Да убиеш свещеник
Гласността на криминалната хроника е нож с две остриета. Понякога съобщенията за престъпления пораждат ефекта на "положителна" обратна връзка – намират се подражатели на злите дела. Дали това е така и в случаите, когато загиват селски свещеници, ние не знаем – възможно е убийците дори и телевизия да не гледат. Най-добре би било, ако медиите разказваха подробно не само за престъплението, но и за суровото наказание, което го е последвало. Тогава гласността би послужила за общо предупреждение, съобщавайки на безразсъдните хора, че да убиеш християнски пастир съвсем не е малко нещо и че то няма да им се размине без последици.
Срещу възражението, че всяко убийство – било на поп, било на тракторист – е еднакво лошо и че особено строгото наказание за убийството на свещеник противоречи на принципа на равенството на всички в светската държава, ще отбележим, че градацията на убийствата е присъща както на човешката природа ("Убийство всяко е злина; но туй от всички други е по-страшно", казва призракът на Хамлетовия баща, убит от своя брат), така и на писаното право. Законодателят различава обикновени и квалифицирани убийства; последните свидетелстват за особена поквара у злодея и заслужават по-сурово възмездие. Случаят със свещеника трябва да попада под действието на чл. 105, ал. 2б от НК – "Убийство на лице или на неговите близки във връзка със служебната му дейност или изпълняването на обществен дълг от негова страна".
Самата природа на свещеническото служение изисква пълна откритост. Иереят е икона на Христа – на онзи добър Пастир, който се грижи за всички заблудени овцe, защото "тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките" (Мат. 18:14). В превод от богословски на практичен език това означава, чe никому не може да бъде забранен достъпът към храма и никому не може да бъде отказано духовно утешение, и то по всяко време и на всяко место.
Свещеникът винаги е "на служба" и работата с хора – с всякакви хора, без анкетиране и фейс-контрол – е негово постоянно задължение. В това отношение Църквата се различава съществено от другите лица и учреждения, които са свободни да установяват каквито поискат мерки за защита на личната безопасност и за ограничаване на достъпа до себе си. Днес дори и най-мижавата кантора си слага охранител и система за проверка на посетителите, а всяко частно лице е свободно да определя само хората, с които иска да общува, и нещата, с които иска да се занимава. Но свещеникът не е свободен да го прави. Не само дверите на храма, но и вратите на "попската" къща (понякога има неотложни треби) трябва да са отворени за всички. Църквата не е клуб за избрани.
От което произтича особената, повишена уязвимост на свещеника, който не може да се скрие и да се изолира от опасностите, а не е свободен и да приложи самоотбрана. Дори случайното убийство на човек (например прегазване на пешеходец по вина на последния) води до лишаване от сан. Убийството с цел самоотбрана – още повече. Което доближава покушението срещу свещеник също и към утежняващата ал. 2в на чл. 105, в която се говори за безпомощност на жертвата. Убийството на човек, който по самата природа на своето служение е уязвим и беззащитен, е предателско убийство. Едва ли трябва да напомняме в кой кръг на ада се намират предателите на хората, които са им се доверили, и колко страшен е смисълът на думата "отцеубиец" – нали и тя предполага предателство, което руши всички представи за човешките отношения.
В крайна сметка и на вярващите, и на невярващите би трябвало да е ясно, че убийството на човек, който по силата на своите задължения на добър пастир не може да избягва опасностите, е проява на толкова голямо злодейство – дори и татаро-монголците са щадили свещениците, – че то заслужава максимално сурово наказание.
християни да зоват за мъст и да се позовават на Хамлет!!!!
„ГРАДАЦИЯТА на убийствата е присъща както на човешката природа….“ – е такова нещо дори и садист не може да измисли – абсолютен ШОК! Да разделяш по такъв циничен начин хората, не според божия оброз на всеки от тях, а според „квалификацията“ („божията“).
свещеникът бил полубог и затова престъпника заслужавал по-голяма наказание?????!!!!
Това за „татаро-монголците“ е много показателно и показва от къде идва РЪКОВОДНИЯТ принцип в случая и колко той е християнски.
ето общия и първа точка от квалифицирания състав на убийството по нашия нказателен закон.
„Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Чл. 116. (1) (Предишен текст на чл. 116 – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За убийство:
1. (доп. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита… наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.“
след като се разбра от другия твой коментар, че убийството на свещеник трябва да се третира по-леко, поради смекчаващото обстоятелство че те лъжат, ясно защо тук си така шокиран. все пак нека да разбереш, че в държавата въпросът за наказанието зависи от оценката на обществената опасност на деянието; и целите, които си поставя наказанието са предупредително-възпиращи, освен възпитателни. не участва идеята, че някой е „полубог“, така че не пиши безсмислици отново на гърба на църквата. дадох ти текст на светски закон по този въпрос.
и ако не може по ангелски да подходиш към тази трагедия, поне малко човещина покажи. убит е човек.
изобщо не се знаят обстоятелствата по случая и е недопустимо да се дават мнения моралния образ на отец стоян. Бог да го прости.
колко възмутително може да ти се стори написаното; затова ще поясня.
обществената опасност не е моралната оценка на престъплението и не е начин да се разделят хората на повече или по-малко ценни. обществената опасност се отнася към начина и степента, в която едно деяние уврежда или застрашава обществените отношения в държавата. това е преценка сложна и несантиментална и много относителна разбира се. но всичко, което искам да кажа за момента по въпроса е, че тя няма нищо общо със „самообожествяването“, което приписваш на духовниците, нито пък с църквата въобще.
тази преценка се прави от държавата по горните съображения за сигурност и стабилност на обществения ред. и ако някой като автора на статията също е склонен да прави подобна преценка, колкото и да не си съгласен с него, нямаш никакво основание да обосноваваш несъгласието си с някаква уж „жажда за мъст“. отношението между наказателноправния и християнския подход към престъплението и наказанието е достатъчно сложно, за да се изчерпа от твоя коментар. нито пък тук и сега му е мястото.
„Ангелът Небесен“ както винаги е ненужно циничен, но този път е почти прав. Преди 10 години в Русе беше убит монах след запой. Преди 10 дни избиха три зъба на поп след запой. Ако тези престъпления бяха квалифицирани извън общия ред, ефектът би бил още по отрицателен.
Аз искам да бъда третиран наравно с всички. Аз нямам претенции за допълнителна благодат.
Ето тези неща дразнят „Ангелът Небесен“ при нас и той наистина донякъде е прав, само дето няма чувство за мярка. Ама то и ние го нямаме…
Да се молим Бог да прости о. Стоян, каквото и да е станало…
Za koi monah ot Ruse stava rech?
Predpolagam, che ima predvid arhimandrit Sevastian Petrov, zashtoto drug monah ne e umiral tragichno v Ruse prez poslednite godini. Sluhovete za nego sa razlichni. Majka mi beshe ubedena, che sa go ubili po politicheski prichini. Bolshinstvoto moi poznati spodeliat tazi versia. S nego ne se obichahme, no po savest triabva da kaja, che toj ne pieshe. Dve godini jiviahme s nego v sasedni kilii v Chereoishkia manastir i o. Sevastian ne e pil nikoga. Zatova ne moga da poviarvam na versiata za „ZAPOI“. Vazmojno e shofiorat na avtomobila da e bil pijnal, no edva li moje da se govori takova neshto za pokoinia otec Sevastian.
Bog da go prosti!