„Митът Батак” затъна в батака на „актуалния национално-политически дискурс“

За какво „историчката” Балева е изхабила хартията да си отговаря сама (неточно, нелогично и неграмотно), на незначителен въпрос, чийто отговор и без това е самоочевиден, ако си малко по-компетентен? Сбърках! Не малко… доста по-компетентен… Пак сбърках… просто компетентен. А може би е изхабила хартията  заради двете хиляди евро? А колкото до "помашкият" "дискурс", това наистина е друга тема, за друга конференция, за друг проект, за други едни 2000 евро. Парите всъщност са "дискурсът" на целия проект…

В-к „Култура”, Брой 17 (2412), 03 май 2006 г.

За „проекта” в „дискурса” на финансирането

Доказано е от практиката, че ако кандидатстваш за финансиране на проект пред която и да е фондация той няма никакъв шанс да бъде одобрен, ако не отговаря на три условия:

1. В него обезателно да е наличен терминът „дискурс”¹. Няма ли „дискурс” споменат поне по един път на всеки две-три страници или в заглавието, но задължително в заключението, проектът няма да мине. Все пак пари се отпускат за научни проекти, а за каква наука да говорим, щом в нея няма „дискурс”. Разбира се не са излишни и „календарно-тематични съвпадения”, „атрибутивното определение”, „диференцираното етнографско изображение”, „символичната част на художествената интерпретация”, „инструментализирането на иманентното”, „хронотопът на образното въздействие”, „експлицирането на колективното подсъзнателно” и други подобни. Но „дискурсът” е мерудията на манджата, по-точно „на всяка манджа мерудия”. Проект без „дискурс” е като Рим без Папата, като Париж без Айфеловата кула, като проект без финансиране.

2. Другото условие е темата на проекта обезателно да е насочена към проблеми като „толерантността”, „мултикултурното многообразие”, „правата на малцинствата” и „диалогът между културите и религиите”.

3. Последното, но не по важност условие е „целите на проекта органично да се вписват в контекста на съвременните политически реалности”, а резултатите му да „допринасят за реализирането на актуалните политически приоритети”. (Примерно за разширяването на ЕС в посока на югоизток) или по-просто казано „в парадигмата на европейските ценности проектите да са ситуирани в конкретни контексти на актуалния дискурс”. И особено в „дискурса” на „реситуирането на европейската история”.

А сега да си дойдем на „дискурса”. Проектът с ръководител Улф Брунбауер и отговорник за „концепцията и организацията” – Мартина Балева предвиждаше провеждането на „научна” конференция „Ислямът като вражески образ. История и съвременност на антиислямски стереотипи в България и примера за мита за клането в Батак“ на 17 май в Националния етнографски институт с музей при БАН, София. В програмата бяха предвидени и други участници с изобилие от „научни доклади” на теми: „инструментализации на личните идентификации” на „корелативно-релативистичните експликации на несъзнаваното” в „колективната памет на населението” в „национално-политическия дискурс” в „хронотопа на съизмерването” със съседните народи, в „контекста на травматичната самоидентификация” и „контра-вторачването” в „съотнасянето на опозицията ислям-християнство” и „фундаментализирането на антиислямските стереотипи” в „митологизация на насилието” от „нетолерантните към чуждото и различното българи.”

Ако ви е трудно да прочетете горното, да Ви успокоя, че и на мен ми е трудно да го прочета, камо ли да го разбера, но поне ми звучи добре. Така научно някакси, по интелектуалному. Като историите на „Недялко М. Цанев” или есетата в „Култура ми Янко”. И в трепетно очакване на словесното благоизлияние върху жадните ни за научната истина от последна инстанция умове, в един момент прочетохме с прискърбие във вестник "Дневник" заглавието "БАН забрани научна конференция", а в текста под заглавието: "Българската академия на науките (БАН) и Етнографският институт с музей при БАН отказват категорично да предоставят място за представяне на т.нар. проект "Митът за Батак" и настояват името им по никакъв начин да не бъде свързвано с подобна псевдонаучна изява."

