Църквата се кани да проговори пред медиите
Източник: Русе Инфо
Българската православна църква отдавна не говори С хората – тя столетия наред е свикнала да говори НА хората. И като че ли изобщо не се интересува от житието им. Велеречивата мъдрост на свещениците се изчерпва с няколко цитата от евангелието, произнесени от амвона. А там няма нито ред за дрога, СПИН, психология на младенеца, секти и детска престъпност. Максимата "за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи" е в употреба най-вече в православната църква. Години наред хората се питат как именно влязоха в страната и най-страшното – намериха своята незаета ниша, толкова секти и измислени деноминации, които в името на Христа вземат от българите не десятък, а половината от доходите им и при това ги тласкат към самоубийства.
Спомняте си вероятно, че преди две години тук, в Русе, трябваше да се състои минивариант на онази първа и забележителна конференция "Сътрудничество на Църквата и медиите", която събра в София православни от Русия, Сърбия, Гърция и Македония. Поканените журналисти очакваха да чуят отговорите на въпросите защо и докога така с обезверения народ, а отново срещнаха мълчанието на традиционното вероизповедание. За съжаление русенският вариант на диалог между църква и медии се превърна в "другарски съд" и припомняне на лични обиди.
Тогава отец Георги подчерта, че "църквата не бездейства – пренася на света Христос и това е най-голямото, което може да бъде направено", но призна, че е време да се запълнят празнотите между медии и свещенослужители. Е, и? Отец Иван от храма " Св. Възнесение" пък категорично обяви, че журналистите трябва да се отнасят с благоговение към свещениците, които са им духовни наставници. Пак там, в енорийския дом, както наричат залата в попския блок, случаен звън на мобилен телефон провокира о. Марин, който сам се определя като "единствения в галактиката поп-адвокат". Той разказа как преди време "пострадал" от медиите, след като по време на водосвет GSM-ът му изписукал. О. Марин сподели и други свои беди с медиите, които тълкували думите му превратно. По-умни и начетени хора от мен казаха пак в тия пусти медии, че "църквата трябва да влиза чрез индивидуалния авторитет на духовника. Засега това е дефицит." – доц. Георги Лозанов.
Атаките срещу медиите от страна на свещениците продължиха с назидание към стила на писане на дописките и така се породи теологичен спор – "е ли е кочът курбан и защо?". Вестник "Утро" имаше традицията преди всеки църковен празник да описва накратко житието на светеца и да разказва за народните обичаи, свързани с празника. В интерес на истината искахме да сме полезни, а се оказа, че свещеници и служители в митрополията са се надявали в съвременна медия да разпознаят официоза си "Църковен вестник".
Мълчанието на църквата продължава
Защо църквата не се покаже в хубавата си страна, каквото основание й дава вековната традиция? Защото не е възможно да се привлекат вярващите с неразбираем език и със свещеници, които не се интересуват от нищо, дори от разпространението на Христовото благовестие, и са се превърнали единствено в потребители на интересите на вярващите. Защо никой не казва колко и кои свещеници са сред най-редовните клиенти на магазините "Всичко по 1 лев" и именно от там купуват свещи, които после препродават на тройна цена в храмовете? Защо Синодът мълчи за финансовите ревизии и злоупотребите с реставрациите на църкви? Кой всъщност дава право на безпросветни неудачници да са свещенослужители? Църквата има големи възможности, но не прави нищо, освен това да обвинява медиите. Какво друго, освен богохулство, е да се пренебрегва мисионерската задача, която има църквата. Господ Иисус Христос е изпратил апостолите да разпространяват спасителното учение с думите "Идете и научете всички народи." Апостол Павел е пътувал и проповядвал, казвайки "настоявах навреме и ненавреме". Какво щеше да бъде, ако апостолите имаха сегашните технически възможности и въздействие на медиите, може само да си представяме, тъй като апостоли с изпити, но благородни лица и окървавени ходила днес просто липсват."
Да е жива и здрава авторката на това творение и Бог да и дава сили да пише и говори и особено за продължаващото мълчание на Църквата. С НАМИ БОГ !
Писал съм го и пак ще го напиша. Не може свещениците да са нещо по-различно от народа си.
ХЕЙ, ХОРА, свещениците не са светци, а само Божи служители. Не може да очаквате от тях да са нещо по-различно от своите пасоми. Слезте на земята най-сетне!!! Каквито са хората, такива са и свещениците.
Нека мутантите да го запомнят. Даже и да го запомнят, едва ли ще искат да си го спомнят – такава им е породата – сбъркана: „Журналистите не пишат за влакове, които пристигат навреме“. И като са напишат, а после какво? Нищо. Техните драсканици са просто драсканици. И нищо повече.
Идеалистите в БПЦ измряха отдавна или ако ги има, ги третират като „луди“. Кой може да издържа семейство днес със заплата от 200 лева, изплащана от дъжд на вятър? И може ли някой най-сетне да накара владиците да внесат прозрачност и модерен дух в дейността си? Сигурно има кой, но сетивата му са запушени – сещате се с какво.
След като народът е мерило за свещеника, а не Христос, тогава Последният за какво е идвал? Ако на народа му харесва да почита златния телец, и свещеникът да го прави, понеже не е по-различен. Ако някой е Божи „служител“, не трябва ли да се отличава мъничко барем от телевизионния, или медицинския, или просветния „служител“, или не бива? Защо Христос ни е учил да различаваме „наемника“ от „пастиря“, пък ние си затваряме очите зорлем. Всичко по-горе е писано за наемниците, а за това, че те днес са лице на всички ни, не е виновна авторката.
Колкото и да е трудно да се говори по тази тема смятам, че доста неща са казани на място. Липсва стремеж на БПЦ да каже на хората кой е Христос, липсват отговори и разговори по наболелите проблеми, липсва загриженост и отношение към младите хора…
За сметка на това пък на земното й ръководство никак не му липсва стремеж да се сатанизира до възможния му максимум, ама никак!