Дискусионен клуб „Къща за птици“ представя: Изкуственият интелект – между утопията и антиутопията

Необятната тема за изкуствения интелект е в акцента на поредното издание на дискусионен клуб „Къща за птици“ – проект, който представя експертни мнения по належащи проблеми през призмата на научни, богословски, етични и духовни измерения.
Безпрецедентното развитие на новите технологии ни поставя в невъзможност да реагираме своевременно – преди да си отговорим на множеството въпроси, които съпътстват реалността ни, ние вече сме в нова реалност. А в нея все по-често около темата за изкуствения интелект звучат думи като опасност, отговорност, етичност.
Какви са положителните ефекти от технологиите, кои са реалните опасности и екзистенциални рискове, има ли подмяна на истината, необходим ли е контрол и регулация – тези въпроси дискутираха участниците Станислав Кирилов, доц. д-р Свилен Тутеков и Пламен Сивов, под модераторството на Габриела Николова.

Доц. д-р Свилен Тутеков е завършил богословие и философия във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в момента е преподавател по Християнска антропология и етика в Православния богословски факултет на ВТУ. През 2003 г. защитава докторска дисертация, посветена на аскетическата антропология на св. Йоан Лествичник. През 2005 и 2007 г. специализира в Богословския факултет на Белградския университет. Автор е на монографията „Литургични измерения на нравствеността“, на студии и статии в областта на християнската антропология и етика, част от които са събрани в сборника „Личност, общност, другост“.
Пламен Сивов е завършил езикова гимназия, а след това право в Софийския университет. Специализирал е в САЩ. Публицист, преводач, редактор на списание „Мирна“ (1996–2008), главен редактор на списание „Свет“ (2009–2011), редактор и автор в портала Православие.БГ, директор на Фондация „Покров Богородичен“ от създаването ѝ през 1994 г.

Станислав Кирилов има магистърски степени по компютърни техники и технологии, както и по бизнес администрация и мениджмънт, преподавател е в Asia-Pacific International University.

Станислав Кирилов запозна аудиторията с основните дефиниции и приложения на изкуствения интелект, който, по думите му, вече е навсякъде около нас:

„Той е инструмент, който предефинира начина, по който живеем и работим, но той може да се справя със спешни и неотложни глобални предизвикателства. Приложенията му са практически навсякъде – бизнес, финанси, медицина, екология, автоиндустрия“.

Станислав Кирилов подчерта и редица заплахи. Застрашаването на работните места е сред основните опасения при въвеждането на изкуствения интелект – не само в технологичната сфера, но и в сферата на изкуството. Надеждността и достоверността на информацията, получена чрез изкуствен интелект е друга съществена опасност, която може да доведе до още по-голяма дезинформация.
Той даде за пример използването на изкуствения интелект в съдебната система при решаване на дела, което вече се наблюдава Китай. А вече и в някои църкви – дори при служби и изповеди.
Най-големият проблем, според него е, че самите създатели не знаят в каква посока може да поеме изкуственият интелект и нямат контрол над това.
Пламен Сивов също акцентира върху опасностите от изкуствения интелект в перспективата на разума. Според него се наблюдава обръщане на обществения дискурс от фантастика и изкуство към реална заплаха и обществен дебат. Необходимо е да разберем изкуствения интелект извън абстрактното и фантастичното, за да осъзнаем рисковете и опасността. Особено показателно е, че основните критици на изкуствения интелект са специалистите, които развиват въпросната технология.
Не по-малко са страховете, че основни ценности ще бъдат подменени, ще бъдат обслужвани различни интереси, в зависимост от това къде ще попадне контролът на алгоритмите, подчерта Пламен Сивов:

„Вече говорим и за емоционален изкуствен интелект, който прави психо профили на хората, по време на интервюта и срещи, което е пълна дигитализация на човека, която позволява и пълна манипулация. Това са само част от етичните проблеми, които трябва да се решават в движение“.

Според доц. Свилен Тутеков въпросът къде е изкуственият интелект вече не стои. Ред е на останалите въпроси и дилеми – от една страна утопията е постигната и надмината, а от друга страна – антиутопията като че ли все повече ни заплашва:

„Големият проблем е в какво изкуственият интелект може да симулира и имитира човека. Ако изкуственият интелект притежава способността да разбира синтаксиса, дали той може да разбира семантиката? Богословски погледнато това, което наричаме човешка личност, е нещо неизчерпаемо и непостижимо и то се свързва с ключовата истина на библейската антропология, че човек е създаден по Божий образ и подобие“.

От позицията на вярата трябва да се отнасяме с внимание и молитва към това, което ни се случва, убеден е доц. Тутеков, като според него екзистенциално-духовният въпрос е дали изкуственият интелект ще ни завладее отвън или отвътре. Неговите заключителни думи бяха достоен финал на навременната и полезна дискусия:

„Трябва да имаме увереност в промислителните Божии действия, както дори атеистичният философ Мартин Хайдегер казва: „Само Бог може да ни спаси““.

Вижте всички мнения във видеото.