„Митът Батак” в „дискурса” на медийната среда

Да отворим една скоба. Каква забрана е това, че БАН не си дават залата и няма да участват в псевдонаучна изява? Все пак това е авторитетна научна институция основана в 1869 г. и не може да се замесва в евтини, чужди полит-пропагандистки акции, пък били те и платени. Така, че правилно са постъпили академиците. Нали и Азис не го пуснаха да пее в концертна зала „България”. Чалгата, била тя музикална или политическа, няма място в храмовете на културата и науката. За такива прояви си има едни специални клубове осветени в червено с пилони на подиумите или семинарни зали на фондации от типа на „Отворено общество” например. И съответната аудитория от „добре облечени бизнесмени” или добре платени „участници в проекти”. Та това не е забрана. Защото Мартина Балева можеше да наеме 4000-та зала № 1 в НДК и да я напълни с хора. Забрана има само ако я наложи МВР, прокуратурата или съда, но такова нещо няма. Едно е „забрана”, съвсем друго е „отказ от участие”. Или това е някакъв Джордж Оруелски „новояз” обърнат наопаки? Чета Любослава Русева, („"Митът Батак", или как ни забатачиха в поредната манипулация”) която пише: "Точно преди година – на 3 май 2006 г., във вестник "Култура" е публикувана статията на Балева "Кой (по)каза Батак", върху която всъщност "стъпва" проектът "Митът Батак". Тази статия тогава остава незабелязана за историците и патриотично настроените българи." Само, че и това твърдение не е вярно. Историкът и патриотично настроен българин Наум Кайчев е отговорил също в "Култура", в бр. 24 от 23 юни 2006 г. Та не за „историците и патриотично настроените българи”, а за Любослава Русева е останала „незабелязана” тази статия. Тя просто се е изказала "неподготвена", ако използвам нейната лексика в стремежа си да каже, "…фалшифицира се настоящият дневен ред на българското общество." Затваряме темата за „забраните” и се връщаме на „дискурса” защото кой знае, току-виж конференцията на Мартина Балева все пак вземе та се състои в „дискурса” на посещението на американския президент, който ще лобира пред българския си колега си да съдействаме на членството на Турция в Европа.

Като малка утеха за непроведената „научна конференция”, разполагаме с текстовете на видната „изкуствоведка” Мартина Балева – „Кой (по)каза истината за Батак?”, и „Хиатусът Батак”, (в. „Култура”, броевете от 3.05.2006 г. и 7.07.2006 г.) които са нещо като встъпление към темата на проекта. Та засега да се ограничим с тях.

„Митът Батак” в „дискурса” на историческата истина

Първо с удовлетворение ще забележим, че в първата й статия намираме „дискурс” (виж първото условие за печелене на проекти). Даже на две места. Особено в заключението, но за него после. Сега по-интересното е как се вписва статията й „Кой (по)каза истината за Батак?” в „дискурса” на историческата наука. Бегъл поглед показва, че не се вписва. Задълбоченият прочит още повече. Сериозният анализ съвсем.

Но тук нещастният историк е изправен пред проблем. Една невярна и глупава теза може да е изложена на пет страници. Опровергаването й обаче винаги довежда до написването на двадесет страници. Ако трябва да се отговори изчерпателно, няма да стигнат и сто. Този проблем го видях практически още като студент на изпита по „История на Русия” навремето. На мой колега се падна въпрос за управлението на руския император Александър ІІІ и той започна изложението си с думите „През 1900-та година кралят бил убит в Новоросийск.” Професорът естествено изпадна в ярост и закрещя: „Колега, първо не е през 1900 г., а през 1894 г., второ не кралят, защото в Русия крале няма и не е имало никога, а императорът, трето не е убит, а си умира нормално и разбира се не в Новоросийск, а в двореца „Ливадия” в Крим. И аз питам за управлението, а не за смъртта му!” На една невярна и смешна теза изложена с осем думи, професорът трябваше да отговори кратко с петдесет и шест думи – седем пъти повече. А, ако трябваше да е изчерпателен му трябваха десетина страници писмен текст. Но това не е всичко. Колегата се окопити и зададе контравъпрос: „Така твърдите Вие. Докажете го.” Тук професорът се хвана за сърцето и излезе да пие „Валидол”, а ние останалите изпитвани се хванахме за стомасите, които вече ни боляха от смях. В тази посока едно мнение от професор Иван Илчев: „Вероятно съм един от не толкова многото българи, които още миналата година бяха чели статията на г-жа Балева във в. "Култура". Сметнах я за наивен и неубедителен опус. Не за това, че опитва да изследва създаването на политическа митология около клането в Батак. Това, струва ми се, е задължение на една непредубедена история. А защото, за съжаление, авторката знаеше твърде малко и собственото си ограничено и професионално специализирано знание опитваше да превърне в постулат …което не би трябвало да си позволят истински изследователи – преувеличаване на значението на собственото изследване, изградено върху ограничен изворов материал и превръщането му в база за широки обобщения. То и затова обобщенията са твърде далеч от истината.” Та прави са историците като отказваха да отговарят на Балева, защото е „ниска топка”. Няма нужда по врабчета да стреляме с оръдия. Но аз смятам да отбия „ниската топка”, защото понякога и тя може да докара до гол, ако няма вратар. Не съм професионален историк, (макар че имам диплома на  такъв), защото не работя по специалността си. Но за „автори” като Балева и такъв като мен е достатъчен. Ето някои от основните „постижения” в писанието й.

