Да убиеш свещеник



Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Ангел Небесен каза:

    християни да зоват за мъст и да се позовават на Хамлет!!!!

    „ГРАДАЦИЯТА на убийствата е присъща както на човешката природа….“ – е такова нещо дори и садист не може да измисли – абсолютен ШОК! Да разделяш по такъв циничен начин хората, не според божия оброз на всеки от тях, а според „квалификацията“ („божията“).

    свещеникът бил полубог и затова престъпника заслужавал по-голяма наказание?????!!!!

    Това за „татаро-монголците“ е много показателно и показва от къде идва РЪКОВОДНИЯТ принцип в случая и колко той е християнски.

  2. iliana каза:

    ето общия и първа точка от квалифицирания състав на убийството по нашия нказателен закон.

    „Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

    Чл. 116. (1) (Предишен текст на чл. 116 – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За убийство:

    1. (доп. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита… наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.“

    след като се разбра от другия твой коментар, че убийството на свещеник трябва да се третира по-леко, поради смекчаващото обстоятелство че те лъжат, ясно защо тук си така шокиран. все пак нека да разбереш, че в държавата въпросът за наказанието зависи от оценката на обществената опасност на деянието; и целите, които си поставя наказанието са предупредително-възпиращи, освен възпитателни. не участва идеята, че някой е „полубог“, така че не пиши безсмислици отново на гърба на църквата. дадох ти текст на светски закон по този въпрос.
    и ако не може по ангелски да подходиш към тази трагедия, поне малко човещина покажи. убит е човек.

    изобщо не се знаят обстоятелствата по случая и е недопустимо да се дават мнения моралния образ на отец стоян. Бог да го прости.

  3. iliana каза:

    колко възмутително може да ти се стори написаното; затова ще поясня.

    обществената опасност не е моралната оценка на престъплението и не е начин да се разделят хората на повече или по-малко ценни. обществената опасност се отнася към начина и степента, в която едно деяние уврежда или застрашава обществените отношения в държавата. това е преценка сложна и несантиментална и много относителна разбира се. но всичко, което искам да кажа за момента по въпроса е, че тя няма нищо общо със „самообожествяването“, което приписваш на духовниците, нито пък с църквата въобще.

    тази преценка се прави от държавата по горните съображения за сигурност и стабилност на обществения ред. и ако някой като автора на статията също е склонен да прави подобна преценка, колкото и да не си съгласен с него, нямаш никакво основание да обосноваваш несъгласието си с някаква уж „жажда за мъст“. отношението между наказателноправния и християнския подход към престъплението и наказанието е достатъчно сложно, за да се изчерпа от твоя коментар. нито пък тук и сега му е мястото.

  4. p_stefanos каза:

    „Ангелът Небесен“ както винаги е ненужно циничен, но този път е почти прав. Преди 10 години в Русе беше убит монах след запой. Преди 10 дни избиха три зъба на поп след запой. Ако тези престъпления бяха квалифицирани извън общия ред, ефектът би бил още по отрицателен.
    Аз искам да бъда третиран наравно с всички. Аз нямам претенции за допълнителна благодат.
    Ето тези неща дразнят „Ангелът Небесен“ при нас и той наистина донякъде е прав, само дето няма чувство за мярка. Ама то и ние го нямаме…
    Да се молим Бог да прости о. Стоян, каквото и да е станало…

  5. prokimen каза:

    Za koi monah ot Ruse stava rech?

    Predpolagam, che ima predvid arhimandrit Sevastian Petrov, zashtoto drug monah ne e umiral tragichno v Ruse prez poslednite godini. Sluhovete za nego sa razlichni. Majka mi beshe ubedena, che sa go ubili po politicheski prichini. Bolshinstvoto moi poznati spodeliat tazi versia. S nego ne se obichahme, no po savest triabva da kaja, che toj ne pieshe. Dve godini jiviahme s nego v sasedni kilii v Chereoishkia manastir i o. Sevastian ne e pil nikoga. Zatova ne moga da poviarvam na versiata za „ZAPOI“. Vazmojno e shofiorat na avtomobila da e bil pijnal, no edva li moje da se govori takova neshto za pokoinia otec Sevastian.

    Bog da go prosti!