още не го е поглеждал. Но все пак трябва да се стремите да има и нещо ново във вашите статии, за да може в тях читателят да прочете това, което преди вас никой не е писал.
На трето място, желателно е да цитирате в своите статии не само Писанието и Преданието, но и други източници. Ако сте православен публицист, а не само богослов, това дори е необходимо. Вие пишете за хората, а техните интереси често са по-широки от православното богословие. Чудесно би било, ако цитирате в статиите си различни, съзвучни на православието автори – известни философи, психолози, писатели, поети и т.н. „Семената на Логоса”, т.е. съзвучните на православието мисли могат да бъдат намерени навсякъде. Това ще направи статията ви по-задълбочена и интересна. И освен това ще й придаде мисионерски ефект.
За пример може да се ориентирате към трудовете на отец Андрей Кураев. Колкото повече православни публицисти с такава насока съществуват, толкова по-добре…
Успех в творчеството! | www.new-theology.com.ua
Превод: Евгения Николчева
Браво на автора! Повечето хора, които приемат консерватизма на православието, го правят, за да избягат от собствените си проблеми и комплекси. Те искат да се успокояват, като слушат и да говорят едни и същи клишета, част от които при щателен анализ се оказват исторически митове като митарствата […].
.
http://veren.org/product.php?b=3922&T=15&SESID=lmusiftrbuvnd7q3ug5sgijqk5
Диковски за вероучението –
http://liternet.bg/publish19/cv_dikovski/religia.htm
Големият въпрос пред БПЦ днес е дали наистина пази духа и истината на православието, или се опитва за запази параметрите на една отминала епоха, когато властта на Църквата в живота на човека е била безгранична. Пиша от 20 години и имам близо 150 публикации, половината от които не са платени. За да напише добра статия авторът трябва да има много солидна обща култура. Да си е направил превод на социо-културния език на православието и езика на модерността-науката. Да познава същината на религията – връзка с Бог с цел спасението на душата на човека. Да познава интерпретационната среда на предложения текст. Да познава характера на културологията, която доминира в потребителската на текста общност. Да има дарба за словесност и да познава култовата нагласа на общността. В България от 1878 година насетне експертът е носител на лоши вести, но все пак опитвам да пиша по Христа.
http://lovechtoday.com/index.php?s=%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD+%D1%87%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8
Византийски икони, безплатен албум – http://ifolder.ru/20978267?ints_code=daddde4c98588554d0206566b2ed6b63
В Созопол ще издигат езически идол. –
http://www.monitor.bg/article?id=273674
Защо да не се издига паметник на Аполон и защо той да не бъде осветен от достойни национални представители на БПЦ? Негово светейшество дълголетният ни от Бога поставен патриарх Максим преди време положи венец пред паметника на Васил Левски в столицата, варненски свещеници извършиха служба пред паметника на съветските летци, доколкото знами БПЦ освети паметник на фалоса във Варна, защо да не се преклоним пред грандоманското бг-паметникопочитание и сега на Аполон? Още повече, че през комунизма се почиташе далечното минало на българските градове и имаше култ към Античността, защото не е християнска, младият Маркс се е интересувал от Античност и античната култура е резервоар на идеи в културата на Европа -вж.Аполония.
http://lovechtoday.com/2010/12/%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0/%d0%b7%d0%b0-%d1%84%d1%83%d0%bd%d0%ba%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/
Наистина, казионният език досажда 🙂
Но след този хубав увод може би трябва да се напише и „Как да четем православни статии“, защото у нас има достатъчно хора, които си обичат многоглаголното благолепие на сладчайшето великомърморение.