Липсват факти

Например Балева твърди, че от 1876 до 1892 г. Батак е забравен с изключение на две снимки на Пловдивския гръцки фотограф Кавра от 1878 г. (които тя обявява за по-късни) и изданието на репортажите на Макгахан. Е, тя пропуска например, че през 1881 г. някой си Иван Вазов написва стихотворението си „Възпоменание от Батак” а през 1882 г. пише и стихотворението си „Родопите” – публикувано в стихосбирката „Поля и гори”, издадена от Драган Манчов  през 1884 г. „… и полюсите чуха този страшен вик – Батак”, че в „Опълченците на Шипка” той казва: „Беласица стара и новий Батак”.

Името на Батак се среща и в публицистиката  на Константин Величков от първите години след Освобождението. П. Горанов пък през 1883 г. написва ”бележки за Въстанието в Батак” , които изпраща до Захари Стоянов или Никола Обретенов. Батак е споменат и в учебниците по история. И много други факти могат да се открият, но кой знае защо „изкуствоведката” Балева не ги познава.

Може би защото не разбира от история, а от изкуство. Но нали на дипломата й пише „магистър по история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология”? Някой може да възрази, че тя е широк специалист – погледнете й дипломата. Изобщо в нейния Университет явно подготвят енциклопедисти от типа на Леонардо да Винчи. Така, че тя е запозната с определящите тенденции, с глобалните въпроси на историята, археологията и изкуството на този огромен регион. Тя се занимава с „дискурса”. А ние тясно специализираните историци се заяждаме на дребно с някакви си факти. Може, но дори и такива мастити „дискурсолози” трябва да четат внимателно какво пишат за да не се самоопровергават. Защото самата тя си противоречи. В началото пише: „От 1876 до 1892 г. единствените свидетелства за кървавата история на Батак са двете известни снимки на пловдивския фотограф от гръцки произход Димитър Кавра …както и Стамболовият превод от 1880 г.”, а в края на статията с „Още много подобни примери биха могли да се назоват, като най-ранният от тях датира от 1891 г. – тетралната пиеса на Атанас Шопов „Баташкото клание?, но показателно е, че всички те се появяват след 1889 г.„  Но, хайде да не се заяждаме на дребно. Просто не си е прочела текста преди да го публикува.

Изобилстват неверни тези

На пръв поглед логично. Само една малка подробност. Третият том на „Записките може и да е издаден през 1892 г., но е завършен от бай Захария още през 1886 г. Тоест по време на срещата Стоянов – Пиотровски през пролетта на 1889 г., за която и тя пише обстойно, двамата са могли да коментират събитията в Батак. С това „уточнение” цялата й теза рухва, но тя продължава смело с твърденията. Като „разобличава” погрешните датировки на снимките на фотографа Кавра през 1878 г. тя ги поставя през 1889 г. Един от аргументите й: „В десния край на снимката една фигура прави особено впечатление не само защото е отделена от групата. Най-вероятно това е мъж, който е подпрял дясната си ръка върху десния си крак и в нея държи продълговат предмет с формата на ятаган или меч…. Но какво търси един мъж с чалма и положен на дръвник ятаган при оцелелите батачани през 1878 г.?… От описаното става достатъчно ясно, че фотографията е плод на онази инсценировка на клането пред училището, която Пиотровски е описал в автобиографията си. Това означава също, че снимката не е правена през 1878 г., а – както Пиотровски пише – много по-късно, т. е. няколко месеца преди изложението в Пловдив.”

