Бартер с трупове

Анотация: Факсимиле от договора на ЕАТА с погребална агенция. В него е упомената точната сума, която “Остеоцентър – България“ предлага на донорските семейства. Името на фирмата, с която е подписан договорът е заличено по тяхно изрично настояване, заради опасения от саморазправа. Ще я наричаме само Жената на донора, тъй като нямаме право да съобщаваме името й, а и тя самата не желае. Дори самият факт, че говорим с нея е странен, защото анонимността й би трябвало да е напълно защитена от една голяма мултинационална корпорация, която е взела тъкани от трупа на съпруга й. Тази компания е "Остеотек Инк.", която се представлява у нас от дъщерната й фирма "Остеоцентър-България".

Жената на донора има пенсия малко над 100 лева. Грижи се и за дъщеря си, която е останала без работа. Синът й, слава Богу, няма такъв проблем. Жената на донора е тъжна, защото миналата година е изгубила първо баща си, а три месеца по-късно и съпруга си: "Мъжът ми беше много болен. Имаше диабет. Получи инсулт, лек, успя да се съвземе от него, но диабетът го съсипа."

[…]

Другата история: "Няма смисъл да го лекуваме"

Журналистът от БНТ Ценко Симов също е от донорско семейство. Съпругата му дала съгласието си покойният й баща да стане донор. Каква е историята на Ценко Симов: "Когато го заведохме в болницата, докторът ни каза: Няма смисъл да го лекуваме, стар е и много болен. Станаха любезни едва, когато дядото почина и започнаха да уговарят съпругата ми за съгласие. Горещо ни препоръчаха една погребална агенция, която ще погребе тъста ми без пари. Но ние избрахме друга и отказахме 700-те лева, които ни предложиха."

[…]

Монополът в България

"Остеоцентър-България" е дъщерна фирма на "ОСТ Девелопмент", базирана във Франция, която пък е клон на "Остеотек Инк.", САЩ. Всички тези компании се занимават с преработка на материал от трупни донори и производството на алографти. Това са малки парченца човешка тъкан, която се консервира по специални технологии и се присажда, когато кост или кожа на жив пациент е необратимо увредена или поразена от тумор. През февруари 2002 г. "ОСТ Девелопмент" сключва договор с тогавашната държавна структура у нас -"Бултрансплант", по-късно преобразувана в Изпълнителна агенция по трансплантациите (ИАТ), за създаване на тъкънна банка "Остеоцентър-България". В контракта е записано, че "Остеоцентър"-ът ще има ексклузивни права върху събирането на донорски тъкани от българските болници, с които подпише споразумение. Така на практика новата тъканна банка стават монополист в този бранш.

[…]

"Хората не знаят за какво става въпрос"

"Много се притеснявах, стоейки пред една затворена врата, дали тези хора (семействата на донорите – б.а.) получават адекватно обяснение и дали те адекватно на това обяснение дават съгласие", разказва бившата им защитничка от Остеоцентър Розмари де Мео. Какъв е нейният опит от работата й там? "Сблъсках се с няколко случаи на излизащи хора, на чиито срещи не съм присъствала, които смея да твърдя, не бяха разбрали абсолютно за какво става въпрос. Те ме питаха с едни широко отворени очи: Ама как така, какви органи ще му вземат, ще ги продават ли? И аз на тези хора трябваше да обясня, че никой не говори за органна трансплантация, че това е тъканна трансплантация. И абсолютно си давах сметка, че те не знаят за какво става дума."

[…]

Лекарските ставки

"Остеоцентър-България" създаде Програма за експлантация на донорски тъкани и по нея е сключила вече споразумения с 14 болници в София, Варна, Плевен и Пловдив. Подписала е консултантски договори с лекари в трудовоправни отношения с тези лечебни заведения, на които заплаща "на труп". Ставките, които не бяха отречени от д-р Хичев, са доста примамливи за нископлатените български лекари. За първи осигурен донор – 100 лева, за втори – 240, за трети – 360. И така парите растат, за да станат 600 лева за петия труп, ако някой лекар успее да достави 5 трупа в рамките на 1 месец. "Трудът трябва да се заплаща", коментира сега д-р Хичев пред "Политика".

[…]

СЕСТРИТЕ ДЕ МЕО: Баща ни изглеждаше потресаващо в ковчега

Остеоцентър"-ът наема Розмари Де Мео на работа, за да потули скандала с погребението на донора. […]

Сестрите получават предложение за работа. Предлаганата им длъжност е "защитник на донорските семейства". В допълнение финансират и издаването на книга на покойния им баща. Марияна отказва работата, а Розмари приема. В договора, който подписва, има строги и изключително обширни клаузи за конфиденциалност, като неустойките са 5-цифрени. По време на разговора ни Розмари горчиво съжаляваше, че го е подписала. След като й показахме няколко документа, касаещи работата й в "Остеоцентър", тя все пак се съгласи да разкаже част от преживяванията си като негов служител.

Цялата статия може да изтеглите оттук