Денят е добър, когато…
Денят започва добре, когато се събуждам до моя любим още в ранни зори и запалваме кандилото с молитва към Бога. Изпиваме по чаша кафе, изпращам го на работа и поглеждам през прозореца, за да се полюбувам на раждащия се ден.
Денят е добър, когато се запътя към храма. О. Александър Шмеман в книгата си „Литургия и живот” пише, че чудото на светата Литургия започва да се случва още в този момент.
Денят е добър, когато пристъпвам към свето Причастие, а след това запалвам свещичка за любимия, семейството и приятелите, и друга – за близките, които вече не са между живите.
Денят е добър, когато на излизане от храма, се спирам до просяка, който всеки ден се надява на човешката милост и съчувствие и му оставя някоя стотинка.
Денят е добър, когато срещам момчето, болно от церебрална парализа, с когото се запознахме един ден случайно в парка. Всяка сутрин асистентът му го извежда парка. Отбиваме се в кафето наблизо да изпием по чаша чай, за да ми разкаже за борбата си с живота и новите си планове да продължава да твори.
Денят е добър, когато се прибирам по обяд да поработя върху поредния проект, с който се занимавам, и успея да свърша работата, която съм си определила за деня.
Денят е добър, когато моят любим се прибира уморен у дома и ми казва „Много си хубава тази вечер”… А аз го чакам с топла вечеря и чаша вино, за да ги споделим заедно.
Денят завършва добре, когато заставаме отново пред кандилото, за да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал през изминалия ден и се отдаваме на топлата прегръдка на нощта.
* * *
Обратно към себе си
Изгубих се.
Изревах с мечките,
вслушах се в зова на вълците,
понесох се по реката,
вслушах се в мълчанието на рибите.
Изкачих се на планината,
вслушах се в сърцето си,
чух гласа на Бог,
последвах Го.
Намерих се.