Тук вече бедният историк се хваща за главата. Първо, при внимателно вглеждане в снимката се вижда, че въпросният ”вероятно” мъж държи брадва, а не ятаган или меч. Всеки специалист по оръжията ще й обясни, че върху дръвник главите на „гяурите” се режат с брадва. С ятаган просто не може. Но хайде, дамата не е била в казарма и не разбира от оръжия. Тогава поне като изкуствоведка трябваше да разгледа внимателно снимката. Ако не като „изкуствоведка”, поне като „археоложка”, трябваше да отличи брадва от ятаган… А вече като „историчка” тя се опитва да премести датировката на снимките от 1878 в 1889 г. за да защити тезата си: „Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г. (а не през 1892 г., както ни уверява Пиотровски, обърквайки за пореден път датите, но не забелязва как тя самата за пореден път обърква датите: „Това означава също, че снимката не е правена през 1878 г., а – както Пиотровски пише – много по-късно, т.е. няколко месеца преди изложението в Пловдив.” А изложението в Пловдив е през 1892 г. Значи тогава са правени и снимките? Значи Пиотровски е прав? А тя преди малко го опровергаваше? „Историчката” датира снимките хем в пролетта на 1889 г., хем в 1892 г.??! Веднъж приема датата на Пиотровски за вярна, а после го опровергава. Или май опровергава сама себе си? Та не разбрахме последно коя е годината? И не разбрахме кой точно за пореден път обърква датите? Струва ми се, че тя… Ех, Мартина казах ти по-горе първо сама да си прочетеш текстовете, които пишеш… Не бързай с публикациите – двете хиляди евро няма да ти избягат…

„Историчката-изкуствоведка” и по-нататък смело заключава: „В заключение можем със сигурност да твърдим, че фотографии на Батак от 1878 г. не съществуват.” Аз пък в заключение никаква сигурност не виждам в твърденията й за датировката. Вие ако виждате …

Да продължим с откритията й: „В Батак Пиотровски е срещнал обикновено и в голямата си част неграмотно селско население, живеещо в традиционно-патриархални условия.” Тук вече Ви предлагам заедно да се посмеем. Малко по-горе в статията си тя цитираше Макгахан: "Вместо диваци, както ние мислехме, тези българи всъщност са един цивилизован, мирен народец…” Значи според очевидецът – американец Макгахан, женен за руска аристократка, българите са един „цивилизован народец”, но според българката Балева батачани са били: „…неграмотно селско население, живеещо в традиционно-патриархални условия.” А на снимката, в която по-горе тя не можеше да различи брадва от ятаган ясно се вижда какво училище са построили тези "неграмотници". Да, с парите на лейди Странгфорд, но на мястото на старото изгоряло училище. И това е голяма и по-сегашните стандарти, напълно подходяща за училище, монолитна  двуетажна сграда. Самата Балева също можеше да я види. Даже и без "вторачване" или "контра-вторачване". Ако вместо в измисления „ятаган” се беше „вторачила” в училището, нямаше да пише такива глупости. Или поне ако беше прочела Вазов „и школото пламна, и девойки двесте / станаха на въглен – някой ги запря…”

Но може би старото училище изгоряло през 1876 г. е било по-малко, а после с парите на лейди Странгфорд е построена голямата сграда видна на снимката? Определено не, и старото е било голямо. Защото Захари Стоянов пише в „Записките….”: „В долния кат на училището имало до двеста души скрити мъже, жени и деца, които кръвниците от много бързина, се вижда работата, не можли да намерят.” Значи долния етаж на училището е можел да скрие двеста души, както пише Захарий „по долапите” и турците не са ги открили в бързината. Защото откритите по стаите набързо били изклани. Но двеста души останали неоткрити. Можем да си представим размерите на сградата. Така, че кой е „неграмотният” не е ясно… Може би онзи, който не е прочел историята на народа си… Между другото малко преди освобождението си поробена България има повече училища от свободните Сърбия и Гърция взети заедно. И още нещо интересно. „Историчката” предпочита да цитира Макгахан от английското му издание от 1876 г. Но в руското от което прави превод и Стефан Стамболов и е издадено в България е с по-разширен репортажи и с повече подробности. Ето например същият пасаж за „цивилизования и мирен народец”: "В Англия и изобщо в Европа имат твърде криво понятие за българите.  Аз винаги съм слушал и, да си кажа правото, до последно време самичък мислех, че те са диваци, не по-цивилизовани от американските индианци. Представете си моето удивление, когато узнах, че почти във всяко българско село има училища, и че тия школи, където те не са изгорени от турците, се намират в цветущо положение. Те се издържат от сумите на доброволно възложен на себе си от българете данък, не само без правителствени подбуждания, но и въпреки многочислените затруднения, причинявани от властите, обучението в тия училища е безплатно — и за богатите, и сиромасите. И така надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и пише, и изобщо процентът на грамотните в България, не е по-малък от тоя в Англия и Франция. Така също аз мислех, че българските села се състоят от няколко малоценни къщици. които не е трудно да се направят подир пожара. Но какво беше моето изумление, когато видях, че повечето от тия села са добре съградени градчета с яки каменни домове и значително количество състоятелни, даже достатъчно богати граждане; някои от тях могло би да бъдат сравнени с английските и французски паланки. В действителност излиза, че българите не само не са диваци, но те са трудов, предприемчив, честен, образован и мирен народ." Г-ца Балева не желае обаче да цитира него, а кой знае защо предпочита по-постния текст на английското издание.  Нищо, че в България то не е популярно.  Предполагам, защото в руското издание има  още по-добри неща за българите отколкото в английското издание. И не й се връзват на тезите за „неграмотните батачани”: „И така надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и пише, и изобщо процентът на грамотните в България, не е по-малък от тоя в Англия и Франция”.  На това му се казва избирателност. Но както и да е, дреболии… „Дискурсът” е висока материя.

А сега, внимание, вижте какво пише дословно „историчката” Балева за срещата на Захари Стоянов и художника Пиотровски през 1889 г.: (По това време Горанов е окръжен управител на Пазарджик и представител в Народното събрание, Стоянов е негов председател, а Стамболов е държавен глава.) Можем да й простим грешката, че русофилът П. Горанов бил народен представител през 1889 г. след като той става такъв след 1894 г. Подробности… Ще й простим и това, че не знае, че не е позволено по закон на народните представители да бъдат и окръжни управители.

Но как да й простим твърдението, че Стамболов е държавен глава? Даже и аз да й го простя като историк неразбиращ от „дискурси”, ще й го прости ли Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски – Княз Български от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена независимостта на България, и Цар на Българите от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.? Простете й, Ваше Величество Фердинанд І Български! Тя постави Вашият министър-председател Стефан Стамболов на трона Ви! На „изкуствоведката” Балева са простени такива грешки, голяма работа премиер – княз, все тая! На „археоложката” Балева също – тя разбира само от ятагани и брадви. Но на „историчката” Балева – не!

Бездоказателствени твърдения.

Ако гореизложените постижения на „историчката, археоложка и изкуствоведка” Балева Ви се струват малко ето ви още: Пиотровски рисувал картината си за клането в Батак, не за друго, а за да „…се превърне в един полски Дьолакроа чрез художественото олицетворяване на българския вариант на гръцкия мит за клането на остров Хиос, произлязъл от четката на великия французин.”

Да, знаехме си ние историците, че не само „Батак е мит”. И клането на остров Хиос през 1824 г. е мит! И може би и това на остров Крит. И избитите при кланетата около 100 000 гърци са мит. Но това е една друга тема. За един друг „проект”, за една друга „научна конференция”, за един друг „дискурс”, за едни други 2 000 евро… За едни други „антиислямски стереотипи”, но този път в Гърция. Само не знам съседите гърци дали щяха да реагират така меко като нас. Все пак ние сме един „цивилизован и мирен народец”, както пише Макгахан. А в Гърция г-ца Балева щяха да я осъдят за обида на гръцкото национално достойнство. И то само ако полицията навреме успееше да я прибере за да я опази от благодарностите на признателните жители на остров Хиос… Така че г-це Балева давам Ви искрена препоръка! Не ходете на почивка на остров Хиос! По-добре да не посещавате изобщо Гърция! Току-виж се окаже, че някой грък е чел статиите Ви! И такъв „дискурс” ще се заформи…

Ето още едно „историческо откритие” за запазените в черквата в Батак кости: „…трябва да се запитаме, защо строго религиозните жители на Батак са оставили в продължение на тринадесет години смъртните останки на някогашните си роднини, съседи и познати непогребани в тая безредица. Мисля, че причината за това не е в липсата на пиетет у батачани, а във въображението на самия Пиотровски, който за своята инсценировка най-вероятно е използвал автентичен материал от костницата на църквата.” Думите "автентичен материал от костницата" подвеждат. За момент читателят си мисли, че Мартина Балева все пак признава, че е имало клане и художникът Пиотровски просто е режисирал снимки с костите на загиналите. Но не, по нататък тя говори за: „…показното излагане на мнимите им смъртни останки." Значи Балева наистина твърди, че костите на избитите не са истински??!. Не мога другояче да обясня словосъчетанието „мними смъртни останки”. Интересно какви са тогава костите? Пластмасови? Картонени? Или тя е искала да каже друго – костите са истински (така пише по-горе „автентичен материал”), но снимката е „инсценирана”, следователно „мнима”?

Долнопробни манипулации

Професор Иван Илчев казва за методите на Мартина Балева: „И тъй като години наред съм се занимавал с история на пропагандата, виждам прилагането на класическо пропагандно правило. Издигаш си плашило и после на воля го громиш. Подменяш тезите и после ги сгромолясваш лесно. Само че правилата в науката – не във вестникарската полемика, в която се борави с цитати извън контекста, с подмятания и с определено неверни твърдения, са други.” И е прав, защото ако за Гьобелс това е допустимо, за един историк е просто безчестие. Но ето един пример от подхода на „историчката-изкуствоведка-археоложка:  "Нека припомня, че зад името Бойчо се крие не някой друг, а 19-годишният по онова време Ангел Горанов, син на Петър Горанов, факт, който обяснява не само необходимостта от псевдоним, а и несъстоятелността на очевидството на автора, което пък от своя страна седи в основата на Стояновия преразказ за Батак и на всички следващи научни изследвания." Това твърдение на Мартина Балева трябва да влезе в "наръчник на манипулатора". Ако я прочете незапознат читател ще реши, че Бойчо е бил на 19 години през 1889 г., следователно през 1876-та е на 6 години и не може да е "очевидец". Макар, че и това е спорно. Навремето в България шестгодишни деца тръгваха в първи клас. А всъщност тя лъже чрез манипулация. Ангел Петров Горанов (1858—1924) е 19 годишен не в 1889 г., а по-време на въстанието в 1876 г. А думите й: "…несъстоятелността на очевидството на автора, което пък от своя страна седи в основата на Стояновия преразказ за Батак и на всички следващи научни изследвания." са просто нагледен пример за "научните й методи". Така, че някой друг е несъстоятелен, а не очевидството на Бойчо…

Проблеми с езика

Мартина Балева наистина има проблеми с българския език. Може би защото живеейки в Германия вече мисли на немски. Ето един пример: „…Стоянов може действително да бъде смятан за посредствения повод за картината”. Ех, Балева, Балева, ако революционерът, политикът, литераторът, историкът, журналистът бай Захарий Стоянов е бил „посредствения” повод за картината, то „посредствена” в случая ми се струва, че е „изкуствоведката” пишеща това. А виж, „непосредствения” повод за картината може да е бил бай Захария…

Друг пример: „При това ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души, както пише Пиотровски.” Ако не знаете как се „инсценират фотографии”, Балева обяснява подробно. А пък аз си мислех, че са инсценирали събития… Поне така тя пишеше по-горе. Сега обаче се оказа, че се „инсценирали” фотографии. Понеже не мога да  разбера как една снимка е „инсценирана”, тоест „мнима”, започвам да си мисля, че самата й статия е „инсценирана”, следователно „мнима”, както и „научната й конференция”, както и целият й „проект”? Виж двете хиляди евро вероятно няма да са „инсценирани”… Те ще са реални, в брой.

Още два бисера в един единствен пасаж: „В Батак Пиотровски е срещнал обикновено и в голямата си част неграмотно селско население, (колко е неграмотно видяхме по-горе А.Д.) живеещо в традиционно-патриархални условия. И макар селяните все още да не са разполагали с каквато и да била заучена хомогенно-колективна памет, явно никой от тях не е могъл да си спомни за въстание.” Това вече е удар в десятката! Както се казва „две в едно”!

Първият й извод  е от типа на прословутото професор Юлиян Вучково: „Гледам и не вярвам на ушите си” или „Слушам и не вярвам на очите си”. Така е: „Жителите са неграмотни и затова не помнят въстанието”. Безспорен „научен факт” – неграмотният няма и памет – откривател: Мартина Балева.

А колкото до вторият извод г-це Балева, как да си спомнят въстанието „неграмотните селяни” като са нямали „…заучена хомогенно-колективна памет…” каквото и да значи това. Виж ако имаха заучена „хомогенно-колективна памет”, какви работи щяха да си спомнят… Например: „Единственото, което са могли да си спомнят батачани, е било бягството на Петър Горанов заедно с цялото му семейство от селото още преди обсадата на османските войски”. Не искам да се заяждам, но си мисля, че батачани понеже са „неграмотни” са помнели „обсадата на османските войски”. Виж, ако бяха грамотни и можеха да прочетат статията на „историчката, археоложка и изкуствоведка” г-ца Балева, щяха да си спомнят, че тя в началото на статията подкрепяше тезата на Макгахан, че клането било извършено от башибозук: „Не черкезите, както се смяташе, са извършили тази касапница, а най-вече нередовните башибозуци от околните турски села”. Накрая обаче си сменя тезата в полза на „османските войски”. Както и да е, тя бъркаше датите на снимките -1889-1892, бъркаше  държавния глава на България с премиера, та ще й придиряме за някакви си разлики „башибозук” – „редовни войски”. Още една дреболия, ако Петър Горанов позорно е избягал, каквото е внушението, защо батачани са позволили на жена му да позира на снимката за пощенска картичка сред костите в черквата,  както Балева пише: „…възрастна жена облечена в черно е седнала пред входа на църквата и е заобиколена от множество човешки черепи. Според колективната памет жената на снимката е Марга Горанова – съпруга на предводителя на баташките въстаници Петър Горанов. Нещо не се връзва, г-це Балева, не смятате ли? По-горе четохме за липсата на „заучена хомогенно-колективна  памет” Сега се оказва, че „неграмотните” батачани, имат „колективна памет”. Или това е нещо друго? Простете некомпетентността ми, но аз съм дребен историк и не разбирам от „дискурси”. А нали неграмотните по принцип нямаха памет… Можем да продължим с бисерите: „Разказите на батачани затвърдили мнението на Пиотровски за случилото се в Батак…” Значи Пиотровски е бил убеден от разказите на както видяхме вече „неграмотните” и без „заучена хомогенно-колективна памет” селяни. Е, щом се е оставил да го убедят „неграмотните” селяни…. Ех, Мартина, ех Балева, казах ли ти да си четеш текстовете преди да ги публикуваш? Но пък и онези редактори в „Култура” къде са гледали…

За „дискурса” на „дискурсите”

Анализът може да продължава безкрай. Но нейната статия е само девет страници, а моят текст стана вече 14. А още не сме навлезли в същността на „дискурса”…. А  бих могъл да напиша и петдесетина или сто страници… Вижте по-горе случката с „убийството на руския крал”. Та смятам да завършим с основния въпрос на „авторката” – „историчка, археоложка и изкуствоведка”: „Та нека се върнем най-после на въпроса: защо Пиотровски се позовава на Стоянов, а не на МакГахан? Можем да го формулираме иначе: Защо да се увековечаваш до един губещ, след като може и до един печеливш?” и още: „…в 1913 година „Баташкото клане? било отстранено от експозиция, засягайки в този момент друга болезнена тема в националният дискурс – проблема с етническата принадлежност на помашкото малцинство. Но това е друга тема.”

Коментари

коментара